Решение № 596 от 20.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002100385 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. С. от гр. С. срещу въззивно решение № 319/19.05.2023 г. по в. гр. д. № 69/2023 година по описа на Софийски окръжен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 61/30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 856/2021 г. по описа на РС-Самоков, допълнено с решение № 111/05.10.2022 г., в частта на определения режим на лични отношения на бащата И. Б. с малолетното дете Б., както и по отношение на определената месечна издръжка от 220 лева, която бащата следва да заплаща на малолетното дете Б..

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната част и съобразно наведените в касационната 1 жалба конкретни съображения.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, част от самата касационна жалба, касаторът твърди, че Софийският окръжен съд се е произнесъл по въпроси, които са решени в противоречие с установената съдебна практика като се позовава на ППВС № 1/12.11.1974 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касаторът счита, че в противоречие с посоченото ППВС № 1/12.11.1974 г., въззивният съд е определил режим на лични отношения на бащата с детето Б. като му е предоставил допълнително четвъртата събота от месеца; определил е един месец през лятото бащата да взема детето през лятото като майката счита, че това е твърде дълъг период от време с оглед възрастта на детето, а и не е посочено откога започва този месец и как следва да се приложи реално този режим.

В съдебно заседание касаторът Р. И. С. се явява лично, ведно с процесуалния си представител адвокат А. П.. Касационната жалба се поддържа като се акцентира на това, че въззивният съд е определил един твърде разширен режим на лични отношения между бащата и детето, несъобразен със събраните по делото доказателства, както и е определил същия по един твърде неясен начин досежно летния режим. Изразява се становище, че 30-дневния срок, определен за изпълнение без прекъсване през лятото, е твърде дълъг за детето, което към момента е на 7 г. възраст и отделянето му за такъв дълъг период от неговата майка не е в негов интерес.

Претендират се разноски в производството.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответната страна. В съдебно заседание бащата не се явява и не взема становище.

С определение № 1289 от 18.03.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на посоченото по-горе въззивно решение в частта му, касаеща определения режим на лични отношения на бащата с детето, по въпроса за критериите, които съдът следва да съобрази при определяне на режим на лични отношения на родителя, комуто не са предоставени родителските права, с детето.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното:

2

С постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите. Според посочената съдебна практика, като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения между родителите и децата трябва да бъдат така определени, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, без да се кумулира допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Определените мерки относно личните отношения между родителите и децата имат правно действие главно по отношение на родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. Последният запазва правата си на родител, но само не ги упражнява. За да участва в изграждане личността на детето и да упражнява правото си на контрол, на този родител следва да му се предостави възможност да поддържа лични отношения с децата, тъй като предоставянето на децата за отглеждане и възпитание на другия родител, който упражнява родителските права, предполага неограничен контакт на децата с него и съвместно местоживеене. Контактите и тяхната продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на конкретния случай.

Съдът, при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето; умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя; поведението и на двамата родители по време на 3 съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. В решението си съдът следва да определи мерките за лични отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. В този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, служебно известна на настоящия състав - решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ІV г.о. и решение № 36 от 20.03.2015 г. по гр.д. № 4794/2014 г. на ІІІ г.о., решения по гр.д. № 85/2021 г., по гр. д. № 1395/2020 г. и по гр. д. № 3794/2021 г., и трите на ІV г.о на ВКС.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното пред касационната инстанция съдебно решение, въззивният съд е приел, че видно от приетото по делото удостоверение за раждане, детето Б. е родено на 07.11.2018 година от майка Р.

И. С. и баща И. Б. Б.. Съдът е констатирал и следните факти: от представения от Дирекция „Социално подпомагане“ - С. социален доклад по делото се установява, че родителите на детето са във фактическа раздяла от 28.06.2021 г.; то пребивава в дома на бащата съобразно определения привременен режим на виждане и не са установени рискове за него; в присъствието на баща си детето е спокойно и весело и за него се полагат добри грижи; след раздялата на родителите основни грижи за детето полага неговата майка; жилището, където живее детето, заедно с майката, е собственост на бабата и дядото по майчина линия като детето има детска стая и всичко необходимо за неговото 4 отглеждане като хигиенно-битовите условия в дома са отлични.

