Решение № 283 от 28.06.2026, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пещера, 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20255240100646 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК – „Съдебна делба“ и е във фазата по допускането на делбата.

Образувано е по искова молба от П. В. Г., А. В. Д. и К. В. Г. против К. В. П., А.

С. Н., В. С. Н., Ц. Т. М. и Е. Т. К., за делба недвижими имоти.

Твърденията в на ищците са, че П. В. Г. е дъщеря, а А. В. Д. и К. В. Г. са внуци на В. Т. П., който през 1971г. закупил от Г. Т. П. ½ ид.ч. от ПИ с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Батак, заедно с ½ от построените в имота жилищна сграда с настоящ идентификатор ***. Поддържат, че в последствие В. Т. П. е придобил на основание давностно владение - и допълнителна ¼ ид.ч. от същия поземлен имот и ¼ ид. ч. от изградената в имота селскостопанска сграда с настоящ идентификатор ***. Сочи се, че В. Т. П. и брат му Т. Т.

П. построили в същия поземлен имот и сграда (плевня) с настоящ идентификатор ***, на която станали съсобственици при равни квоти от по ½ ид.ч.

Предвид това се твърди, че след смъртта на В. П. – П. Г., А. Д. и К. Г., заедно с К. П., А. Н. и В. Н. са наследили от него съответно: ¾ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Батак; ¾ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***; ½ ид.ч. от построената в имота селскостопанска сграда с идентификатор ***; ¼ ид.ч. от построената в имота селскостопанска сграда с идентификатор ***; За останалите идеални части от изброените недвижими имоти се поддържа, че са били собственост на братът на В.

Т. П. – Т. Т. П., а след смъртта на последния – били наследени от неговите дъщери – Ц.

1

Т. М. и Е. Т. К.. Твърди се, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за доброволна делба на имотите, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на гореописаните недвижими имоти при конкретно посочени квоти за всеки от съделителите от всеки отделен имот.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК общ отговор на исковата молба от А. С. Н. и В. С. Н. се потвърждава, че те двамата, заедно с П. Г., А. Д., К. Г., К. П., като наследници по закон на В. Т. П. действително са станали съсобственици на идеални части от описаното имущество, но предвид липсата на данни за това дали то е било придобито от наследодателя им в режим на СИО и дали бившата съпруга на В. Т. П. няма и други наследници, освен общите им деца – не могат да вземат отношение относно участието на всички съделители в процеса и квотите в съсобствеността.

Относно съделителите Ц. Т. М. и Е. Т. К. се оспорва качеството им на съсобственици на делбената маса, при съображения за липса на доказателства относно правото на собственост на наследодателя им Т. П., или на тях самите.

В отговора на исковата молба от К. П. по идентичен начин се потвърждава, че тя, А. С. Н., В. С. Н., П. Г., А. Д. и К. Г., като наследници по закон на В. Т. П. действително са станали съсобственици на идеални части от описаното делбено имущество, но предвид липсата на данни за това дали то е било придобито от наследодателя им в режим на СИО и дали бившата съпруга на В. Т. П. няма и други наследници, освен общите им деца – не може да вземе отношение относно участието на всички съделители в процеса и квотите в съсобствеността. Относно съделителите Ц. Т. М. и Е. Т. К. също се оспорва качеството им на съсобственици на делбената маса, при съображения за липса на доказателства относно правото на собственост на наследодателя им Т. П., или на тях самите.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК общ отговор на исковата молба от Ц. Т. М. и Е. Т. К. се твърди, че те двете са собственици по наследство от баща си – Т. П. на ½ ид.ч. от всички имоти, описани в исковата молба. В тази връзка се поддържа, че на 28.10.1929г. баща им Т. П. и праводателят на В. П. – Г. Т. П., са купили заедно от П. Д.

