Определение № 1782 от 04.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1782 гр. Варна, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900204 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Й. Й., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна искова молба, обективираща осъдителни искове, предявени от и срещу правосубектни страни. Сезиран е родово и местно компетентен съд в хипотезата на чл. 115 ГПК. Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо. С исковата молба са представени доказателства и за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ, обуславяща допустимост на предявените искове в хипотезата на чл. 498, ал. 3, предл. последно КЗ.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният главен иск включва установяването на застрахователно правоотношение, което съставлява абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Размяната на книжа, предвидена в чл. 367-373 ГПК, е приключила. На основание чл.

374, ал. 2 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото определение, ведно с проект за доклад на делото, както и да бъдат напътени към процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.

По доказателствата:

Представените от страните писмени доказателства – надлежно заверени по реда на чл.

183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.

По отношение на искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за задължаване на насрещната страна да представи застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „Тойота Корола“ рег. № *********, съдът намира същото за неоснователно, тъй като ответникът не оспорва коментираното обстоятелство, поради което събирането му не е необходимо.

1

Искането на ищеца за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане следва да бъде уважено поради необходимостта от установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с твърдените вреди, причинени от ПТП.

Страните са отправили съответни искания за допускане изготвянето на съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертиза, които следва да бъде уважени като допустими и относими към предявения за съдебно разрешаване спор. Съдът намира, че следва да бъде назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза по поставените от страните задачи с назначаването на един експерт от всяка област, тъй като поставените от страните въпроси са относими към предмета на спора и целят установяване изложените факти и обстоятелства.

Ответникът отправя искане за допускане събирането на свидетелски показания чрез разпита на двама свидетели при режим на призоваване, което съдът счита за основателно, доколкото е налице необходимост от установяване на обстоятелства, свързани с правоизключващите и правонамаляващите възражения на ответника.

Съдът намира, че към материалите по делото следва да се приложи и ДП № 69/24.02.2023 г. по описа на ОД на МВР – Варна, пр. пр. № 2815/2023 г. по описа на ВРП.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 13.02.2026 г., от 10:00 часа, за които дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.

СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са от Н. Й. Й., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД , ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 24.02.2023 г., в гр.

Варна, на кръстовището на ул. „Васил Петлешков“ и бул. „Васил Левски“ от водача на л. а.

„Тойота Корола“ рег. № *********, управляван от Я. А., чрез заплащане на сумата от 80 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени на ищеца от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 24.02.2023 г., около 08:20 часа, в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Васил Петлешков“ и бул. „Васил Левски“, при излизане от път без предимство, водачът на л. а. „Тойота Корола“ рег. № ********* отнел предимството и блъснал придвижващия се на тротинетка марка “Xioami” Н. Й.. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № *********/27.02.2023 г. по описа на ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, въз основа на който било образувано ДП № 69/24.02.2023 г. описа на ОДМВР – Варна, съотв. пр. пр. № 2815/2023 г. по описа на ВРП, което впоследствие било прекратено по изричната воля на пострадалото лице, видно от Постановление за прекратяване от 19.11.2024 г. на ВРП. Поддържа се, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л. а. „Тойота Корола“ рег. № *********, който към датата на ПТП бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Излага, че вследствие на съприкосновението ищецът изпаднал в безсъзнание, поради което бил откаран по спешност в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където били установени следните травматични увреждания: дифузна травма на главния мозък със загуба на съзнание; фрактура на черепа в областта на челната кост в дясно и дясна орбита; охлузвания 2 и кръвонасядания в дясна лицева половина и периорбитално; екхимоза на дясно око.

