Решение № 17842 от 03.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56964/2022
- Вид
- Решение № 17842
- Подписан
- 03.10.2024
- В сила
- 03.10.2024
- Състав
- ДЕНИЦА ИВАНОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.61, ал.1, пр.2 · Семеен кодекс
- чл.62, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 17842 гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20221110156964 по описа за 2022 година
Т. К. Б. е предявил срещу М. Р. И. чрез законния му представител М. В.
Б. искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4 401.30 лева – главница за дължима издръжка за периода от 17.06.2020 до 13.09.2022, сумата в размер на 484.09 лева, представляваща лихва върху главницата за горецитирания период по изпълнително дело
№20228440401866/22022.
Твърди, че ответницата в качеството си на законен представител на М Б. се е снабдила с изпълнителен лист, издаден в полза на детето за заплащане на месечна издръжка в размер от 153 лева, считано от 17.06.2020 до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.Твърди, че е разбрал за изпълнителния лист от покана за доброволно изпълнение от 13.10.2022, връчена от ЧСИ Стоян Якимов, ведно с приложения изпълнителен лист от 08.09.2022, издаден от СРС, 86 състав.Видно от покана за доброволно изпълнение срещу него било образувано изпълнително дело №20228440401866/2022 за сумата от 4 401.30 лева-главница за дължима издръжка за периода от 17.06.2020 до 13.09.2022 и сумата в размер на 484.09 1 лева, представляваща лихва върху главницата за горецитирания период.Твърди, че с решение №261553 от 09.03.2021 на СГС по гр.дело №15822/2019, II брачен състав е признато за установено, че детето М Т.ов Б. не е заченат и не произхожда от Т. Б., като е признат произхода на детето от Р Н И..Поддържа, че е постановено детето да носи имената М Р. И.. Твърди, че ответницата е сезирала съда с иск за оспорване произхода на детето, като в исковата молба твърдяла, че той не е биологичния баща на детето.Твърди, че изпълнителният лист е издаден месеци след установяване на произхода на детето и че същото не произхожда от него. Поради това твърди, че не дължи претендираната от него издръжка.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. Р. И. чрез законния му представител М. В. Б. оспорва предявените искове.
Твърди, че по силата на споразумение от 17.06.2020, одобрено от СГС, 1 брачен състав ищецът сам се е съгласил да заплаща издръжка до влизане в сила на друго съдебно решение, имащо отношение към бащинството на детето.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение от 22.02.2019 по гр.дело №6431/2018, СРС, 86 състав е прекратен брака, сключен на 06.09.2008г. с акт №387 на СО между Т. К. Б. и М. В. Б.а.
По делото е представено и споразумение от 17.06.2020, сключено между М. В. Б.а и Т. К. Б..
С Решение №261553 от 09.03.2021 по гр.дело №15822/2019, СГС, II брачен състав е признато за установено по иска с правно основание чл.62, ал.2 във вр. с чл.61, ал.1, пр.2 от СК, предявен от М. Б.а срещу Т. Б. и М. Т.ов Б., че М. Т.ов Б. не е заченат и не произхожда от Т. Б..С решението е признато за установено, че детето М. Т.ов Б. е заченато и произхожда от Р Н И. и е постановено детето да носи имената М. Р. И..
С изпълнителен лист от 08.09.2022 по гр.дело №6431/2018, СРС, 86 състав е осъден Т. Б. да заплаща месечна издръжка на М Т.ов Б., считано от 17.06.2020 в размер на 153 лева.
2
С покана за доброволно изпълнение Т. К. Б. е поканен да заплати по изпълнително дело №1866/2022 сумата от 4 401.30 лева – издръжка за периода от 17.06.2020 до 13.09.2022, както и сума в размер от 484.09 лева – законна лихва, сума в размер от 493.13 лева – пропорционална такса върху натрупаната издръжка.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
С Решение от 22.02.2019 по гр.дело №6431/2018, СРС, 86 състав е прекратен брака, сключен на 06.09.2008г. с акт №387 на СО между Т. К. Б. и М. В. Б.а.
