Решение № 1299 от 06.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000501961 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 261092 от 18.02.2021г., постановено по гр.дело № 5117/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 3 състав, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено да плати на Р. А. М. сумата 15 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 24.11.2017г.-датата на отказа от страна на застрахователя за изплащане на претендираното обезщетение, до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до 26 000 лева; ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено да плати на Р. А. М. разноски по делото в размер 1 602 лева, съразмерно уважената част от иска, а Р.М. е осъдена да плати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД разноски по делото в размер 422 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.

Възивна жалба против решението в осъдителната част е подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД, чрез пълномощника юрк. Ц.Б.. Жалбоподателят сочи, че от събраните по делото доказателства-постановление за прекратяване на наказателно производство и заключението на САТЕ, може да се направи категоричен извод, че застрахования при дружеството водач на л.а. „Деу Нексия” няма вина за настъпилото ПТП. Смята, че е категорично установено, че вина за настъпването на инцидента има единствено ищцата, която е пресякла пътното платно внезапно и на бърз ход. Оспорва определения от съда размер на дължимото обезщетение, като сочи, че същото не е съобразено с установените по делото факти и обстоятелства и е прекомерно. Поддържа, че съдът правилно е приел, че ищцата има принос за настъпването на вредоносния резултат, но сочи, 1 че приетата от съда степен на съпричиняване е силно занижена, като смята, че същата следва да се определи на 80%. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност-да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемата ищца Р. А. М., чрез пълномощника адв. Я.Д., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р. А. М. с искова молба, с която против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 26 000 лева, частичен иск от общо 35 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2017г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.09.2016г. в гр. София, около 16,55 часа е настъпило ПТП между л.а. Деу Нексия, упрваляван от Л. И. К. и пешеходката Р.М., вследствие на което последната получила телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът на автомобила, който не съобразил поведението си с правилата на чл. 5, ал.1 и чл. 116 от ЗДвП, като ПТП бил съставен констативен протокол № К861 от 30.09.2016г., в който били описани обстоятелствата и причините за произшествието.

Ищцата твърди, че в резултат на ПТП получила фрактура на дясно рамо и контузия на ляво коляно, като фрактурата на рамото била имобилизирана с превръзка тип „Дезо” и била освободена за домашно лечение. Сочи, че търпяла интензивни болки и страдания в продължение на две седмици, че изпитвала дискомфорт, който нарушавал съня и ежедневието й, че не можела да се обслужва сама и имала нужда от чужда помощ. Поддържа, че след инцидента станала тревожна и изпитвала страх от автомобили причинил.

В исковата молба се твърди, че към 30.09.2016г. за л.а. Деу Нексия е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество полица № BG/30/116001544874/16, със срок на действие от 01.06.2016г. до 01.06.2017г., поради което на 23.08.2017г. пострадалата сезирала ответника с искане да й бъде платено обезщетение за причинените при ПТП вреди. Твръди се, че с писмо от 24.11.2017г. ответното дружество отказало изплащането на обезщетение.

Предвид всичко изложено, ищцата иска да бъде осъден ответникът да й плати претендираната сума, ведно със законната лихва.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ДаллБогг: Животи здраве” АД оспорва иска по основание и размер. Сочи, че водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата, както и не е 2 причинил процесното ПТП. Оспорва, че в следствие на ПТП ищцата е получила описаните в исковата молба травми, както и твърдението, че ПТП се е отразило негативно върху психиката на пострадалата. Смята, че претендираното обезщетение не отговаря на принципа на справедливостта. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката, като твърди, че същата е пресичала на необозначено за целта място, навлязла е внезапно на платното за движение, без да се съобрази преди това с приближаващите се автомобили, тяхната скорост и отстояние, пресичала е платното при ограничена видимост, като е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, поради тази причина не е успяла да реагира адекватно на ситуацията и да предотврати настъпването на ПТП. Ответникът оспорва претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението, както и началния момент, от който същата се претендира.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред въззивния съд страните не спорят, че на 30.09.2016г. около 16,55 часа в гр.София, на бул. Кръстьо Пастухов е настъпило ПТП с участието на л.а. Деу Нексия с рег. № Н 3222 АТ, управляван от Л. Й. К. и пешеходката Р. А. М., в следствие на което на последната са причинени телесни увреждания.

Установява се от представените писмени доказателства, че образуваното по случая ДП № 11457/2017г. по описа на СРТП, отдел Разследване-СДВР, пр.пр. № 40466/2017г. по описа на СРП, водено против Л. Й. К. е прекратено, на основание чл. 199, чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК.

За установяване механизма на ПТП в първоинстанционното производство са приети констативен протокол за ПТП № К-861 от 30.09. 2016г., протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум към него и материалите от досъдебното производство; събрани са гласни доказателства, както и е изслушано и прието заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. С. В. А..

