Решение № 144 от 02.10.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100376 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Б. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез пълномощник, срещу З. Р. Ц., ЕГН **********, с адрес: *****. Искът е с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 32, ал. 2 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, сключили граждански брак на *** г., прекратен с Решение № 108 от 27.10.2017 г., по гр.д. № 321/2017 г. по описа на Районен съд Своге, което е влязло в законна сила на 19.12.2017 г., а фактическата раздяла между бившите съпрузи е настъпила на *** г. Излага още твърдения, че по време на брака на страните – на 13.05.2008 г., ищецът е сключил Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 13.05.2008 г. с „Банка Пиреос България“ АД, съгласно който е получил кредит в размер на 10 000 лева, която сумата била заета и използвана за задоволяване на семейни нужди на страните, а именно за извършване на ремонтни дейности и поправка на покрив на общия на страните имот и към този момент тяхното семейно жилище, придобито по време на брака им и находящо се в ***. Твърди също, че само той получавал постоянно трудово възнаграждение, с което е погасявал задължението, че погашенията по кредита били плащани на каса в размер на посочените месечни вноски, съгласно погасителния план, като давал на ръка паричната им равностойност на ответницата, а тя е трябвало да ги внася, но впоследствие разбрал, че ответницата е задържала за себе си предоставените от ищеца средства и не е внасяла погасителните вноски по кредита. Поради това, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем и е образувал пред Районен съд Своге ч.гр.д.

№ 424/2013 г., по което дело му била издадена заповед № 385 от 22.08.2013 г. и 1 изпълнителен лист въз основа на същата от 27.09.2013 г. Ищецът твърди още, че сумата, за която той е осъден да плати е 6 409,91 лева – главница, 31,71 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2013 г. до 20.08.2013 г., 79,37 лева – лихва за просрочие за периода от 13.02.2012 г. до 20.08.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 195,91 лв. разноски по делото. За събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 20148410406185/2014 г. на ЧСИ Н. М., като дългът по изпълнителното дело, в общ размер от 10 950,84 лева, бил изцяло заплатен от ищеца, от която сума, след 01.01.2015 г. (фактическата раздяла между страните) ищецът е заплатил сума в общ размер от 9 570,80 лева, съгласно уточненията, направени с писмена молба, представена в съдебното заседание, проведено на 02.09.2024 г. Съгласно допуснатото от съда изменение на исковата претенция, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата, в качеството й на солидарен длъжник (бивш съпруг) да плати на ищеца сумата от 4 785,40 лева, представляващи нейната част от описаните по-горе задължения, предмет на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20148410406185 по описа за 2014 г. на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 на КЧСИ, поети по време на брака за задоволяване на текущите нужди на семейството и платени от ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез пълномощник, с който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорват се изцяло твърденията изложени в исковата молба. Твърди се, че взетата в заем от ищеца сума не е използвана за задоволяване нуждите на семейството, не са покривани разходи за ремонтни дейности и поправка на покрива на семейното им жилище, нито са правени разходи за удовлетворяване на семейни нужди за храна, продукти, материали и др. разходи. Ответницата твърди, че с тези суми е разполагал единствено ищецът за свои лични нужди, с които е купувал автомобили през два месеца, след това ги е продавал и отново е купувал други. Ответницата твърди, че посоченият в исковата молба ремонт на покрива на семейното жилище, придобито по време на брака им и находящо се в ***, страните са извършили с кредит от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, по който ответницата била поръчител на ищеца и заедно го погасили. Оспорва и твърдението в исковата молба, че титуляр по процесния потребителски кредит, отпуснат от „Банка Пиреос България“ АД, е ищецът, поради изложеното в исковата молба, че същият е получавал трудово възнаграждение и оспорва, че причината не е тази. По същество се иска от съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск.

В открито съдебно заседание пълномощниците на страните, подробно аргументират съображенията, изложени в исковата молба и в отговора.

По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира като автентични и верни, назначена е съдебно-счетоводна експертиза, като заключенията (основно и допълнително) не са оспорени от страните, а съдът ги възприема като обективни и компетентно изготвени, както и са разпитани четирима свидетели.

2

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото Решение № 108 от 27.10.2017 г., по гр.д. № 321/2017 г. по описа на Районен съд Своге, влязло в сила на 19.12.2017 г., се установява, че същите са били съпрузи, като бракът помежду им, сключен на *** г., е бил прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи.

Не е спорно между страните, че фактическата раздяла между бившите съпрузи е настъпила на 01.01.2015 г.