П., при равни дялове, земя – част от поземления имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Батак, заедно с триетажна къща и плевня, идентични с тези с настоящи идентификатори *** и ***. Поддържа се, че останалата част от земята на поземления имот с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Батак е придобита по давност от Т. П. и Г. П. отново поравно, на какъвто извод сочи приложения към отговора нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, с който Г. П. е признат за собственик именно на ½ ид. ч. от процесния имот и намиращите се в него сгради.

Оспорва се представяният от ищците по делото нотариален акт, според който В. П. е признат за собственик на ¼ ид.ч. от процесния поземлен имот и сградите с настоящи 2 идентификатори *** и ***, като се изтъква, че той е юридически и житейски абсурд, доколкото няма как да се владее или държи реално такава неопредЕ. по граници идеална част, за да бъде своена и придобита по давност.

Предвид изложеното се твърди, че още Т. и Г. П.и, след това Т. и В. П.и, а в последствие и наследниците по закон на всеки от двамата винаги са владяли и имали собственически права съответно на по ½ ид.ч. от поземления имот и сградите в него, като в тази връзка се сочат правени през годините поравно разходи за поддръжка и ремонти и плащани данъци по открита партида за ½ от имота и сградите в него.

Предвид изложеното се моли за допускане на делбата на процесното имущество при квоти: за Ц. М. и Е. К. – по ¼ ид.ч., за П. Г. и К. П. – по1/8 ид.ч., и за А. Д., К. Г., А. Н. и В. Н. - по 1/16 ид.ч.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените права е по чл. 34, ал. 1 ЗС.

От съпоставката на приложените по делото: Записка с № 16/92, том II от 28.10.1929г. – за вписване нотариален акт за продажба на недвижим имот, представена от Г. Т. П. и Т. Т. П. (л.81), Удостоверение № 405/23.11.1981г. и Удостоверение №297/15.11.1981г., издадени от Общински народен съвет – гр. Батак, отдел

„Архитектура и благоустройство“, и нотариален акт № 43, том I, н.д. № 84/1971г., съставен на 27.02.1971г. от съдия в РС-Пещера (л.46 и л.84), следва извод, че първоначално собственици на основната част от делбеното имущество са били Г. Т. П. и Т. Т. П., при равни квоти от по ½ ид.ч.

От съдържанието на нотариален акт № 42. том I, н.д. № 86/1971г., съставен на 27.02.1971г. от съдия при РС-Пещера, се установява, че В. Т. П. е закупил от Г. Т. П. ½ ид. ч. от жилищната сграда и дворното място – част от предмета на делбата. А от нотариален акт № 189, том I, н.д. № 398/1972г., съставен на 04.10.1972г. от съдия при РС-Пещера (л.9) – че В. Т. П. е придобил на осн. давностно владение още ¼ ид.ч. от дворното място и построената в него жилищна сграда, както и от построен в имота сайвант.

С оглед изисканата по делото справка, вх. № 2064/31.03.2026г. по описа н РСПещера, от която се установява, че най-вероятност нотариалният акт, с който Г. Т. П. и Т. Т. П. са закупили делбеното имущество през 1929г., е бил унищожен, а и предвид оспореният нотариален акт № 189, том I, н.д. № 398/1972г., съставен на 04.10.1972г. от съдия при РС-Пещера – за установяване собствеността и дяловете следва да бъдат съобразявани основно ангажираните по делото гласни доказателства.

От показанията на разпитаните по делото трима свидетели се установява, че без 3 да е имало никакви спорове между братята В. и Т. П.и – от закупуването на къщата през 1929г. до смъртта им, семействата на всеки от тях са обитавали и владели като свои жилища съответно по 2 стаи от втория и третия етаж на къщата, а Г. П., преди да продаде свия дял на В. П., е живеел на първия етаж на съответната триетажна сграда.

