Решение № 18035 от 24.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18035 гр. София, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110128154 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на Н. С. Ч.- Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: сумата от 2394.11 евро (4682.47 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 63, находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, ..........., сумата от 561.07 евро (1097.37 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 25.04.2024г., сумата от 20.10 евро (39.31 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 03.2021г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.61 евро (10.98 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.05.2021г. до 25.04.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 16.05.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че между него и наследодателя на ответника като собственик на гореописания недвижим имот през исковия период е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния 1 отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения клиентът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват с довод за недоказаност по делото на приемане от страна на ответника на наследството на Е.-З. Д. Ч., както и на извършена реална доставка, респ. реално потребление на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, вкл. на количеството на същата, както и на надлежното й отчитане. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване по давност на задълженията, предмет на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение, както и основанието да получи плащане на цената й.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните саморъчно завещание на И.С.А. от 01.07.2004г. и протокол за обявяването му, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство с рег. № 142, том I, рег. № 1561, дело № 127 от 2013г., както и удостоверение за наследници на Е.-З. Д. Ч. и справка в НБД „Население“ за същата, че след смъртта на 15.05.2013г. на съпруга й И.С.А.

Е. Ч. е придобила по силата на съставеното от него приживе саморъчно завещание правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент 63, находящ се в гр.

София, ж.к. „Н.“, ............ Съгласно удостоверението й за наследници Е. Ч. е починала на 01.03.2024г.- след исковия период, с оглед на което и при липса на данни да е отчуждила правото си на собственост върху процесния обект преди или по време на този период следва да се приеме, че тя е била единствен собственик на жилището през същия, респ. че е била потребител на доставяната в него топлинна енергия съобразно дефинитивната норма на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, а с това, че е материално легитимирана да отговаря за заплащане на цената й.

А след смъртта й на 01.03.2024г. наследственото имущество на Е. Ч., вкл. формираните 2 в правната й сфера парични задължения за релевантния период, са преминали към патримониума на наследника й по закон- ответницата и нейна дъщеря Н. С. Ч.- Б., като това е така, доколкото по делото не се установява, а не се и твърди същата да се е отказала от наследството на своята майка или да го приела за опис (данни за това не са налични и в особената книга за това на СРС по чл. 49, ал. 1 ЗН съгласно приложената на л. 141 от делото справка), което дава основание за целите на настоящото производство да се приеме за установено, че наследственото правоприемство е породило предвиденото в закона правно действие, считано от откриване на наследството на Е. Ч.- арг. чл. 60, ал. 1 ЗН.

Между страните не е спорно, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателства- договор от 26.10.2001г. с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, документите за извършвано по отношение на имота дялово разпределение, представени по делото от името на третото лице- помагач на ищеца, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано съгласно представените по делото изравнителни сметки и документи за главен отчет от третото лице- помагач на ищеца „Д.“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на ищеца да предостави съответното количество топлинна енергия, както и стойността на същата се установяват от заключението на съдебно- техническата експертиза, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от името на ответника документи, касаещи извършеното за имота дялово разпределение.

Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия период в процесния имот е имало пет радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), които са били отчитани дистанционно. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като за периода 2020/2021г., за който не е бил осигурен достъп до жилището за извършване на реален отчет, същата е начислена служебно- по разход от предходен период, а за периода 2021/2022г.- въз основа на показанията на водомера при извършване на реален отчет в имота, за което на вещото лице, а и по делото е представен протокол за извършен отчет, носещ подпис за клиент, което по своята правна същност представлява признание на неизгоден за страната факт с правно значение- че в имота е действително потребено соченото в отчета количество топлинна енергия. Същевременно, на потребителя е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през исковия период общият топломер в абонатната станция е преминавал 3 периодични метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно средство за търговско измерване. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача, но при начисляване на количеството потребена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е допусната неточност, като разликата от 7 кубични метра между два поредни отчета е начислена не един, а два пъти, с което и начислената като дължима от абоната стойност е в повече със 119.79 лева. В заключение и при съобразяване на така констатираната грешка при начисляването, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 4749.91 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Тук следва да се изясни, че обосновано в случая е да се възприеме количеството начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, което експертът е приел за реално потребено, доколкото обратното би означавало на абоната да се възложи отговорността да заплаща количество топлинна енергия, което не е било действително отчетено, респ. потребено, което, от своя страна, би довело до неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя.