Решение № 174 от 15.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Пазарджик, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200078 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Г. В. от гр. Пазарджик срещу наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.4, т.14, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Надлежно упълномощеният му процесуален представител застъпва становище, с което се поддържа жалбата. Ангажира доказателства и моли за отмяна на атакуваното НП, като излага допълнителни доводи. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен 1 процесуален представител, с което се иска потвърждаване постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. на

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят е наказан с атакуваното НП за това, че на ... г. в ... часа, в гр. Пазарджик, на кръстовището на ул. С. К. и ул. К. Ч., като водач на лек автомобил „Т.Р. 4“ с рег. № ..., извършил следните нарушения:

1.) управлявал МПС по ул. К. Ч., като на кръстовището с ул. С. К. нарушил пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се с предимство“, като навлязъл в кръстовището и отнел предимството на движещ се по път с предимство служебен лек автомобил на ОД на МВР Пазарджик „Ф.Г.“ с рег.

№ ..., управляван от П. К. Б., който извършвал маневра обратен завой. В НП е посоченото, че по този начин жалбоподателят с действията си създава непосредствена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП и

2.) управлявал МПС от категория М1 G, като по време на движение не изпълнил задължението си да постави обезопасителен колан при наличието на такъв в автомобила, без да са налице обективни причини, посочени в чл.137а, ал. 2 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.137а, ал. 1 от ЗДвП.

Полицейският служител П. К. Б. съставил АУАН на жалбоподателя за нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.137а, ал.1 ЗДвП. АУАН е подписан и получен без възражения от жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, събрани по делото.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата се явява процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването.

По същество жалбата е основателна.

На първо място в хода на проведеното административнонаказателно 2 производство е допуснато съществено процесуално нарушение, самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, без да е необходимо спорът да бъде разгледан по същество. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.37, ал.3, т.2 от ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни норми, включително по отношение на реда за установяване на административните нарушения. Съгласно чл.37, ал.3, т.2 от ЗАНН не може да съставя акт за установяване на административно нарушение лице, което е заинтересовано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност. Точно тази законова забрана обаче е нарушена в конкретния случай.

На жалбоподателя е вменено нарушение, че при управление на МПС в гр. Пазарджик, по ул. К. Ч., на кръстовището с ул. С. К. е нарушил пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се с предимство“, като навлязъл в кръстовището и отнел предимството на движещ се по път с предимство служебен лек автомобил на ОД на МВР Пазарджик „Ф.Г.“ с рег. № ..., управляван от актосъставителя П. К. Б., който извършвал маневра обратен завой. Възникналият пътен инцидент, при който актосъставителят П. Б. реално е един от участниците в него и съответно безспорно и категорично е заинтересован от изхода на делото, поражда основателни съмнения в неговата безпристрастност.

В хода на съдебното следствие освен това се установиха редица обстоятелства, свързани със самия пътен инцидент, които не само поставят под основателни съмнения безпристрастността на актосъставителя, но поставят съда в невъзможност да извърши пълноценна проверка за законосъобразност на издаденото НП. Така например се установи, че на въпросното кръстовище по посока на движение на автомобила на актосъставителя Б. по ул. К. Ч., на кръстовището с ул. С. К. е наличен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, т.е. за Б. също е налице задължение, преди да извърши маневра завой на ляво, да съобрази движещите се по пътя с предимство автомобили. Тук се поставя основния въпрос кой от 3 двамата участници в инцидента е навлязъл пръв от ул. К. Ч. по ул. С. К.. Ако това е полицейският служител, то безспорно вина за инцидента има жалбоподателят, който не е пропуснал движещия се по пътя с предимство полицейски автомобил. Ако обаче жалбоподателят е бил навлязъл пръв по ул.

С. К., то тогава вина за инцидента има полицейският служител Б.. Именно в тази насока е видно, че съдът е в невъзможност да извърши пълноценна преценката за законосъобразност, защото актосъставителят е заинтересован от изхода на делото и естествено твърди, че той е извършил своята маневра първи. Нещо повече – установи се от доказателствата по делото например също така, че ул. С. К. има по две платна за движение в посока. Реално извършващите маневри автомобили, както на жалбоподателя, който завива надясно, така и полицейския служител, който завива наляво, могат да извършат едновременно маневрите си и всеки да продължи в съответното найблизко до него платно на ул. С. К., без да има контактна точка между тях, без да се засичат един друг и без да настъпи пътен инцидент. В случая обаче именно полицейският служител, по думите на самия Б. в съдебно заседание, извършвайки маневрата завой на ляво, не е навлязъл в най-близката пътна лента по посока на движението, която се пада лявата такава по посока на движението, а е навлязъл в дясната лента по посока на движението по ул. С.

К.. С тази си маневра реално Б. е нарушил разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗДвП, съгласно която: „При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в най-близката пътна лента по посока на движението“. В същото време жалбоподателят на свой ред, завивайки надясно е спазил идентичната разпоредба на чл.35, ал.3 от ЗДвП: „При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение“. Видно е, че именно Б., извършвайки маневра, дори и тя да е била след знака за него Б1 (както той твърди), не е спазил разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗДвП, навлязъл е не в най-близката за него лента за движение по ул. С. К. – лявата такава, а е навлязъл в по-далечната за него дясна лента за движение, поради което и се е стигнало до инцидента с автомобила на жалбоподателя, който е извършвал законосъобразна маневра в завой на дясно в същата лента. И на последно място основателни съмнения в безпристрастността на актосъставителя Барбаров поставя и обстоятелството, 4 отново изведено от неговите собствени показания, че след инцидента двамата с жалбоподателя са спорили кой е виновен за инцидента и кой не. Разликата в случая от останалите подобни случай обаче е, че единият от участниците в пътния инцидент е полицейски служител с правомощия по контрол на движението по ЗДвП и той не се е ограничил в действията си само до словесния спор, а е станал сам на себе си „съдия“, оправдал е поведението си, съответно е пристъпил към ангажиране отговорността на другия участник в инцидента. А подобно поведение е недопустимо и несъвместимо с принципите на правовата държава и изискването на закона за безпристрастност на контролните органи.

В крайна сметка съдът намира от доказателствата по делото, че не само са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, но и нарушението не се доказа по безспорен и категоричен начин да е извършено от наказаното лице. Това е така, защото актосъставителят реално не бе категоричен в част от показанията си и заяви в съдебно заседание, че е възприел автомобила на жалбоподателя вече навлязъл по ул. С. К., без да е сигурен („останах с впечатление“), че В. е извършил маневрата преди това без да се съобрази със знака Б2. АНО не ангажира годни доказателства, които да сочат, че деянието е извършено от жалбоподателя.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуалните правила и поради нарушение на материалния закон, като не е доказано по безспорен начин, че нарушенията са извършени от наказаното лице.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като са представени и доказателства за плащането му. С оглед разпоредбите на чл.11-13 ЗВЕРБ следва сумата да се превалутира в евро по официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева.

Следователно следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата от 204,52 евро. Тази сума не следва да се намалява, тъй като дори е под минимално определения размер съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, тъй 5 като се касае за две отделни наказания глоба, на всяко от които минималното възнаграждение е 400 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с което на А. Г. В. от гр. Пазарджик е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.4, т.14, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на А. Г. В. с ЕГН **********, адрес: от гр. Пазарджик, ул. „Д. Г.“ № ..., сторените по делото разноски в размер на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два цента).

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6