Решение № 41 от 16.03.2026, Районен съд - Петрич

Мотиви към Решение №41 от 16.03.2026 г., постановено по НАХД № 57/2026 г. по описа на РС – Петрич

Производството е образувано въз основа на постановление на ТО – Петрич към РП Благоевград, с което е повдигнато обвинение срещу лицето В.

С. Ш., роден на /дата на раждане/. в /населено място/, с поС.ен адрес /населено място/, ул.“Х.Ч.“ № ** и настоящ адрес /населено място/, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, не осъждан, работник в магазин „Р.“, с ЕГН ********** за това, че на 27.02.2023 г., в /населено място/, в дом находящ се на ул. „О.” № *, като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, е заживяло на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило **годишна възраст, а именно **одишната А.А.А. от /населено място/, с ЕГН ********** - престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, като прокурорът предлага лицето да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на обвиняемия е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Предлага на съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и наложи на същия административно наказание Глоба в размер 1500 лева, около законоустановения минимален размер.

Обвиняемият, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и се представлява от договорен защитник адв. И.Я. от АК – Благоевград, който не оспорва фактическата обстановка, изразява становище, че престъплението е доказано по безспорен начин, моли, при определяне на наказанието съдът да вземе предвид всички смекчаващи вината обстоятелства и факта, че обвиняемия сам издържа семейството си и предлага да наложи минималното предвидено от закона наказание Глоба в размер на 1000,00 лева.

По делото е приложено досъдебно производство № 314 ЗМ-375/2025 г. по описа на РУ на МВР Петрич на основание чл. 378, ал. 2 НПК.

Обвиняемият не оспорва фактите, изложени в постановлението на РППетрич и не държи на разпита на свидетелите, като и двете страни се съгласиха всички доказателства да се ползват непосредствено при постановяване на решението, без да се събират други такива.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият В. Ш. и свидетелката А.А.А. се познавали от доста време, тъй като са съседи и живеели в един квартал. Първоначално двамата започнали да изпитват взаимни симпатии и да се харесват, но след известно време отношенията им се задълбочили. Обвиняемият макар и да бил наясно с възрастта на А., а именно, че е непълнолетна /ненавършила 16 годишна/ на 27.02.2023г. й предложил да се оженят, и тя приела предложението му. В. С.

Ш. се съвкупил със свидетелката А.А.А., която към онзи момент била 1 навършила само **одини, като не ползвали предпазни средства и половия акт протекъл нормално и по взаимно желание.

След като уведомили родителите си те се съгласили и двамата заживяла на съпружески начала, като по този начин живеят и до ден днешен макар да не били сключили граждански брак и като семейство се представят сред близки и роднини.

В последствие от съвместното им съжителство непълнолетната А.А.А. забременяла и на 14.08.2025 г. родила здраво дете – Й., чийто баща е обвиняемия Ш.. След изписването й от Акушеро - гинекологично отделение при МБАЛ „Югозападна болница“ /населено място/, св. А.А.А. и новородената й дъщеря, отишли отново в дома на обвиняемия В. С. Ш..

Там с помощта на родителите на В. С. Ш. и на самия обвиняем, св. А. започнала да отглежда дъщеря си Й.. Помощ оказвали и родителите на А.А.А..

Всички заедно се грижели за детето.

По повод на раждането на непълнолетната А., служителите на Агенция за социално подпомагане, Дирекция ”СП” /населено място/ подали сигнал, въз основа на който след извършена проверка било образувано настоящето наказателно производство.

Впоследствие срещу Ш. било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК. Горната фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви. Същата не се оспорва и от обвиняемия.

От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност е видно, че с деянието си обвиняемият В. С. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 191 ал.1 НК.

Според съда в производството по безспорен начин бе установено и доказано извършването на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, а именно:

27.02.2023 г., в /населено място/, в дом находящ се на ул. „О.” № *, като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, е заживяло на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило **годишна възраст, а именно **одишната А.А.А. от /населено място/ с ЕГН **********. В настоящия случай осъществяването на деянието по чл. 191, ал. 1 НК е установено по несъмнен начин от всички събрани по делото гласни доказателства.

Следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 191, ал. 1 НК се осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на фактическо съжителство между субекта на престъплението и жертвата, която не е навършила 16 годишна възраст. По своята същност това съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които възникват при сключването на граждански брак.

2

Престъплението по чл. 191, ал. 1 НК е формално престъпление на просто извършване. При него е достатъчно да бъдат установени изискуемите от разпоредбата фактически отношения-заживяване на съпружески начала, като законът не предвижда други последици.

От друга страна, жертва на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК може да бъде само физическо лице от женски пол, което не е навършило **годишна възраст.

Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от СК, брак може да сключи лице, което е навършило 18 годишна възраст. Като към момента на извършване на деянието от това правило е било налице едно изключение (до изменението и допълнението на Семейния кодекс, обн. в ДВ бр.106/22.12.2023 г. в сила от 22.12.2023 г.) , което позволяваше да бъде сключен граждански брак с лице, навършило 16 годишна възраст ако важни причини налагат това с разрешение на Р.онния съдия по поС.ния адрес на лицето. За пълнота към настоящия момент СК не предвижда това изключение. Предвид на посоченото не може да бъде сключен граждански брак с лице, което не е навършило 16 годишна възраст.

