Определение № 2527 от 02.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2527 гр. София, 02.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно касационно търговско дело № 20268003900731 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Първа инвестиционна банка” АД, което дружество има качеството на ищец в исковото производство, срещу определение № 281 от 30.01.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 242/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на определение № 261637/ 27.10.2025 г., постановено по т.д. № 1731/2019 г. по описа на Софийски градски съд, по направено от ответника „Холдинг български държавни железници” ЕАД искане по чл. 248 ГПК е изменено в частта му за разноските определение № 2608530/ 20.05.2025 г., постановено по т.д. № 1731/2019 г. по описа на Софийски градски съд, като е отменено в частта, с която в полза на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД са присъдени разноски по делото и вместо това претенцията на това дружество за разноски е отхвърлена и то е осъдено да заплати на ответника „Холдинг български държавни железници” ЕАД сумата от 540 лв., представляваща направени разноски в производството за възнаграждение за защита от юрисконсулт.

В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно. Частният касатор счита, че при произнасянето си по това коя страна следва да поеме разноските в производството, въззивния съд не е съобразил константната практика на ВКС, че при прекратяване на делото поради отказ от иск ищецът има право на разноски, когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска и отказът от иск е заявен с оглед на новонастъпили след образуване 1 на делото обстоятелства, които не зависят от поведението и волята на ищеца.

Образуваното исково производство е прекратено поради отказ от иск, който е заявен от ищеца с оглед зачитане силата на пресъдено нещо на постановени съдебни решения по други дела, от които се установява по задължителен начин в отношенията между страните, че договорът, от който е възникнало предявеното в процеса вземане, е нищожен. Това обстоятелство не зависи от поведението на ищеца, а единствено от поведението на ответника, защото основанието за нищожност на договора е порочността на взето от последния решение в хода на процедурата по обществена поръчка за неговото сключване. Частният касатор заявява, че неговите процесуални действия по претендиране на права от този договор по съдебен ред са основани на принципа за защита на оправданите правни очаквания, закрепен в правото на ЕС, при прилагане на който той се е доверил, че процедурата за обществена поръчка, която е проведена от ответното дружество, чийто капитал се притежава от държавата, е законосъобразна и е приключила със сключване на валиден договор. С оглед на тези факти счита, че ответникът е станал повод за завеждане на делото, както и че неговото прекратяване не е в резултат на каквото и да е поведение на ищеца или на факт, който да е в негов контрол, което е основание в негова полза да се присъдят направените в производството разноски. Частният касатор намира за завишен определения от въззивния съд размер на присъдените в полза на ответника разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, тъй като извършените от юрисконсулта действия по защита се изразяват само в участието му в едно съдебно заседание.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор поставя шест въпроса, като поддържа допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба „Холдинг български държавни железници” ЕАД я оспорва. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд, както и че то е правилно.

