Определение № 2749 от 04.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2749 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500810 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез адв. Х. М. срещу определение № 45816 от 04.11.2025 г. по гр.д. № 30857/2025 г. по описа на СРС, 46 състав.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД за изменение на решение № 17586/01.10.2025 г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на адвокат Л.К.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 571.40 лева за оказана на ищеца М.С.М. безплатна правна помощ.

Твърди се в частната жалба, че няма безспорни доказателства договорът на ищеца с адв. Б. да е свързан с конкретното първоинстанционно дело, предвид образувани и други дела от същия адвокат като представител на ищеца М.С.М.. Оспорва се и материалната затрудненост на ищеца и пропускът на съда в исковото производство да изследва този факт, а вместо това безкритично присъдил на адв. Б. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Твърди се и че неправилно съдът приложил критериите при определяне на размера на адвокатското възнаграждение. В частната жалба се съдържат доказателствени искания за изследване имущественото състояние на М.С.М. и за прилагане на искови молби по образувани от същия ищец други искови дела за преценка на общия икономически интерес и съпоставка с размера на присъдените разноски. Моли 1 съдът да отмени определението, като откаже присъждане на адвокатско възнаграждение, евентуално – размерът му да бъде значително намален.

От ответника по жалбата е постъпил отговор, в който се съдържа възражение срещу нейната основателност. Невъзможността да се установи връзката на договора за правна защита и съдействие с конкретното гражданско дело произтичала от липсата на информация за номера на делото. В тежест на страната, дължаща разноски било да докаже, че не са налице обстоятелствата на насрещната страна да бъде оказана безплатна правна помощ. Предявените различни искове целели ищецът да потърси правата си след като кредитни институции използвали неравноправни клаузи в договорите за заем.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира следното:

На 29.05.2025 г. М.С.М., чрез адв. Л. Б., е подал искова молба, с която срещу „СИТИ КЕШ“ ООД са предявени установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит от 10.12.2024 г. и за връщане на недължимо платена сума в размер на 1 114 лева.

След постъпване на отговор от ответника гр.д. № 30857/2025 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.09.2025 г., в което представители на страните не са се явили. Преди провеждане на заседанието адв. Л. Б. е представила молба делото да се гледа в отсъствие на ищеца.

Уточнена е цената на осъдителния иск. Приложен е списък с разноски по чл.

80 от ГПК, с който се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С решение № 22117/01.10.2025 г. съдът е уважил предявените от ищеца искове (като е прекратил производството по осъдителния иск за горницата над 418.16 лева до 1 114 лева) и е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на адвокат Л.К.Б. 571.40 лева адвокатско възнаграждение.

Решението е връчено на „СИТИ КЕШ“ ООД на 07.10.2025 г. и на 16.10.2025 г. дружеството е подало молба за изменение на решението в частта за дължимото на представителя на ищеца адвокатско възнаграждение, която е оставена без уважение с определение № 45816/04.11.2025 г.

Определението е връчено на жалбоподателя „СИТИ КЕШ“ ООД на 11.11.2025 г. и на 21.11.20205 г. е подадена частна жалба, за разглеждане на 2 която е образувано настоящото производство.

Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

На първо място, съдът не счита за необходимо служебно да събира посочените от жалбоподателя доказателства, тъй като обстоятелствата относно имущественото състояние на ищеца са неотносими с оглед твърденията за злоупотреба с права, установимо от други обстоятелства по делото. Не е необходимо и изискване на исковите молби, тъй като съдът може да извърши служебна проверка за посочените от жалбоподателя дела, образувани по предявени от М.С.М. искове.

На 07.04.2025 г. между М.С.М. и адвокат Л.К.Б. е сключен договор за оказване на правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, изразяващо се в представителство пред съда на всички съдебни инстанции до окончателно приключване на делото във връзка с изтеглен от него бърз кредит.

След извършена служебна справка за образувани от М.С.М. дела срещу „СИТИ КЕШ“ ООД се установява, че в периода април – юни 2025 г. са подадени множество искови молби от М.С.М. с идентични твърдения – нищожност на договори за паричен заем, сключени в периода януари 2023 г. – декември 2024 г., и връщане на недължимо платени суми, заведени от адв. Б. като пълномощник на М.М.. При това исковите молби са срещу различни кредитни институции.