Видно от споразумение от 17.06.2020, сключено между М. В. Б.а и Т. К.
Б., последният се е съгласил да заплаща месечна издръжка на Максимилиян Т.ов Б., считано от датата на подписване на споразумението в размер от 153 лева.
Съдът намира, че ищецът е поел задължение да заплаща издръжка на Максимиян Т.ов Б. като на негово дете, което носи и неговите имена.
Рожденото дете има право на издръжка от баща си.
С Решение №261553 от 09.03.2021 по гр.дело №15822/2019, СГС, II брачен състав е признато за установено по иска с правно основание чл.62, ал.2 във вр. с чл.61, ал.1, пр.2 от СК, предявен от М. Б.а срещу Т. Б. и М. Т.ов Б., че М. Т.ов Б. не е заченат и не произхожда от Т. Б..С решението е признато за установено, че детето М. Т.ов Б. е заченато и произхожда от Р Н И. и е постановено детето да носи имената М. Р. И..
В този смисъл се установява, че детето М Б. /Р. И./ не е дете на Т. Б..
Произходът от бащата може да се търси с иск, но биологичната връзка между бащата и детето не се създава по силата на съдебното решение, с което искът бива уважен.Приетия за основателен иск не създава тепърва занапред отношение на биологичен произход между два индивида.Правопораждащият факт за правоотношението, предмет на иска, е зачеването на детето, поради което решението по иска има ретроактивно действие.По силата на това решение детето придобива към бащата респективно-към неговите роднини и други деца, всички права, предвидени по закон в полза на рождените децаиздръжка, наследяване, лични отношения други, и то от момента на раждането си.В този смисъл при установен произход от бащата детето има 3 право на издръжка не само за в бъдеще, но и за минало време.В този смисъл е Решение №412 от 24.06.2009 по гр.дело №135/2009, ВКС, IV ГО.
С оглед на което съдът приема, че детето М. Р. И. има право на издръжка не само за в бъдеще, но и за минал период от биологичния си баща РН И..В този смисъл с установяване на произхода му от Р Н И. детето придобива всички права на негово рождено дете и има право на издръжка.Решението има ретроактивно действие, т.е. към момента на раждане на детето.
Поради това и с решението се прекъсва биологичната връзка между детето М Р. И. и ищеца Т. Б..И това прекъсване на биологичната връзка настъпва не по силата на решението, а има ретроактивно действие, т.е. от раждането на детето. С оглед на което отпада и задължението на ищеца да дава издръжка на детето М Р. И..Това задължение, обусловено от биологичната връзка, се поражда за Р Н И..
С оглед на което при липсата на биологична връзка на ищеца с детето М Р. И. за него отпада задължението за заплащане на издръжка.
Вярно е, че със споразумението той е поел задължение да заплаща издръжка, но доколкото със споразумението се уреждат отношенията между родители и деца, издръжката на родените от брака деца и други. В този смисъл с отпадане на връзката между ищеца и детето М ищецът не дължи издръжка на М Р. И. включително и за минал период.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца.Ищецът е реализирал разноски в размер от 176.05 лева – държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. К. Б.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С със съдебен адрес:гр.София, бул. „, чрез адв. М., срещу М. Р. И., ЕГН**********, чрез законния му представител М. В. Б., ЕГН**********, с адрес:гр.скове с правно основание чл.439 от ГПК, че Т. К.
Б. не дължи на М. Р. И. чрез законния му представител М. В. Б. сумата от 4 401.30 лева – главница за дължима издръжка за периода от 17.06.2020 до 13.09.2022 и сумата в размер на 484.09 лева, представляваща лихва върху главницата за горецитирания период по изпълнително дело
№20228440401866/2022.
ОСЪЖДА М. Р. И., ЕГН**********, чрез законния му представител М.
В. Б., ЕГН**********, с адрес:гр. да заплати на Т. К. Б., ЕГН**********, с адрес:гр. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 176.05 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5