Решение № 10752 от 05.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10752 гр. София, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20211110173301 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от фирма, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от A.А., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответницика С. И. П., ЕГН **********, с адрес адрес, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 1924,02 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.01.2019 г., за имот, находящ се на адрес: адрес отчитан под абонатен № *****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –10.08.2021г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 255,17 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2018г. до 22.07.2021 г., сумата от 15,89 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019 г., ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 4,09 лв. за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет страницата на дружеството. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от фирма, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален 1 отчет.

В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като излага съображения за неоснователност. Твърди, че в процесния период в имота не е живял никой, радиаторите са демонтирани, а топломерите показвали нулева консумация.

Моли съда да отхвърли иска. Претендират се разноски.

С определение от 02.10.2020 г. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца фирма.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба.

Ответника се представлява от адв. М., който поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 46817/2021 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумите от 1924,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 31.01.2019 г. за процесния имот, инсталация #6660/аб. № 6660, ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 255,17 лв. за периода от 15.09.2018г. до 22.07.2021 г., сумата от 15,89 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019 г., ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 4,09 лв. за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г. С възражение от 03.11.2021 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.

Съгласно Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот №82/22.12.2014г. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот №14/17.08.2016г., oтветника е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в адрес, като с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №63/11.02.2019г., го е продал на трето лице.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени протокол от ОС на ЕС от адрес, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от фирма и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен н а 18.07.2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР- договор от 20.05.2015г..

По делото са приети 2бр. индивидуални справки за ползвана ТЕ, представени от фирма за следните периоди: от 01.05.17г. до 30.04.18г. и 01.05.18г. до 30.04.19г., 1 бр. формуляр за извършен индивидуален отчет на 07.09.2017г., 1 бр. КП за извършен отчет.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщение към фактура № 0096523357/31.07.2018г. за процесния период и извлечение за задължения на абонат № 6660.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от фирма. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2017 г. до 31.01.2019 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2024,71 лв..

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за 2 плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От представените по делото Нотариален акт №82/22.12.2014г.,Нотариален акт №14/17.08.2016г. и Нотариален акт №63/11.02.2019г. , се установява по категоричен начин, че за процесния период от 01.05.2017г. до 31.01.2019 г. ответника е бил собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 ЗЕ, като собственик на процесния имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с решение на ДКЕВР. По силата на закона – чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от фирма по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. За имота на ответника са издадени представените изравнителни сметки, изготвени въз основа на документите за отчет, като от тях и от заключенията на съдебно-техническата и съдебносчетоводната експертиза се установява стойността на действително потребената топлинна енергия за процесния период. Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебнотехническата експертиза ползвана топлинна енергия е изчислена съгласно наредбата.

Ответника не установи да се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове, поради което и с оглед на липсата на оспорване на тези документи и по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експертите начин в съответствие с нормативната уредба. Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи, съдът прие за установено, че за процесния период на ответника е доставена топлоенергия, като последния не оспорва факта, че не е заплатил същата.

В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2017 г. до 31.01.2019 г. сумата за изразходвана ТЕ е 2024,71 лв. или иска следва да бъде уважен в 3 пълен размер до претендирания такъв от 1924,02 лв.

Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на задължението настъпва в деня посочен, като краен срок за заплащане на фактурата. Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан за периода от 15.09.2018 г. /след датата на срока за плащане по фактура №0096523357/31.07.2018/ до 22.07.2021 г., която сума, съобразно заключението по ССЕ, възлиза на сума в размер на 277,97 лв. или предявения иск за сумата от 255,17 лв., следва да бъде уважен изцяло.

По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи, че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „МХ Елвеко“ ООД .