Решение № 93 от 25.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 25.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000500922 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 260414 от 16.07.2024 г. по гр. д. № 5307/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-4 състав, съдът на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм. от 01.01.2016 г.), във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на В.

П. М., ЕГН ********** и Х. М. М., ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон, възходящи на ищеца П. Х. М., починал на 19.03.2019г., в хода на процеса, двамата със съдебен адрес: ***, следните суми, а именно: 1/ сума в размер на 27 185, 61 лева (двадесет и седем хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразими в разходи за възнаграждение за един болногледач месечно, за периода от 16.08.2013 г. (датата на процесното ПТП) до 20.04.2018 г. (датата на предявяване на иска), ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; 2/ сума в размер на 6 628, 55 лева (шест хиляди шестстотин двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки), представляваща законната лихва върху всяко месечно плащане, начислена от първо число на месеца, за който се дължи, считано от 20.04.2015 г. до 20.04.2018 г., както и 3 / сума в размер на 2 589, 72 лева (две хиляди петстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) за периода от 21.04.2018 г. (датата на предявяване на иска) 1 до 19.03.2019 г. (датата на смъртта на П. Х. М.), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за възнаграждение за един болногледач, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от първо число на месеца, за който се дължи, до окончателното му изплащане.

С решението първоинстанционният съд е отхвърлил к а т о неоснователни и недоказани исковите претенции за: 1/ застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразими в разходи за възнаграждение за един болногледач месечно, за периода от 16.08.2013 г. (датата на процесното ПТП) до 20.04.2018 г. (датата на предявяване на иска) за разликата над присъдените 27 185, 61 лева (двадесет и седем хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки) до претендирания размер от 59 216, 64 лева (петдесет и девет хиляди двеста и шестнадесет лева и шестдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху отхвърления размер на главницата; 2/ законната лихва върху всяко месечно плащане, начислена от първо число на месеца, за който се дължи, считано от 20.04.2015 г. до 20.04.2018 г. за разликата над присъдените 6 628, 55 лева (шест хиляди шестстотин двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) до претендирания размер от 11 869, 14 лева (единадесет хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки), както и 3 / застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за възнаграждение за един болногледач, месечно, за периода от 21.04.2018 г. (датата на предявяване на иска) до 19.03.2019 г . (датата на смъртта на П. Х. М.), ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане за разликата над присъдените 2 589, 72 лева (две хиляди петстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки) до претендирания размер от 5 287, 20 лева (пет хиляди двеста осемдесет и седем лева и двадесет стотинки), ведно със законната лихва върху отхвърления размер на главницата.

С решението, съдът е осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, пл.

„Позитано“ № 5, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на адв. Е. Б., вписана в САК, сумата от 3 867 (три хиляди осемстотин шестдесет и седем) лева, съразмерно на уважената част от исковете, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1 456, 16 лева (хиляда четиристотин петдесет и шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща дължима държавна такса върху уважените искове, и сумата от 796, 02 лева (седемстотин деветдесет и шест лева и две стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Предвид отхвърлените части на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил В. П. М., ЕГН ********** и Х. М. М., ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон, възходящи на ищеца П. Х. М., починал на 19.03.2019г., в хода на процеса, двамата със съдебен адрес: ***, да заплатят на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, сумата от 5 510 (пет хиляди петстотин и десет) лева, представляваща сторените от ответника съдебни разноски съобразно отхвърлените части от исковите претенции.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в следните части, с които първоинстанционният съд е уважил исковите претенции, а именно: 1/ в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от по 2 589,72 лева месечно за периода от 21.04.2018 г. (датата на 2 предявяване на иска) до 19.03.2019 г. (датата на смъртта на П. Х. М.); 2/ в частта, с която е присъдено обезщетение за възнаграждение за един болногледач месечно за периода от датата на ПТП (16.08.2013 г.) до месец ноември 2013 г., включително; 3/ в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати обезщетение за възнаграждение за един болногледач за периода от 01.12.2013 г. до 20.04.2018 г. за сумата над 12 250, 31 лева; 4/ в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати законна лихва за периода от 20.04.2015 г. до 20.04.2018 г. за сумата над 3 314, 28 лева. Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в обжалваните му части е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. По същество се релевира, че по отношение на присъденото периодично обезщетение за времето от 21.04.2018 г. до 19.03.2019 г. първоначалната претенция на пострадалия е била за бъдещи разходи, формирани като сбор от възнаграждения за петима болногледачи, но по делото било установено, че реално грижи е полагала единствено майката, поради което и в мотивите на първоинстанционното решение правилно било прието, че не се дължи обезщетение, равняващо се на пет възнаграждения. Според ответника, обаче, съдът е допуснал вътрешно противоречие, тъй като при наличие на извод за дължимост на обезщетение за един болногледач, в диспозитива е присъдил сума от 2 589, 72 лева като месечно плащане за целия период, без това да е проследимо от мотивите и без да е ясно по какъв начин е формирана сумата и какъв е размерът на законната лихва върху всяка отделна месечна вноска. Навежда, че ако се приеме, че 2 589, 72 лв. е месечното възнаграждение за един болногледач, такава месечна сума не била изчислявана в нито едно от заключенията по делото и поради това изводът на съда бил непроверим. Допълва, че съдът е заявил приспадане на получените суми за личен асистент и добавката за чужда помощ към пенсията, но не е посочил от каква база са приспадани, какви са конкретните стойности и как точно се достига до присъдената сума. В тази връзка се изтъква, че по експертните данни най-високото определено нетно месечно възнаграждение за един болногледач преди приспадания било значително по-ниско, поради което присъденото месечно плащане не съответствало на доказателствата. Ответникът твърди още, че първоинстанционният съд не бил обсъдил надлежно заключението по съдебно-счетоводна експертиза, в което общият размер на дължимото обезщетение за личен асистент за целия период до смъртта на пострадалия бил изчислен на конкретна сума, като е било предвидено от нея да се приспаднат изплатените възнаграждения за личен асистент и надбавки. Според ответника, ако съдът е счел това заключение за неправилно, той е бил длъжен да изложи мотиви защо, а при липса на такива решението страдало от необоснованост. На тази основа се поддържа искане въззивният съд да отмени присъждането за периода след предявяване на иска и да отхвърли претенциите изцяло, като се аргументира, че сумите, получени по договорите за личен асистент и като добавка за чужда помощ, надвишават дължимото минимално възнаграждение за един болногледач. Евентуално се поддържа тезата, че сумата от 2 589, 72 лева следва да се възприеме не като месечна, а като общо дължима за целия период от предявяване на иска до смъртта, след което да бъде редуцирана с оглед приноса на пострадалия. По отношение на присъждането на обезщетение за минал период ответникът оспорва включването на времето от датата на ПТП до ноември 2013 г. включително. Излага, че първата инстанция сама е приела, че обезщетение за периодите, през които пострадалият е бил в лечебни заведения, не се дължи, тъй като в тези периоди грижите се полагат от медицинския персонал, а майката не извършва фактическото обслужване, което се обезщетява. Твърди, че от медицинските доказателства следва, че пострадалият е бил 3 хоспитализиран до началото на декември 2013 г., поради което съответните месечни суми за този период следвало да бъдат извадени от общо присъдената сума за миналия период и да се присъди само остатъкът. По възражението за съпричиняване ответникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че приносът на пострадалия не е доказан. Позовава се на заключението на КСМАТЕ, според което пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, тялото му е изпаднало от купето и именно при това изпадане са настъпили крайно тежките травматични увреждания. Изтъква се, че от всички пътуващи само той, като единствен без колан, е бил намерен извън автомобила, докато останалите лица, с поставени колани, не са получили увреждания, което според ответника обосновава най-малко равностоен принос за настъпилия вредоносен резултат. Поддържа се, че релевантно за съпричиняването е това, че конкретното увреждане е резултат от изпадането от купето, а не хипотетични възможности за други травми при сложен механизъм на ПТП, поради което се иска намаляване на евентуално дължимите обезщетения съобразно приноса. Искането към въззивната инстанция е да отмени решението в обжалваните части и вместо това да отхвърли претенциите за обезщетение в посочените по-горе размери и периоди, в това число и поради съпричиняване. Претендират се разноски.

Въззиваемите В. П. М. и Х. М. М. оспорват въззивната жалба като неоснователна по съображения, изложени в подадения по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Претендират се разноски.

В срока за отговор и по реда на чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпиланасрещна въззивна жалба от страна на ищците В. П. М. и Х. М. М. срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена претенцията им за присъждане на обезщетение за разходи за възнаграждение на петима болногледачи за периода от предявяване на иска до смъртта на пострадалия и техен праводател, като вместо това е уважено обезщетение единствено за един болногледач в размер на 2 589, 72 лв. месечно. По същество се релевира, че обжалваното решение в тази част противоречи на събраните по делото доказателства и на приетите експертни заключения. В този смисъл излагат, че по делото е било установено по безспорен начин, че пострадалият е бил в състояние на пълна невъзможност за самообслужване още от датата на ПТП и се е нуждаел от непрекъснати грижи 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, до края на живота си. Позовавайки се на приетите съдебносчетоводни експертизи, ищците поддържат, че за осигуряване на такъв непрекъснат режим на грижи при спазване на трудовото законодателство за работното време, почивките и отпуските, са необходими пет болногледача, като този извод е изрично възприет и в мотивите на първоинстанционния съд. Ето защо и ищците намират за вътрешно противоречив изводът на първоинстанционния съд, който от една страна е приел, че за осигуряване на 24-часови грижи са необходими 4.76, респективно пет болногледачи, а от друга страна е уважил исковата претенция единствено за възнаграждение на един болногледач. Поддържа се, че това противоречие води до неправилен краен резултат, тъй като съдът смесил въпроса за фактическия брой лица, които реално са полагали грижи, с въпроса за обективно необходимия обем труд, който следва да бъде обезщетен като имуществена вреда. В тази връзка ищците изрично подчертават, че обстоятелството, че грижите фактически са полагани от едно лице – майката на пострадалия, не означавало, че дължимото обезщетение следва да се ограничи до възнаграждение за един болногледач. Излагат довод, че това лице е полагало труд, който по своя обем и интензитет съответства на труда на петима болногледачи, тъй като е било ангажирано непрекъснато, без прекъсване, без работно 4 време и без почивки, поради липса на финансова възможност да бъдат наети други лица. Според тях обезщетението следва да компенсира реално положения труд, а не броя на физическите лица, които са го извършвали. В насрещната жалба се поддържа още, че първоинстанционният съд правилно е приспаднал от дължимите суми единствено получените възнаграждения за личен асистент и добавката за чужда помощ, но неправилно би било да се приспадат пенсията и останалите социални плащания, които са били предназначени за минимална издръжка на пострадалия, включително храна, лекарства и отопление. Според ищците тези средства нямат предназначение да покриват разходи за болногледач и не могат да заместят възнаграждението за положен труд по грижи за лице в състояние на будна кома.