Определение № 363 от 25.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Пловдив, 25.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20265001000482 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Повод за същото е изходяща от„З.- 03“ ООД, ЕИК 115816551, гр.

Асеновград частна жалба против постановеното по т. дело № 67/2026 г. по описа на Пловдивския окръжен съд определение, рег. № 852 от 17.06.2026 г., с което определение, рег. № 748 от 29.05. 2026 г. по същото дело е допълнено както следва:

ОСЪЖДА „З.- 03“ ООД, ЕИК 115816551, гр. Асеновград да заплати на Община Асеновград, БУЛСТАТ: 000471059, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК сума в размер от 14 548 евро, представляваща сторени разноски за процесуално представителство по съразмерност, съобразно прекратената част от исковото производство.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което присъдените разноски да бъдат намалени съобразно критериите за справедливост и обоснованост въведени с чл. 36, ал.

2 от ЗА.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и 1 доказателствата по делото намери за установено следното:

На 28.01.2026 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „З.- 03“ ООД, ЕИК 115816551, гр. Асеновград чрез пълномощника му адвокат С. Ж. искова молба против Община Асеновград.

С нея според изложеното в обстоятелствената й част и уточнението от 03.02.2026 г. дружеството е предявило против Община Асеновград три обективно съединени иска. Единият от тях е за сумата от 690 326, 87 евро / 1 350 162, 26 лв./ представляваща неплатен остатък по фактура № 7591 от 02.05.2025 г. за 6 753 656, 26 лв. с ДДС, явяваща се част от стойността на извършени и приети СМР по сключен между страните Договор за възлагане на обществена поръчка от 15.08.2024 г.

Другите според ищеца са такива по 86 от ЗЗД, т.е. за обезщетение за забавено плащане на парично задължение.

С тях ищеца търси от ответника обезщетение за забавено плащане на паричното му задължение по фактурата от 02.05.2025 г., което следвало да стане на 10.05.2026 г.

С оглед наличието на частично изпълнение по същата на 31.10.2025 г. в размер на 5 403 403 лв. е посочено, че за времето от 10.05. 2025 г. до 31.10.2025 г. върху забавено платената сума се дължи обезщетение по 86 от ЗЗД в размер на 183 048, 63 евро/ 358 012, 19 лева/ и е поискано осъждане на ответната страна да е плати.

За неплатения остатък от главницата в размер на 690 326, 87 евро / 1 350 162, 26 лв./ е посочено, че се дължи обезщетение по 86 от ЗЗД за времето от 10.05.2025 г. до датата на предявяване на иска на 28.01.2026 г. в размер на 75 648, 19 евро/ 147 955, 25 лв./ и също е поискано осъждането на ответника.

Препис от исковата молба и уточнението са изпратени за отговор на ответника.

В него той не е оспорил сключването на договора по ЗОП на 15.08.2024 г., както и това, че в процеса на изпълнение на същия са актувани и приети СМР на стойност от 6 753 656, 26 лв. с ДДС, за което била издадена и фактура № 7591 от 02.05.2025 г.

Посочено е обаче, че на 04.08.2025 г. с електронно писмо Община Асеновград била уведомена от „УниКредит Булбанк“ АД, че е сключила 2 договор за факторинг с ищеца по настоящето дело и във връзка със същия била извършена цесия на вземания на ищеца към Община Асеновград. Към писмото били приложени изходящи от ищеца по настоящето дело уведомления за тези обстоятелства и по- конкретно за договора за цесия на вземания. Сред цедираните такива били и тези възникнали в следствие на изпълнение на задълженията породени от договора по ЗОП от 15.08. 2024 г. вкл. и отразените във фактура № 7591 от 02.05.2025 г. С оглед на това Община Асеновград изпратила до банката на 07.08.2025 г. потвърждение за получаване на уведомлението от цедента „З.- 03“ ООД. В него било посочено и че плащането по описаните в същото фактури ще бъде извършено на новия кредитор. В тази връзка плащанията по процесната извършени на 31.10.2025 г., за които става реч в исковата молба били извършени в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, а не на ищеца по настоящето дело. На нея следвало да се плати на него и неплатения остатък от 1 350 162, 26 лв.

