Решение № 178 от 24.06.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Нови пазар, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20233620100392 по описа за 2023 година

Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от „Йеттел България“ ЕАД срещу Г. П.

А. с адрес: гр. В., ул. ***, с цена на иска– 591.66 лв. Искът е предявен във връзка с установяване на присъдено вземане със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№*** г.по описа на НРПС.

Заявява се в исковата молба, че между ищеца и ответника на *** г. бил сключен договор за мобилни услуги №***, изменен с доп. Споразумение №*** от *** г., като е бил предоставен мобилен номер ***. Дължимата месечна такса страните уговорили да е в размер на 36,99 лв.за първоначалния срок на договора от 24 месеца. На *** г. бил сключен и договор за лизинг, като на ответника бил предоставен мобилен апарат *** с цена на лизинговата вещ 712,77 лв. с ДДС, платима посредством 23 лизингови вноски по 30,99 лева.

В периода месец октомври 2020 г.- месец март 2021 г. ищецът издал 5 фактури №*** от *** г., №*** от *** г. №********** от *** г. №*** от *** г./, като ответникът не заплатил дължимите суми по фактурите. След предсрочното прекратяване на договорите по вина на абоната ищецът издал фактура №*** от *** г., която включвала и задължения за неустойка за предсрочното прекратяване в размер на 205, 62 лева, която сума включвала сбор от три стандартни абонаментни такси по 34,15 лв. всяка, добавените отстъпки от месечния абонаментен план до края на срока на договора и разликата между стандартната цена на лизинговото мобилно устройство и и преференциалната цена по договора за лизинг, или 86,59 лв. Ответникът дължал и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в общ 1 размер на 185,94 лева, общо 6 лизингови вноски. По подадено заявление по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на НПРС и съдът издал заповед за изпълнение. Тя била връчена на длъжника по делото при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Така се появил правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск, с които моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед.Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени и направените разноски в исковото производство, включващи доплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и тези в заповедното производство.

Съдебните книжа, адресирани до ответника Г. П. А., са върнати в цялост, със забележка на длъжностното лице по призоваванията, че адресът е посетен и търсеното лице не е открито и същото не е познато, по сведение на пълнолетно лице Ж.З.. Залепено е уведомление по реда на чл.47 ал.1 от ГПК. и на разноски на ищеца е назначен определения от *АК особен представител- адвокат И. К. към Адвокатска колегия гр.Ш.. Оспорени са по размер претендираните суми за неустойки, поради неравноправност на клаузи и поради неспазване законовите изисквания за едностранно прекратяване на договора от страна на ищеца.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Искът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес и се явява процесуално допустим, а разгледан по същество основателен и доказан, поради следните съображения:

Между страните не е спорно наличието на договорни отношения.

Ищецът е представил сключен между него и ответника Договор за мобилни услуги от ***г. ,Допълнително споразумение към него и Приложение №***г.,Приложение №1 към Допълнително споразумение към Договор за лизинг от ***г.

Видно от договор за мобилни услуги от *** г., сключен между ищеца, тогава „Теленор България“ ЕАД и ответника е, че между тях е възникнало облигационно отношение по повод този договор. Той е изменен с допълнително споразумение от *** г., като страните са договорили срок от 24 месеца, месечен абонамент за срока на договора 36,99 лева, абонамент след първоначалния срок -40.99 лв. Ответникът е получил и устройство APPLE с цена с абонаментен план 743,76 лв. при стандартна цена без абонамент 1099,90 лв., отстъпка 356,14 лв. С приложение 1 към допълнителното споразумение от същата дата е уговорен лизинг на предоставеното устройство APPLE, с посочен сериен номер, като са договорени 24 месечни вноски, всяка от 30.99 лв., с последна падежна дата 26.07.2021 г. За доказване на твърденията, изложени в исковата молба, а именно, че е предоставил на ответника дължимите по посочените по–горе договори за мобилни услуги и договор за лизинг услуги, ищецът представя по делото фактура №*** от *** г., за отчетен период *** г.-*** г. на обща стойност 631,66 лв., включваща: неустойки за предсрочно прекратяване 205,62 лева, задължения от предходен период 240,10 лева и вноски за лизинг185,94 лева. С последна покана за доброволно плащане от *** г., поставена до адреса на ответника, ищецът е уведомил ответника за възможността да прекрати договора, подири 2 неплащане на задължения в размер на 240,110 лева, както и че към тази сума ще бъде добавена неустойка в размер на 205,62 лева и лизингови вноски -185,94 лева, в случай, че е закупено устройство на лизинг.Ответникът е бил поканен да заплати доброволно задължението от 240,10 лева в срок от 10 дни,но същият не е представил доказателства за извършено плащане на тази сума..