Намира, че при прекратяване на делото поради отказ от иска ответникът има право на разноски, което правило се изключва само когато изявлението за отказ от иск е в резултат на неговото поведение, какъвто не е настоящият случай. Ответникът не е станал повод за завеждане на делото с това, че е отказал да изпълни претендираното от ищеца задължение по нищожен договор, защото последният не може да породи действие и да обвързва страните. Позовава се на това, че ищецът е предявил иска за вземането си след като вече е знаел за съображенията на ответника за нищожност на договора, от който то произтича.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната касационна жалба доводи и данни по 2 делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано за разглеждане на иск, предявен от „Първа инвестиционна банка” АД срещу „Холдинг български държавни железници” ЕАД, за осъждане на ответника да изпълни парично задължение към ищеца, възникнало от договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, както и че то е прекратено поради направен от ищеца отказ от иска. С определението за прекратяване на делото първоинстанционният съд се е произнесъл по отговорността на страните за разноски, като е счел, че право на такива има само ищецът, но не и ответникът. От ответника е подадена молба по чл. 248 ГПК, с която е поискано определението за прекратяване на делото да бъде изменено в частта му за разноските. Тя е счетена от първоинстанционния съд за основателна в частта, с която се иска да бъде намален размерът на възложените в тежест на ответника разноски за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение от 18 441, 84 лв. на 11 368, 70 лв. В останалата част, с която се иска ответникът да бъде освободен изцяло от отговорност за разноски и в негова полза да бъдат присъдени такива за възнаграждение за защита от юрисконсулт, молбата е приета за неоснователна. Въззивният съд е посочил, че съгласно правилото, уредено в чл. 78, ал. 4 ГПК, при прекратяване на делото право на разноски има само ответникът, като от него не е предвидено изключение, свързано с причината, поради която е постановено прекратяването. Счел е, че регламентираното в чл. 78, ал. 2 ГПК правило, което свързва отговорността за разноски с поведението на ответника преди завеждане на делото, се прилага само при постановяване на решение при признание на иска, но не и когато делото е прекратено. Ето защо и доколкото настоящото исково производство е прекратено, право на разноски в него има само ответникът. В негова полза следва да се присъдят такива за възнаграждение за защита от юрисконсулт, което съдът е определил, че възлиза на сумата от 540 лв. С оглед на това въззивният съд е счел, че по подадената от ответника молба първоинстанционното определение за прекратяване на делото следва да бъде изменено в частта му за разноските, като в полза на ищеца не бъдат присъждани разноски, а в полза на ответника бъдат присъдени такива в размер на 540 лв. Поради разминаване на изводите на двете инстанции по основателността на искането по чл. 248 ГПК, обжалваното първоинстанционно определение е отменено и вместо него е постановено друго в посочения смисъл.

Единият от въпросите, който се поставя в изложението за допускане на касационно обжалване, е относно разпределянето на отговорността за разноски при 3 прекратяване на производството поради отказ от иск. Този въпрос отговаря на общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Той касае прилагането на нормите на чл. 78 ГПК, поради което има характера на правен. Въпросът е включен и в предмета на делото, тъй като първоинстанционното производство е прекратено поради направен от ищеца отказ от иск, като по него има произнасяне от въззивния съд в обжалваното определение, което е обусловило крайния му извод за това коя страна следва да носи отговорност за направените по делото разноски. По този въпрос има постановена практиката на ВКС, поради което обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с дадените в нея разрешения.

Произнасяне по въпроса за разпределяне на отговорността за разноски при прекратяване на производството поради отказ от иск е направено в следните определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – Определение № 3598 от 17.12.2025 г., постановено по ч.т.д. № 1888/2025 г. по описа на ВКС, І І т.о., Определение № 388 от 11.07.2017 г., постановено по ч.т.д. № 831/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и други. В тези актове е прието, че при прекратяване на производството по делото поради оттегляне или отказ от иска на основание чл. 78, ал. 4 ГПК отговорността за разноски се поема от ищеца, в чиято тежест се възлагат направените от ответника такива. Основание за отклонение от това правило по аналогия с разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК е налице само когато от установените по делото обстоятелства може да се направи извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и че оттеглянето или отказът от иска са извършени с оглед на новонастъпили след неговото предявяване обстоятелства, които са свързани с конкретно поведение на ответника и водят до погасяване на заявеното за защита спорно право или до отпадане на необходимостта от съдебна намеса за неговата защита. В тази хипотеза ищецът има право на разноски, които се поемат от ответника, а в полза на последния не се присъждат такива. Ето защо и при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иск съдът е длъжен да съобрази установените факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Настоящият съдебен състав споделя това разрешение на поставения въпрос.

С оглед отговора на правния въпрос трябва да се приеме, че е неправилен изводът на въззивния съд, че в хипотезата на прекратяване на производството право на разноски има само ответникът, като това не зависи от причината за постановеното прекратяване, както и от това дали със своето поведение тази страна е дала повод за завеждане на делото. Този извод е в нарушение на правилата за присъждане на 4 разноски, установени в чл. 78 ГПК. Доколкото образуваното исково производство е прекратено поради извършен от ищеца „Първа инвестиционна банка” АД отказ от иск, то от значение за разпределяне на отговорността за направените в него разноски е както причината, поради която ищецът се е отказал от иска, така и преценката дали ответникът е имал такова поведение, с което е дал повод за неговото предявяване пред съда.

