Решение № 1152 от 03.08.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1152 гр. Плевен, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20214430107490 по описа за 2021 година

Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу П. СТ. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1201,22 лева за консумирана топлинна енергия, от които 1118,67 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2021 г., както и 82,55 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.03.2019 г. до 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 5143/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчено му по реда на 1 чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственик /ползвател/ на топлоснабден имотапартамент с абонатен № 20336, находящ се в гр. ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.

Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д.

№ 5143/2021 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 20336 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил 2 задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер на 284,42 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 376,71 лева, сума за БГВ в размер на 396,68 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 60,68 лева. Твърди се, че в имота на ответника има единствено щанг лира в банята. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва иска по основание и размер. Оспорва обстоятелствата изложени в исковата молба, като твърди, че ответника няма правен интерес за предявяване на исковете.Оспорва: твърдението на ищеца, че е извършвал и предоставял услуги и има облигационни отношения с ответника, както и че същият е абонат на ищеца; че сградата е в режим на етажна собственост и твърдението, че имота е топлоснабден и има в него консумирана топлинна енергия; че има изискуеми задължения на ответника към ищеца. Излага, че по делото не са представени доказатгелства, които безспорно да докажат вземането. Оспорва достоверността па Препис - извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия на потребител-10245, както и на процесните фактури. Моли съда да открие производство по оспорване истинността, датата, съдържанието на същите.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника не се явява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 5143/2021 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 1118,67 лева главница за потребена топлинна енергия в периода 01.01.2019 г.

– 30.06.2021 г., 82,55 лева лихва за забава за периода 04.03.2019 г. до 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението – 09.08.2021 г. до окончателно изплащане на 3 вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25,00 лева и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017 г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3003/10.08.2021 г., връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.

Плевен.

Установява се от представените по делото НА №173, том ХХVІ, дело №5373 от 1993 г на нотариус при ПлРС, НА за учредяване на договора ипотека №27, том ІІІ, дело 27/1994 г. на нотариус при ПлРС и Справка от СлВП по отношение на П. СТ. Д., че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот.

От приложената по делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото.

Приобщени като доказателства по делото са и заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните.

От заключението на ССЕ, се установява, че: размерът на дължимата главница за процесния топлоснабден имот за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2021 г. е в размер на 1118,67 лева; че дължимата лихва за забава за исковия период в размер на 25,55 лева; че в имота на ответника има два водомера и щранг лира.

От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че: сградата е присъединена към топлофикационната мрежа посредством абонатна станция; като до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила през цялото време; че извършеното дялово разпределение е направено съгласно изискванията на Методика за разпределение на ТЕ в сгради ЕС към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване №164 334/06.04.2007 г.; че в имота на ответника има монтирана щранг лира; че разпределението на ТЕ за процесния имот е извършено съгласно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката; че при изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на методиката за разпределение на ТЕ към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007 г.; че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уред- топломер, който е преминал през изискващите държавни проверки, а монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя; че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.

В проведеното по делото о.с.з. ВЛ по допуснатата СТЕ обяснява, че за известен период от време не е била отчитана консумацията за БГВ, като в този период не е имало записвания. Сочи, че след като е отчетено показанието е включено в отчетната консумация.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените 5 доказателства, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. ***.

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „***“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.