От изложеното следва да се направи извод, че още от 1929г., а и след като закупил през 1971г. частта на Г. П. от къщата, владеейки като собствено жилище съответно посочените от свидетелите – заключвани източни по две помещения от втория и третия етаж от къщата, В. П. действително е демонстрирал пред брат си Т. намерение за своене на дял от сградата, практически с ¼ повече от прехвърления му в последствие от Г. П. ( виж § 3 и §4 от ПЗР на ЗС вр. с чл.34 от Закона за давността от 1898 г.), в същото време същинския акт на такова манифестиране е самото съставяне по негова инициатива на нотариален акт № 189, том I, н.д. № 398/1972г., на 04.10.1972г. от съдия при РС-Пещера (л.9), от когато несъмнено е минал и предвидения в чл. 79, ал.1 ЗС срок.

Иначе в принципен план е уместно да се маркира, че в ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС е прието, че при решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че § 155 от ППЗПИНМ от 1950 г. и § 38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от 05.04.1960 г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат след влизането им в сила. Съобразно § 158 и сл. от ППЗПИНМ от 1950 г. и § 121, 290 и сл. от ППЗПИНМ построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство и могат да бъдат само преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми при изрично предвидените в цитираните текстове условия. Самостоятелното ползване на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията на новите строителни правила и норми, е позволено от закона. При делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на § 38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от порано отделни жилища. Тълкуването обаче е приложимо за заварените до 17.05.1963 г. жилищни сгради (както в случая), отредените в реална собственост етажи или части от етажи. Дадените в цитираното тълкувателно решение указания се отнасят и до възможността такива обособени преди 1963 г. етажи или части от етажи да бъдат годен обект на разпореждане, макар и да не отговарят на изискванията на действащите към момента на сделката строителни правила и норми за самостоятелен обект. Тук водещ е фактическия признак – заварена обособеност в самостоятелно жилище.

Доколкото от свидетелските показания на Т. Ч. се установява, че стопанските помещения в процесния имот са били съответно дърварник, и такова с мивка, печка и 4 тоалетна (явно обслужваща жилищната сграда) – то следва да се приеме, че те представляват принадлежност към нея по смисъла на чл. 98 СЗ и подлежат на делба при квоти – както самата жилищна сграда.

Констативният нотариален акт № 189, том I, н.д. № 398/1972г., на 04.10.1972г. от съдия при РС-Пещера сам по себе си няма обвързваща доказателствена сила, и доколкото не се ангажираха доказателства за това В. П. и наследниците му изобщо да са владяли в повече от поземления имот, от прехвърлената на В. П. от Г. П. идеална част от ½ - то именно на толкова общо имат право тези негови потомци – страни по делото.

С оглед гореизложеното – за страните по делото – потомци на В. Т. П. се полагат общо ¾ идеални части от делените сгради и ½ ид.ч. от деления поземлен имот, а за тези – потомци Т. Т. П. – ¼ от делените сгради и ½ от поземления имот.

От представеното удостоверение за наследници Изх. № 161180/16.04.2025г., издадено от Община Пловдив се установява, че той е оставил за свои наследници 4 дъщери (П. Г., К. П., Люба Д.а и Е. Н.а) и един син (Т. П.), на всеки от които се е полагало, на осн. чл.5, ал.1 ЗН – по 1/5 от ¾ ид.ч. от постройките, предмет на делбата или – по 3/20 ид.ч. След смъртта на Т. П. – неговият наследствен дял е увеличил на осн. чл. 8, ал.1 от ЗН – дяловете на останалите и всеки от тях (включително П. Г. и К.

П.) има право на по 15/80 (или 30/160) ид.ч. Така, при съобразяване разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗН съделителите А. Д. и К. Г. – като наследници Люба Д.а имат право на дял от по 15/160 ид.ч. от делените постройки, а съделителите А. и В. Н.и – също, но на осн. чл.5, ал.1 ЗН.

Разпечатката съдържа 36 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3bc29e3a-a726-4730-a337-a5adddbdcca9