Болничният престой продължил от 24.02.2023 г. до 27.02.2023 г., през който период пострадалият имал нужда от постоянна помощ поради обстоятелството, че цялото му тяло било превързано. След изписването му от болничното заведение се оплаквал от главоболие в продължение на три месеца, като бил поставен на легло. Състоянието на пострадалия продиктувало нуждата от полагане на грижи от друг човек. Сочи, че всяко изправяне било последвано от силно главоболие и световъртеж, налице била и загуба на памет. Наложило се приемането на обезболяващи медикаменти. Твърди наличието на последици от ПТП върху психическото здраве, изразяващи се в нарушен сън, тревожност и нежелание да разговаря с близките си. Начинът му на живот бил променен.

На 19.04.2023 г. с молба вх. № 100-1150 ищецът завел застрахователна претенция за обезщетяване на претърпените от ПТП вреди, като след изтичането на тримесечния срок не последвало плащане от страна на застрахователя. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва ищцовото твърдение за заведена застрахователна претенция, по която била образувана щета № *********, която била разгледана и преценена липсата на достатъчно доказателства за основателността й. С писмо изх. № 10023-КЗ-1682/19.07.2023 г. застрахователят уведомил пострадалия да представи допълнителни доказателства, като такива не постъпили от последния. Оспорва представения в исковата молба механизъм на ПТП, вменява изцяло във вина на пострадалия настъпването му с твърдения, че същият се е движил с висока скорост, поради която причина се блъснал в автомобила. Сочи, че ищецът не се е придвижвал по велоалеята, а предприел пресичане на ул. „Васил Петлешков“ по пешеходната пътека, но без да слезе от управляваното от него превозно средство. Счита, че пострадалият не е съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, чл. 79 ЗДвП и чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗДвП. Отделно от горното, сочи, че ищецът се е придвижвал без поставена предпазна каска, което обстоятелство допринесло настъпването на вредоносните последици.

Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

Квалифицира настоящия случай като случайно събитие, като водачът на лекия автомобил не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и предотврати ПТП, което изключва неговата отговорност.

На следващо място, ответникът оспорва предявения главен иск досежно неговия размер, като счита същия за завишен и несъответстващ на претърпените в действителност вреди. Сочи, че от представените доказателства не се обуславя извод за значителни и продължителни болки и страдания, като същите не доказвали и твърдените вредоносни последици след изписването на ищеца от болничното заведение. Твърди, че след ПТП ищецът не е загубил съзнание поради липса на доказателства в тази насока. Оспорва и акцесорния иск за лихва върху главницата. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендират се направените в производството разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба, с което процедурата по размяна на книжа е приключила.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ПГК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните за нея твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В тежест на ищеца е да докаже: осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно Д.ие /виновно причинено ПТП от водача Я. А., управлявал л. а. „Тойота Корола“ рег. № *********/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили за ищеца твърдените неимуществени вреди 3 в посочените интензитет и продължителност. По отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава, следва да се установи моментът, от който ответникът е изпаднал в забава.

В тежест на ответника е да установи наведените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като установи неговото противоправно поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 24.02.2023 г., в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Васил Петлешков“ и бул. „Васил Левски“ е настъпило твърдяното в исковата молба ПТП; наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП за л. а. „Тойота Корола“ рег. № ********* при ответното дружество; предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция от ищеца, заведена от ответника под № *********.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА преписката по ДП № 69/24.02.2023 г. по описа на ОДМВР – Варна, пр. пр. № 2815/2023 г. по описа на ВРП за послужване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи копие на застрахователна полица № BG11122002266636 по застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „Тойора Корола“ рег. № *********.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ищеца един свидетел при режим на довеждане за установяване на болките и страданията, които ищецът е понесъл вследствие на ПТП.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ответника на двама свидетели при режим на призоваване – Я. М. А., ЕГН **********, с адрес: *********, за установяване механизма на ПТП, както и С. П. Д., ЕГН **********, с адрес: ********* за изясняване на механизма на настъпване на процесното ПТП и установяване на обстоятелствата около състоянието на пострадалия от ПТП, след внасяне на депозит в размер на 100.00 /сто/ лева по сметка на ВОС в едноседмичен срок от съобщението.