Причината за направеното от ищеца изявление за отказ от предявения в процеса осъдителен иск се извежда от неговите твърдения, от които е видно, че това е фактът на влизане в сила на съдебно решение по т.д. № 817/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 13 състав, което е постановено по друг спор между него и ответника и се ползва със сила на пресъдено нещо в техните отношения, която обхваща и нищожността на договора, от който е възникнало вземането, предмет на иска, който е договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг, както и нищожността на договора за цесия, по силата на който спорното вземане е придобито от ищеца. Фактът на постановяване и влизане в сила на това съдебно решение е осъществен след предявяване на иска по настоящото дело, поради което е новонастъпил. Постановяването на този съдебен акт обаче не е в резултат на някакво поведение на ответника. В тази връзка първо трябва да се съобрази, че производството, което е приключило с решението, е образувано по подадена искова молба от ищеца, а не в резултат на действия на ответника. По делото се установява, че в рамките на това производство ответникът е противопоставил възражение за нищожност на описаните договори, което обаче е направено при добросъвестно упражняване на процесуални права за защита срещу претенция за изпълнение на задължение, което не е възникнало. Освен това поведението на ответника по оспорване действителността на тези договори не е предприето за първи път след образуване на настоящото дело, а още преди това. Установява се, че преди сезиране на съда с предявения в процеса иск между страните е имало образувани редица други съдебни дела с предмет вземания, възникнали или свързани с договорите, които са приети за нищожни с влязлото в сила решение, в които ответникът се е защитавал с възражение за тяхната нищожност. Като страна по тези дела ищецът е бил наясно с това възражение и е можел да съобрази процесуалното си поведение с него, което той не е направил, а е възразявал настоящото дело да бъде спряно до приключване на спора, в който въпросът за нищожността на договорите ще бъде разрешен, и е обжалвал акта на съда в този смисъл. Следователно фактът, на който се позовава ищецът, който е станал основание за направеният от него отказ от иск, не е свързан с поведение на ответника, предприето след неговото предявяване, поради което не представлява основание за изключване приложението на правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК за възлагане на разноските при прекратяване на делото в тежест на ищеца. Това правило не би могло да се изключи и доколкото не може да се направи извод, че ответникът е дал повод за 5 завеждане на делото. След като с влязло в сила решение е признато, че договорът, от който се твърди, че е възникнало предявеното в процеса вземане, е нищожен, то поведението на ответника по отричане съществуването на това вземане е имало своето основание и няма как той да поеме отговорността за направените в производството разноски, която възниква само в тежест на тази страна, която неоснователно е въвела другата в правен спор пред съда. В частната касационна жалба ищецът се позовава на това, че нищожността на договора за доставка на второкласни пътнически вагони е резултат от поведението на ответника по приемане на порочно решение в процедурата по възлагане на обществена поръчка, в изпълнение на която той е сключен. Този факт би бил от значение за възникване на отговорност на ответника за причинени на ищеца вреди в резултат на негови действия при сключване на договора, която обаче не е предмет на предявения иск, с който се търси реално изпълнение на парично задължение, възникнало за ищеца от този договор. Ето защо този факт не е относим към преценката за това дали ответникът е станал повод за завеждане на настоящото дело, за която от значение е, че правопораждащият спорното вземане договор е нищожен и от него в тежест на ответника не може да възникне задължението, чието изпълнение се търси в процеса. От значение е и това, че преди предявяване на иска ищецът е бил наясно с възражението на ответника за нищожност на договора, като е бил запознат и с всички елементи от фактическия състав, при който той е сключен, поради което е можел да прецени дали не е налице порок в някой от тях, който да води до нищожност на договора и въз основа на това да вземе решение дали да претендира пред съда материални права, породени от него.