Ищецът е представил Общи условия на „Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, валидни към момента на действие на договора. Заради шрифта представените по делото ОУ са нечетливи, но тези ОУ са общодостъпни. По конкретния договор, видно от декларацията–съгласие, ответникът е получил екземпляр от действащите тогава разпоредби на тези ОУ и се е съгласил с тяхното съдържание. Във връзка с възражението на ответника за наличие на неравноправни клаузи, съдът не констатира наличие на такива. Ищецът се е възползвал от разпоредбата на чл.19б от ОУ по договорите за мобилни услуги, приложими към договорите/доп. споразумения за мобилни услуги, тъй като ответникът не е заплатил в срок дължимите суми за предоставените услуги. Договорът е бил едностранно прекратен, а услугите деактивирани.

Във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д. №***г.по описа на Районен съд –Н.,съдът е издал Заповед №***г.за изпълнение на парично задължение,с която е разпоредил длъжникът Г. П. А. да заплати на кредитора „Йеттел България „ЕАД сумата 591.66 лв.,представляваща главница,ведно със законната лихва за период от ***г.д изплащане на вземането,както и държавна такса в размер на 25.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв.

Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства:вземане за месечни абонаментни такси ,лизингови вноски и други услуги по договор за мобилни услуги №*** от ***г.,допълнително споразумение №*** от ***г.към договор за мобилни услуги,приложение 1 към доп.споразумение и договор за лизинг от ***г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК,поради което , на основание чл.415 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което той е сторил в законния срок. Налице е идентичност на страните в заповедното и исковото производство.Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.

От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че ищецът и ответникът са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ за предоставяне на електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът като доставчик, се е съгласил да предостави на ответника като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. От доказателствата по делото, неоспорени от ответника,съдът приема, че ищецът е изправна страна по сключените между тях договор и е предоставил както уговорените мобилни услуги, така и движима вещ на преференциална цена, като той не му е заплатил същите в уговорения помежду им размер и срок.Изпаднал е в забава, за което следва да понесе отговорността си, съобразно договорните клаузи и 3

Общите условия на оператора. При неспазване на срока за плащане, какъвто е настоящия случай, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение, но за не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси, без ДДС. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания, операторът едностранно е прекратил по вина на абоната ползваните от него индивидуални абонаментни за ползваният мобилен номер, като е начислена и неустойка ,представляваща разликата в цената на полученото устройство без абонамент и цената, която ответникът е заплатил при получаване на вещта.

При положение,че ответникът е променил решението си и е преустановил изпълнението на задълженията си по договора, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване на устройства на специални, значително по-ниски цени. Не се установява от доказателствата вземането да е погасено по давност.

Не се установи наличието на неравноправни клаузи в договорите,ангажиращи ответника в създадената между него и ищеца облигационна връзка.

С оглед на безспорно установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми по основание и по размер, поради което, предявеният положителен установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Предвид задължителните разяснения,дадени в ТР №4/18.062014г.по т.д.№4/2013г.,с оглед изхода на спора, съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство,като по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК същите следва да се присъдят в размер на 385 лв./от които 25 лв.-държавна такса и 360 лв.адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски в общ размер на 905.00лв.,от които : 25.00лв./държавна такса/, 480.00лв./заплатено адвокатско възнаграждение с включено ДДС/ и 400.00лв./внесен депозит за адвокатско възнаграждение на назначения особен представител на ответника/.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Г. П. А. с ЕГН:********** и адрес:гр.Н.,общ.Н.,обл.Ш.,ул.*** дължи на ищеца „Йеттел България „ЕАД с ЕИК:130460283 и адрес:гр.София,ЖК Младост 4,Бизнес парк София,сграда 6, район „Младост „,общ.Столична,обл.София СУМАТА в размер на 591.66 лв./петстотин деветдесет и един лева шестдесет и шест стотинки -представляваща главница/,ведно със законната лихва за период от ***г.до изплащане на вземането,както и държавна такса в размер на 25.00лв./двадесет и пет лева/ и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лв./триста и шестдесет лева/,за което е издадена Заповед №***г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д. №***г.по описа на Районен съд –Н..

4

ОСЪЖДА ответника Г. П. А. с ЕГН:********** и адрес:гр.Н.,общ.Н.,обл.Ш.,ул.*** да заплати на ищеца „Йеттел България „ЕАД с ЕИК:130460283 и адрес:гр.София,ЖК Младост 4,Бизнес парк София,сграда 6, район „Младост „,общ.Столична,обл.София направените по настоящото гр.д.№392/2023г.по описа на Районен съд –Н. съдебни и деловодни разноски в общ размер на 905.00лв./деветстотин и пет лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

5