На база така изложеното от страна на ответника в отговора е направен извод, че дружеството ищец не е легитимирано да претендира неплатения остатък по фактурата. Посочено е и че с оглед на цесията от патирмониума му след извършването й на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД са излезли и вземанията по 86 от ЗЗД касаещи обезщетенията в размер на законната лихва за забавено плащане.

Към отговора са приложени писмени доказателства за установяване на направените в него твърдения, адвокатско пълномощно ведно с договор за правна помощ. Видно от същия уговореното с него възнаграждение за адвоката е в размер на 20 000 евро платими по банков пък.. За удостоверяване на плащането е представено и платежно нареждане за банков превод.

Препис от отговора е изпратен на ищеца , който отново чрез пълномощника си е подал ДИМ.

В нея е признато твърденето на ответната Община Асеновград в отговора на ИМ за това, че ищецът сключил с „УниКредит Булбанк“ АД договор за факторинг и за извършеното цедиране на процесните вземания във връзка със същия от ищеца на банката. Посочено е, че сключването на договора за факторинг се наложило поради необходимостта от парични средства за покриване на задължения на дружеството Тя пък била причинена от забавеното изпълнение на задълженията на Община Асеновград към 3 дружеството ищец за плащане на сумата по фактура № 7591 от 02.05.2025 г.

Подчертано е, че във връзка с договор за факторинг, факторът платил на банката лихви, такси и комисионни. С това дружеството намалило имуществото си и било увредено. Причината за увреждането била неизпълнението на договорното задължение на Община Асеновград за плащане в срок на сумата от от 6 753 656, 26 лв. с ДДС. Преповторено е, че частични плащания по същата били извършени на 31.10.2025 г. размер на 5 403 403 лв. и е заявено, че на 17.02.2026 г. след завеждане на делото бил платен и остатъка от 1 350 162, 26 лв.

С оглед на горното в ДИМ е направено изявление, че на основание чл.

372, ал. 2 от ГПК искът се изменя. По повод на това изменение са преповторени твърденията за причинените от неизпълнението на Община Асеновград вреди на ищеца свързани с извършените от него плащания на такси, лихви и комисионни по договора за факторинг в периода от 30.07.2025 г. до 17.02.2026 г.. Общият размер на същите е определен на 183 048 ,63 евро /358 012, 97 лв./.

С оглед изменението е отправено искане до съда да осъди Община Асеновград да заплати на ищеца същата ведно със законната лихва от от датата на предявяване на иска до плащането й.

Препис от тази молба е изпратен на ответника за отговор.

В него е взето отношение по направеното с ДИМ изявление за изменение на основанието иска.

Посочено е, че то е нередовно с оглед на факта, че в него се говори за един иск, а реално предявените с ИМ били три. Това според ответника създавало неяснота за това кой от тях се изменял и затруднявало защитата му.

Изразено е и становище за допустимостта на същото като след анализ характера на първоначалните искове и на разпоредбите на чл. 372, ал.2 от ГПК и чл. 214, ал.1 от ГПК е посочено, че не се касае за изменение, а за предявяване на чисто нов иск.

Изразено е и становище по същество относно изменения иск ако измемението се допусне от съда.

След получаване на отговора на ДИМ съдът с разпореждане , рег. № 987 от 01.04.2026 г. е поискал от ищеца да уточни относно коя от трите искови 4 претенции е изразена воля за изменение на иска и да посочи дали останалите два иска се поддържат или съдът се десезира от същите чрез оттегляне или отказ. Поискано е и да се конкретизира размера на вредите, които образуват общата сума от 183 048 ,63 евро /358 012, 97 лв./ по изменението.

Във връзка с тези указания адв. Ж. с молба от 15.04.2026 г. от името на ищеца е уточнила, че оттегля главният иск за сумата от 690 326, 87 евро и акцесорният такъв в размер на 75 648, 19 евро обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за времето от 10.05.2025 г. до 28.01.2026 г. за забавеното плащане на същата.