Друга особеност на престъплението от обективна страна е, че заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, което не е навършило **годишна възраст се осъществява със съдействащо поведение от жертвата, като теорията и практиката приемат, че лицето от женски пол участва съвсем доброволно при установяването на тези отношения, произтичащи от заживяване на съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно. В случая, изпълнителното деяние е осъществено чрез фактическо заживяване на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, т.е. обвиняемият е създал тР.ни отношения с пострадалата, които се характеризират със съвместен живот в едно домакинство, включващи и полово общуване.

Свидетелката А. е заживяла доброволно на съпружески начала с дееца, без да бъде принуждавана по никакъв начин и по този начин заживяването е осъществено със съдействащото поведение на пострадалата. В казуса заживяването на съпружески начала е станало от в 27.02.2023г., когато обвиняемия и предложил на свидетелката да се оженя и тя се съгласила и осъществили полов акт в дома на обвиняемия. С което обвиняемият вече осъществява фактическия състав на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.

От субективна страна престъплението е осъществено от обвиняемия умишлено, с пряк умисъл. Същият е пълнолетно и вменяемо лице. Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, разбирал е, че към началото на периода на неговото извършване – 26.09.2023 г. самият той е бил пълнолетен, но А. все още не е била навършила 16 годишна възраст, и между тях няма сключен граждански брак. Въпреки това, в инкриминирания период, в /населено място/, в дом, находящ се на ул. „О.” № *, като пълнолетно лице, което без да е сключило граждански брак, е заживял на съпружески начала с 3 ненавършилата 16 годишна възраст А.А.А., което съжителство продължава и до днес. В тази насока са обясненията и самопризнанията на обвиняемия, дадени в хода на ДП, показанията на свидетелите П.Н., А.Д., А. А., С.Ш. и Н.М.-Я. и социален доклад от Дирекция социално подпомагане, отдел „Закрила на детето“.

Обект на посегателство са обществените отношения, които засягат нормалните предбрачни, брачни и семейни отношения, както и тези свързани с развитието на подрастващите. Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на обвиняемия, ниската му правна култура, слабите му морални устои, както и незачитане от негова страна на установените в Р България норми на морала за защита на отношенията, които се пораждат между хората по повод на половото им общуване.

Предвид горното, настоящият съдебен състав призна обвиняемия за виновен в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, т.е. правната квалификация, дадена от прокурора на извършеното от обвиняемия деяние е правилна, фактическите положения, посочени от прокурора в постановлението, се потвърдиха и в съдебно заседание.

Ето защо, съдът намери предложението на прокурора за освобождаване на обвиняемия В. Ш. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 375 и сл. от НПК, във връзка с чл.

78а, НК за мотивирано и основателно. При това съдът съобрази и следното:

За да се приложи разпоредбата на чл. 78а НК е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:

-деецът да е пълнолетно лице;

-за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по леко наказание, когато е непредпазливо;

-деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;

-причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени, както и да не са налице ограничителните хипотези на чл.78а, ал.7 от НК.

В казуса, съдът установи наличието на всички необходими предпоставки за приложението на чл. 78а НК: обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждано до момента и не е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.

За деянието, в извършването на което бе признат за виновен обвиняемият се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или с „Пробация“, както и с обществено порицание.

От деянието не са причинени имуществени вреди /такива не се твърдят и в самото постановление/.

Ето защо съдът намери, че са налице всички предпоставки на чл. 78а от 4

НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – Глоба в размер на 1000 лева.

При определяне размера на глобата съдът съобрази младата възраст на дееца, добрите характеристични данни, семейното му положение, съдействието, което е оказал за разкриване на обективната истина по делото, неговото процесуално поведение пред съда, както и финансовото му съС.ие и това на семейството му.

С оглед изложеното и като съобрази чистото съдебно минало на обвиняемия, липсата на наказания по чл. 78а НК, съдът наложи на В. С. Ш., роден на /дата на раждане/. в /населено място/, с поС.ен адрес /населено място/, ул.“Х.Ч.“ № ** и настоящ адрес /населено място/, с ЕГН **********, наказание “Глоба” в размер от 1000,00 /хиляда/ лева, в минимума предвиден от законодателя, който приравни на стойнстта към еврото с оглед въвеждането му като разплащателна единица от 01.01.2026г. и наложи на същия АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и 29 евро цента/, равняващи се на 1000 /хиляда/ лева.

Съдът намира, че именно това по размер наказание в максимална степен ще спомогне за наказването на дееца и за възпирането му от извършване на такива престъпления и за в бъдеще. Тук е мястото да се обърне внимание, че в диспозитива на решението си в абзац втори, съдът е посочил като лице което освобождава от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление В.С.Ш., но с оглед събрания доказателствен материал, волята на съда установяващо виновното лице е лицето посочено като извършител на деянието по чл.191, ал.1 от НК, а именно В. С. Ш. и същото лице следва съда да освободи от наказателна отговорност и нему да наложи и адм. наказание, и това лице е В. С. Ш., роден на /дата на раждане/. в /населено място/, с поС.ен адрес /населено място/, ул.“Х.Ч.“ № ** и настоящ адрес /населено място/, с ЕГН **********.