Действително, не са налице пречки пълномощникът на М.С.М. да предяви исковете, основани на еднакви твърдения относно нищожността на всеки от договорите за паричен заем, ведно с осъдителни претенции за връщане на недължимо полученото от ответника. „Отделните правоотношения“ със „СИТИ КЕШ“ ООД се изразяват единствено в различните дати на тяхното сключване и размера на сумите, но в останалата си част – досежно страните и съдържанието на правоотношенията (права и задължения), те са идентични. Изложеното се отнася до договори за заем от 12.01.2023 г. и 08.11.2024 г. В подкрепа на извода, че завеждането на множество искови молби представлява нарушение на заложения в чл. 3 от ГПК принцип за добросъвестно упражняване на процесуалните права е и 3 обстоятелството, че в договора за правна защита и съдействие не е индивидуализиран оспореният договор за кредит, нито са посочени недължимо платените суми, които се търсят от „СИТИ КЕШ“ ООД.

Завеждането на стотици отделни граждански дела, всяко с идентични твърдения и с разлика единствено в номера и датата на договора за паричен заем и в размера на недължимо платената от М.С.М. сума не почива на легитимен правен интерес. Явна е злоупотребата с процесуални права, насочена към постигане на неоснователно обогатяване, чрез присъждане на адвокатски възнаграждения на процесуалния му представител по всяко дело, при това в размер, много по-висок от размера на осъдителните претенции.

Отделно от нарушението на принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права, чл. 36 от ЗАдв. предвижда възнаграждение за труда на адвоката. Изготвянето на бланкетна искова молба, в която се променят само номер на договор и дата и стойност на недължимо получена от ответника сума, и многократното й завеждане в съда не обосновава определяне на възнаграждение по всяко от образуваните по тези искови молби дела.

Представителят на ищеца – адв. Б., не е положила и труд, изразяващ се в явяване на насрочените от съдилищата открити съдебни заседания.

Съдът не споделя възраженията на адв. Л. Б., че не е налице злоупотреба с право, след като се търси защита на потребител срещу неравноправни клаузи в договори за заем. Дори и ответникът да е включил в договорите неравноправни клаузи, предявяването на множество искове не е адекватно на търсената защита и с нищо не допринася за охраняване на правата на потребителя. Напротив, разглеждането на делата от отделни състави на съда води до по-бавно постигане на целения правен резултат. Единствената полза се изразява в генериране на отделни адвокатски възнаграждения за адвокат Б..

Идентични неравноправни клаузи не оправдават завеждане на отделни дела, по които ответникът да бъде „наказан“ с осъждане да заплаща ако не недължими, то поне неоправдано високи адвокатски възнаграждения.

Затова и в настоящия случай е приложима практиката на ВКС, обективирана в определение № 174/26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г., III г.о. на ВКС, според която „претенцията за присъждане на разноски в размер на 600 лева по иск с цена 119.34 лева представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените 4 граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.“ С тази практика първоинстанционният съд не се е съобразил, като е присъдил на адв. Б. адвокатско възнаграждение, надвишаващо цената на осъдителния иск. Задължение на съда е да осуети злоупотреба с процесуални права. Присъждане на адвокатско възнаграждение за осъдителни искове с цена, по-ниска и от дължимата държавна такса за тяхното разглеждане, е в разрез с легитимната цел на адвоката да се присъди възнаграждение съобразно положения от него труд.

По така изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 45816 от 04.11.2025 г. по гр.д. № 30857/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, с което е отхвърлена молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД за изменение на решение № 17586/01.10.2025 г. в частта относно присъденото в полза на адвокат Л.К.Б. адвокатско възнаграждение и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 17586/01.10.2025 г. по гр.д. № 30857/2025 г. по описа на СРС, 46 състав в частта за разноските, като го отменя в частта, в която „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адвокат Л.К.Б. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на М.С.М. в размер на 571.40 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5