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че между „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК 831633691 (понастоящем заличен търговец, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749) – кредитор и ищеца – кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 010/0208/1145 от 13.05.2008 г., по силата на който ищецът е получил кредит в размер на 10 000 лева, който е предоставен по посочена в договора разплащателна сметка. За задълженията по този договор в полза на банката срещу ищеца са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 385 от 22.08.2013 г. по ч.гр.д. № 424/2013 г. по описа на Районен съд Своге и изпълнителен лист от 27.09.2013 г. за следните суми: 6 409,91 лева – главница, 31,71 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2013 г. до 20.08.2013 г., 79,37 лева – лихва за просрочие за периода от 13.02.2012 г. до 20.08.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2013 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 195,91 лв. – разноски по делото. За събиране на присъдените по-горе суми е образувано изп.дело № 20148410406185 по описа за 2014 г. на ЧСИ Н. М., с рег. № ** на КЧСИ, срещу ищеца, което е приключено, поради пълно погасяване на задължението, с разпореждане от 15.04.2021 г. на съдебния изпълнител.

От неоспорените от страните и приети по делото заключения на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че платените от ищеца суми по горепосоченото изпълнително дело след 01.01.2015 г. са в общ размер от 9 570,80 лева.

От показанията на свидетелите И. М., Л. Г., И. И. и В. И. се установява, че през 2008 г. е извършен ремонт на къщата, находяща се в ***, представляваща семейно жилище на бившите съпрузи, като средствата за това са осигурени посредством сключването от ищеца на договор за кредит.

Неотносими по делото са заявените от свидетелите И. И. и В. И. обстоятелства, че ответницата е внасяла суми за погасяването на кредита преди предприемането от кредитора на действия по принудително събиране на задълженията по договора за кредит от 13.05.2008 г., доколкото съпрузите са били в брак по това време и всеки от тях е следвало да участва в погасяване на задълженията, поети за нуждите на семейството. Съдът не кредитира показанията на последните двама свидетели единствено в частта, в която 3 заявяват, че средствата за ремонта са осигурени чрез сключен друг договор за кредит, доколкото периодът, през който е извършен ремонтът на семейното жилище на страните съвпада по време със сключването на договора за кредит от 13.05.2008 г., а и с оглед възрастта на децата на страните към онзи момент.

В останалата част съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и убедителни, а и липсват данни, които да ги оборват.

Останалите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими по делото, поради което не ги обсъжда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 32, ал. 2 от СК.

Правната квалификация на иска се извежда от твърденията, направени с исковата молба, които определят предметните предели на процеса, тъй като очертават спорното право. С оглед на същите, неправилно съдът в доклада по делото, обективиран в протокол от о.с.з., проведено на 31.01.2023 г., е посочил, че правната квалификация на предявения иск е чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 36, ал. 2 от СК, доколкото последната разпоредба е относима към режима на разделност, а по делото няма твърдения страните да са променяли режимът на имуществените отношения между тях по време на брака след приемането на Семейния кодекс от 2009 г., поради което приложение намира законовият режим на общност и относимата разпоредба е тази на чл. 32, ал. 2 от СК. В случая е налице фактическа грешка, доколкото в доклада по делото не е посочено в имуществените отношения между страните (бивши съпрузи) да е бил приложим законовият режим на разделност, а законовият режим на общност се прилага, когато встъпващите в брак не са избрали режим на имуществените си отношения и не са променили същия по време на брака, каквито твърдения няма по делото, нито са сочени в доклада по делото. С оглед твърденията на ищеца и възраженията на ответника, двете страни по процесуалното правоотношение са предприели процесуална активност и са се защитавали именно с оглед на изведените от съда факти, поради което промяната на правната квалификация на иска със съдебното решение не накърнява правата им, доколкото и същата не води до никакви промени относно релевантните за спора факти и разпределената от съда тежест на доказване в производството.

Предявеният иск е допустим, а с оглед събраните по делото доказателства – изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

При пасивната солидарност, точното изпълнение на един от длъжниците освобождава не само него, но и останалите съдлъжници. Ако един от солидарните длъжници удовлетвори кредитора, той се суброгира в правата му и придобива регресни права срещу останалите съдлъжници. Съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Солидарните длъжници отговарят помежду си разделно, като разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Същото важи и за съпрузите, съгласно разпоредбата на 4 чл. 32, ал. 2 от СК, която гласи, че за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. Установената в чл.

127, ал. 1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само, ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 32, ал. 2 от СК, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия (Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр.д. № 177/2011 г. на IV г.о. на ВКС).