Решение № 4639 от 15.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4639 гр. София, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г.а като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20241100504557 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. П. Н., срещу решение № 1074/19.01.2024 г. по гр. дело № 30734/ 2023 г. на СРС, 117 състав, в частта му, относно определения режим на лични контакти през зимната и пролетната ваканции на детето Б.К. П. с баща му К. Ж. П.. Моли в тази му част решението да бъде отменено и режима в обжалваната му част да бъде разпределен по дни - по равно между майката и бащата.

Въззиваемата страна К. Ж. П., с отговора на въззивната жалба счита същата за неоснователна. Излага съображенията си.

В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата. Уточнява, на основание чл. 267 ГПК, че обжалва решението само в частта му, в която тя трябва да води детето по време на ваканциите при баща му в Бургас. Иска бащата да взема и й води детето по време на ваканциите. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

За съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не се 1 явява и не се представлява.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С решение № 1074/19.01.2024 г. по гр. дело № 30734/ 2023 г., СРС, 117 състав е изменил мерките относно родителските и свързаните с това права и задължения, постановени с Решение № 269/12.02.2016 г. по гр.д. 8499/2015 г.

РС Бургас, както следва: Родителските права над детето Б.К. П., р. на ****** г., се предоставят за упражняване на майката– С. П. Н. ЕГН **********, при която ще живее, с право на бащата К. Ж. П., ЕГН********** да го взема с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 до 19 ч. Задължава майката да води детето в дома на бащата в първия ден на зимните, пролетните и летните ваканции и да го взема оттам в предпоследния ден на зимните и пролетните ваканции и на 30-я ден от престоя му при бащата през летните, както и да осигури звукова и зрителна връзка между тях чрез технически средства /видео, вайбър/.

Изслушана във въззивното производство на 02.12.2024 г., майката П.Е.З. заявява, че е със средно образование. Работи като мениджър смяна, от 9 ч до 17 ч. Има и друго дете от същия баща. И когато този режим се осъществява, трябва да взема и двете деца, да пътува и да взема допълнителен отпуск. Не съжителства с друго лице. Може да разчита на помощта на родителите си, които са пенсионери и живеят с нея и децата. Счита, че режима на бащата следва да се осъществява с помощта на личния му асистент-неговия баща, който разполага с две превозни средства. Трудно й е освобождаването от работа, както и финансовата част за пътуването, тъй като бащата осигурява издръжка само за детето Д..

При изслушването му от въззивния съд в откритото съдебно заседание, проведено на 19.06.2025 г., детето Б.К. П. заявява, че живее с майка си от три години. С баща си контактува по вайбър. Майка му не му пречи да се чуват с баща си по вайбър. Баща му го търси по вайбър. Баща си последно е видял 2 през 2022 г., след това само по вайбър. Има сестра, която иска и чува баща им по вайбър. Когато баща му се обажда по вайбър, звъни на майка му, тъй като той няма. Един път баща му се обажда да чуе него и после- за да чуе сестра му. Баща му живее в Бургас. Баща му живее с дядо му, който е неговия баща, но не мисли, че живеят в един апартамент.

По време на изслушването, детето беше видимо разстроено и не отговори на част от въпросите.

Социалния работник, присъствал на изслушването на детето заявява, че детето се е притеснило и не е искало да отговаря на въпросите и се е разплакало. Видимо детето е по-затворено и според социалния работник трябва да ползва социална услуга- психологическа подкрепа. Възможно е детето да изживява по този начин родителския конфликт и явно това дете има нужда от психолог. Препоръчват за детето психологическа подкрепа и консултиране, за майката- информиране, консултиране и застъпничество.

В социалния доклад на ДСП-Възраждане, представен във въззивното производство, се заключава, че основни грижи за децата се полагат от майката, с помощта на разширеното й семейство. Базовите потребности на децата се задоволяват адекватно. Майката е консултирана за възможността за ползване на социална услуга в общността. В интерес на детето Б. е да има редовни контакти с всеки от родителите му.

В социалния доклад на ДСП-Бургас, изготвен за въззивното производство, е отразено, че бащата не е виждал сина си от близо четири години. Заключава се, че е необходимо детето Б. да има пълноценни контакти, както с единия, така и с другия си родител. В интерес на Б. е да живее в сигурна и безопасна среда, да има редовни контакти с родителите си, да познава своя разширен семеен кръг, своите роднини по произход и да поддържа контакти с тях. Необходимо е родителите да насочат вниманието си към разумно родителско сътрудничество и конструктивен диалог, като по този начин ще осигурят спокойна и сигурна среда за детето Б.. Бащата е консултиран и запознат и с предлаганите социални услуги в общността.

Безспорно се установи по делото, че местоживеенето на детето Б., постановено с влязъл в сила съдебен акт- решение от 12.02.2016 г. на Бургаски районен съд по гр.д. №8499/2015 г., преди иницииране на настоящото съдебно производство, е било в гр. Бургас, при бащата на детето.

Не се спори по делото и, че бащата на Б.- К. Ж. П. е със 100 % намалена работоспособност, с чужда помощ- ЕР на ТЕЛК, със срок до 01.10.2026 г.

Няма спор, че общуването на детето с всеки един от родителите е необходимо за неговото формиране като личност и съдейства за правилното му развитие и възпитание. Поведение на родител, на който е предоставено упражняването на родителските права, с което възпрепятства контакта с другия родител, не е в интерес на детето. Постановената вече промяна на определените мерки относно упражняването на родителските права, налага и 3 определяне на режим на лични отношения на детето Б. с неговия баща по начин, предполагащ възможността за осъществяването им.

Единственото спорно обстоятелство по делото е къде да се осъществяват личните отношения на детето Б. с неговия баща- в гр. Бургас, където бащата живее или в гр. София /майката претендира бащата да идва в столицата, за да контактува с Б./.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай, за да бъде общуването на детето с родителя му- неговия баща пълноценно, както и с оглед установеното по делото здравословно състояние на бащата, следва да бъде предоставена възможност на детето да осъществява личните си отношения в дома на бащата. Жилището на бащата разполага с необходимите битови и санитарни условия за пребиваване на детето Б.. За осигуряване изпълнението на решението, на основание чл. 59, ал. 8, т. 3 СК, съдът намира, че следва да постанови, че обичайните разходи за осъществяване на срещите между Б. и бащата, следва да се поемат от майката, като същата следва да води и взима детето от дома на неговия баща в гр. Бургас- за времето от първия ден до предпоследния ден на ученическите зимни/през зимния период е Коледната ваканция/ и пролетни ваканции, определени от МОН.

С оглед направените уточнения на жалбата в хода на въззивното производство, негов предмет е единствено мястото на осъществяване на режима на лични отношения на бащата със сина му Б..

Предвид всичко изложено дотук, настоящия съдебен състав счита, че решението, в частта му, в която СРС е постановил мерки относно контактите на детето Б. с неговия баща, е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и разясненията, дадени с Тълкувателно решение по т.д. 3/2023 г. от 27.06.2024 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска колегия, искането на въззивницата за присъждане на разноски, е неоснователно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1074/19.01.2024 г. по гр. дело № 30734/2023 г. на СРС, 117 състав , в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. П. Н. ЕГН********** за 4 присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5