Посочено е че с ДИМ се изменя основанието на третия иск, който е за сумата от 183 048 ,63 евро и е конкретизиран размера на платените от ищеца по договора за факторинг такси, лихви и комисионни.

На 16.04.2026 г. по делото са постановени разпореждания за изпращане уточнението на ответника и такова указващо на ищеца да представи пълномощно, с което изрично е делегирана на пълномощника му представителна власт за оттегляне на исковете.

Във връзка с това второ разпореждане ищецът отново чрез адвокат Ж. е подал молба от 28.04.2026 г.

В нея се казва, че оттеглянето на иска било направено без нужното пълномощно и следвало да се счита за неизвършено.

Заявява и че не поддържа молбата за изменение на иска, поради което съдът не следва да се произнася по същата, а производството по делото следва да продължи по първоначално заявената искова претенция.

Сочи и че на основание чл. 235 от ГПК следва да се имат предвид и факти настъпили на 16.04.2026 г., т.е. след предявяване на исковата молба. Те са свързани със сключване анекс към договора за факторинг, с който „УниКредит Булбанк“ АД цедирало на ищеца вземанията, които могат да бъдат претендирани поради забавено плащане на съми дължими по четири на брой фактури. Една от тези фактури е тази предмет на настоящето дело.

В тази връзка е посочено, че ищецът с оглед наличието на извършено на 31.10.2025 г. частично изпълнение по фактурата в размер на 5 403 403 лв. има вземане за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД във връзка с тази забава в размер на 183 048, 63 евро /358 012, 19 лева/ за времето от 10.05. 2025 г. до 31.10.2025 г.

Посочено е и че за неплатения остатък от главницата в размер на 5

690 326, 87 евро / 1 350 162, 26 лв./ му се дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за времето от 10.05.2025 г. до датата на предявяване на исковата молба на 28.01.2026 г. в размер на 75 648, 19 евро/ 147 955, 25 лв./.

Така общият размер на дължимата сума по чл. 86 от ЗЗД е определена на 258 697, 44 евро/ 505 968, 22 лв./.

Пои повод на тази молба съдът с разпореждане от 29.04.2026 г. е указал на ищца, че първоначално предявените искове са три и че следва да поясни каква е съдбата на иска за главница в размер на 690 32687 евро.

В тази връзка с молба от 13.05.2026 г. отново подадена от адв. Ж. се уточнява, че повдигнатият пред съда спор е за дължими обезщетения във връзка със забавени плащания на сумата в размер на 6 753 656, 26 лв. по фактура № 7591 от 02.05.2025 г. Посочено е, че към момента на подаване на молбата главницата по фактурата била платена изцяло, породи което искът за сумата от 690 362, 97 евро неплатени към момента на завеждането му се оттегляла.

Във връзка с това оттегляне на 29.05.2026 г. е постановено определение, рег. № 748, с което производството по делото е прекратено относно иска за сумата от 690 326, 87 евро / 1 350 162, 26 лв./ представляваща неплатен остатък по фактура № 7591 от 02.05.2025 г. за 6 753 656, 26 лв. с ДДС, явяваща се част от стойността на извършени и приети СМР по сключен между страните Договор за възлагане на обществена поръчка от 15.08.2024 г.

На 04.06.2026 г. Община Асеновград е подала молба за допълване на определението изразяващо се в присъждане на направените от нея разноски за адвокат съобразно прекратената част от делото. Посочено е че платеното възнаграждение е 20 000 евро. Искът по отношение, на който производството било прекратено съставлявал 72, 74 % от интереса по спора, което налагало на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да се присъдят направените разноски за адвокат по съразмерност в размер на 14 548 евро.

Препис от молбата е изпратен на ищеца.

Той е подал отговор, в който е посочил, че разноски на ответната страна към момента не следвало да се присъждат с оглед на факта, че производството по делото било частично прекратено с оглед извършено плащане след завеждането му на сумата предмет на единия от предявените искове.