Въззивният съд е отбелязал, че родителите са изслушани от въззивния състав по реда на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 СК, като майката е заявила, че работи като технически изпълнител по заплащане на труда в база за отдих към МВР и получава възнаграждение от 1 300 лева месечно; получава помощ в грижите за отглеждане на детето от родителите си, които са пенсионери, а бащата е заявил, че работи като личен фитнес инструктор и получава месечен доход от около 1 000 лева. Въззивният съд е посочил още, че по делото е представено влязло в сила решение № 27 от 23.09.2021 год. по гр. д. № 865/2021 год. на РС-Самоков, с което е отхвърлена изцяло като неоснователна молбата на майката за защита от домашно насилие, извършено от бащата И.

Б.. Въззивният съд е анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели - майката на бащата Е. Б.а и майката на майката С. П. като съдът е отбелязал, че според показанията на Е. Б.а родителите на детето се разделили в края на месец юни 2021 година като през време на съвместното си съжителството често се карали по различни поводи; че синът й има претърпяна операция по повод хидроцефалия - имплантирана клапа, но е силен физически като посещава и фитнес. Съдът е посочил и показанията на свидетелката С. П., която е дала сведения, че от 28.06.2021 година Р. и детето Б. живеят при нея; докато Р. е на работа за детето се грижи свидетелката и съпругът й, които са пенсионери; че детето е силно привързано към майка си, която след като се върне от работа изцяло поема грижите за него; че поради заболяването си и приеманите лекарства И. не може да се грижи за Б., тъй като ръцете му треперели и губел равновесие, а и приемът на силни лекарства заради заболяването разстройвали съня му.

С оглед така възприетата от него фактическа обстановка, въззивният съд е посочил, че мерките относно личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между дете и родители, като тези мерки не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите /ППВС № 1 от 12.11.1974 г., т.4/. Съдът е отбелязал принципното положение, че тези мерки трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето; чрез тях да се осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да 5 проявяват любов и загриженост, трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на детето. Според въззивния съд запазването на добрите отношения и честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата, съответно, трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права, чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка помежду им. Въззивният съд е посочил, че при определяне на мерките следва да се отчита възрастта на детето, потребностите му, разстоянието, на което следва да бъде придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не само на дома, но и на населеното място, като независимо на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето. Въззивният съд е приел, че трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка помежду им. Софийският окръжен съд е отчел това, че към него момент детето е на 4 години и половина, живее с майка си в дома на баба си и дядо си по майчина линия, че потребностите на детето се задоволяват адекватно като същото е привързано и към двамата си родители; че при пребиваване на детето в дома на бащата, съобразно определения режим на виждане, не са установени рискове за него като в присъствието на баща си Б. е спокоен и весел и за него се полагат добри грижи. Въззивният съд е намерил, че следва да се даде възможност бащата да осъществява чести лични контакти с детето, което е в негов интерес като определеният от първоинстанционния съд режим бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца с преспиване и всяка четвърта събота без преспиване е адекватен и съобразен с възрастта на детето. Съдът е посочил още, че двамата родители са от гр. С. и детето не се налага да пътува до друго населено място за срещите с баща си; че детето е привързано и към баща си, в негово присъствие е спокойно и весело, потребностите му се задоволяват, които констатации са направени от социалните работници. Според въззивния състав здравословното състояние на бащата не може да бъде пречка за лишаването му от срещи с детето като от изслушването на бащата пред въззивния съд е 6 станало ясно, че той е личен фитнес инструктор, което е основното му занимание, поради което здравословното му състояние не би било пречка по отношение на срещите му с детето. Според въззивния съд от социалният доклад не се установява детето да е в риск при срещите с баща си, нито пък да е упражнявано насилие над него като при срещите си с детето бащата винаги е придружаван от бабата по бащина линия Е. Б.а, която активно участва в грижите за детето. Като краен извод въззивният съд е приел, че определеният в решението на районния съд режим на лични отношения на бащата напълно съответства на интересите на детето и родителите, като в тази част съдът е споделил и препратил към мотивите на съдебното решение на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК, който е постановил бащата да вижда и взема от дома на майката детето и да го връща всяка първа и трета събота от месеца за времето от 09.30 часа в събота до 18.30 часа в неделя с преспиване и всяка четвърта събота от месеца за времето от 09.30 часа до 19.00 часа без преспиване, един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време при предварително съгласие между страните.