Свидетелят Л. Й. К. – водач на л.а. Деу Нексия твърди, че е участник в ПТП на 30.09.2016г., като сочи, че инцидентът станал в ж.к. Дружба до блок 61.

Спомня си, че тръгнал от светофара, карал бавно и може би 50 или 100 метра след него, в последния момент изскочил човек от дясната му страна, който се ударил в страни на колата-в преден десен калник и в предното стъкло. Твърди, че преди удара не видял пострадалата, а я видял когато вече я ударил. Сочи, че пътят по който се движил бил четирилентов и от страната където била пешеходката имало паркирани автомобили. Твърди също, че в лентата, в която той се движел, едната й част била заета от паркирани автомобили, а другата част била за движение.

Спомня си, че времето било топло и сухо, не било тъмно. Свидетелят сочи също, че близо до мястото където настъпил инцидентът има светофар и пешеходна пътека и тъй като там се намира и метростанция има голямо движение на хора.

Свидетелката Д. Н. М. твърди, че била очевидец на ПТП, което настъпило в ж.к. Дружба. Сочи, че в този ден се прибирала по булеварда до езерото, като от дясната страна на булеварда имало спрели автомобили. Твърди, че момичето тръгнало от червен светофар в посока езерото и изскочило измежду колите и се хвърлило на капака. Сочи, че на мястото няма пешеходна пътека, като момичето вървяло по тротоара срещу свидетелката и преди да пресече дори не погледнало 3 дали идва кола. Според свидетелката разстоянието от светофара до мястото на удара било около 20-30 метра; момичето било над автомобилите и както вървяло по тротоара, нещо видяло, затичало се, изскочило между колите, отдясно на процесното МПС и скочило на капака му.

Според заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. С. А., механизмът на произшествието е следният: на 30.09.2016г., около 16,55 часа л.а.

„Деу Нексия“ с рег. № Н 3222 АТ с водач Л. Й. К. се движи по бул. „Кръстьо Пастухов“ с посока от бул. Капитан Димитър Списаревски“ към ул. „Тирана”, като пътното платно в посоката на движение на автомобилите е с две пътни ленти с широчина по 3 метра всяка една от тях, разделени помежду си с прекъсната разделителна линия, а дясната лента е била заета от паркирани автомобили. На около 30-40 метра след светофарната уредба с бул. „К. Д. Списаревски“ от дясно наляво за посоката на движение на лекия автомобил, измежду паркираните в дясно автомобили е предприела пресичане пешеходката Р.М.. Настъпва удар между предната дясна част на лекия автомобил и лявата странична част на тялото на пешеходката, при което пешеходката се удря в основата на челното стъкло и пада на платното за движение, като получава счупване на дясната раменна кост.

Според инж. А. причините за настъпването на ПТП са от субективен характер. Посочил е, че пешеходката е пресякла на място, където не е имало пешеходна пътека, предприела е пресичане между два паркирани в дясно леки автомобила и без да спира е продължила към лявата пътна лента, където е настъпил ударът. Експертът е обяснил, че с оглед данните за счупеното предно стъкло на колата, приема, че автомобилът се е движил с около 40-50 км/час или със средна скорост 45 км/час, като е изчислил, че времето за реакция на водача от момента, в който обективно е могъл да забележи пешеходката е 1,0 секунда.

Посочил е, че водачът е могъл да види главата на пешеходката, в момента в който тя е тръгнала да пресича пътното платно. Изчислил е, че ако тя е пресичала платното за движение със спокоен ход, автомобилът се е намирал на разстояние 32 метра от мястото на удара, а ако е пресичала с бърз ход – на 26 метра. Според вещото лице, опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение 45 км/ч е била около 29 метра. На база тези изчисления експертът е направил извод, че водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати удара, ако пешеходката е пресичала със спокоен ход, тъй като е могъл да я възприеме на 32 метра от мястото на удара, при опасна зона за спиране 29 метра, като не е разполагал с възможност да предотврати удара, ако тя е пресичала с бърз ход, тъй като разстоянието от което е могъл да я забележи е 26 метра, при опасна зона за спиране 29 метра. Инж. А. е обяснил, че пешеходката е имала техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, предвид пресичането й на неопределено за целта място и при положение, че преди показването й извън габаритите на паркираните автомобили е спряла, изчакала е преминаването на лекия автомобил и след това е продължила пресичането.

В откритото съдебно заседание инж. С. А. е обяснил, че по делото са налице данни, че пешеходката е била по-висока от паркираните автомобили, между които е излязла. Посочил е, че липсват данни с какъв ход е пресякла пешеходката, поради което е направил изчисленията в два варианта-при бърз и при спокоен ход.