Решение № 509 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110215870 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от „,,***'', с ЕИК: ,,***'', със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „,,***'', представлявано от управителя В.Б.Д., срещу Наказателно постановление (НП) № 828191F809960/ 23. 05.2025г. издадено от Началник на отдел ,,Оперативни дейности“– София, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл.27, ал.1, във вр. с ал.2 от Наредба Н –18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите (МФ).

В жалбата се отправя искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи, че същото е незаконосъобразно поради следните причини: първо – в периода, в който търговското дружество е отчело продажби в грешната данъчна група за облагане, е имало срив в софтуера на фирмата, поддържаща фискалните устройства (,,***''), като жалбоподателката се е свързала с нея и те са предприели действия по промяна на софтуера с цел начисляване на правилната ставка от 20 % ДДС. Според управителя на „,,***'' 1 това обстоятелство не може бъде вменено във вина на санкционираното дружество; второ – жалбоподателката Д. твърди, че след като от фирмата са отчели възникналия проблем и са издали протокол, в който той е описан, допуснатата техническа грешка е била своевременно отстранена, като е направена корекция и е начислен и внесен дължимият ДДС по правилната ставка (20%), поради което бюджетът на държавата не е ощетен; и трето – управителят Д. е подала писмено възражение срещу АУАН, в което са изложени горепосочените обстоятелства и са представени относими документи, но наказващият орган не го е отчел и не е обсъдил доводите в него. Ето защо в НП неправилно е посочено, че възражение не е направено, поради което административнонаказателното производство е опорочено и е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят „,,***'', редовно призован, се представлява от управителя В. Д., която пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Моли да се уважи жалбата, с която се атакува процесния акт, по доводите, изложени в нея.

Изтъква отново, че към датата на подаденото възражение срещу АУАН е видно, че дружеството няма задължения към държавата и всичко е надлежно платено.

Административно – наказващият орган Началник на отдел ,,Оперативни дейности“– София, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че нарушението е безспорно доказано.

Претендира юрк. възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и като обсъди становищата на страните, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок, от процесуално легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т.

1 от ЗАНН. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят „,,***'', с ЕИК: ,,***'', със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „,,***'', е юридическо лице - търговско дружество, вписано в Търговския регистър с основна дейност по НКИД „дейност на 2 ресторанти и заведения за бързо обслужване“ с управител В.Б.Д..

На 29.01.2025г. в 12:44 ч. органи по приходите при НАП извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС ресторант, находящ се в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 22, стопанисван от фирма „,,***'', в качеството на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

При разпечатване на Отчет ФП № 0001681/29.01.2025 г. в 12:52 ч. от наличното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „ДАТЕКС“ FP-700 MX било установено, че дружеството отчита продажби, отразени в данъчна група за стоки и услуги, облагани с 9% ДДС, в размер на 19 728.72 лв., вместо в данъчна група за стоки и услуги, облагани с 20% ДДС.

Констатациите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка № 0200463/29.01.2025 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл.

50, ал. 1 ДОПК, като към преписката били приложени и относимите фискални документи и справки (в т.ч. фискален бон, справка от КЛЕН, съкратен отчет от фискална памет, опис на парите в касата и други).

Въз основа на установеното, на 11.02.2025 г. бил съставен АУАН сер. AN № F809960/11.02.2025 г., който бил предявен и връчен на управителя на дружеството В.Б.Д. на същата дата.

В законоустановения срок, на 14.02.2025 г. срещу АУАН било депозирано писмено възражение от управителя Д.. В него се излагат обстоятелства, че след като са влезли в сила промените на дължимата от ресторантьорите ставка на ДДС (от 01.01.2025 г. ресторантьорите следва да заплащат 2 0 % ставка, а не 9%) дружеството предприело действия по пренастройване на фискалното устройство/софтуера, като било установено, че за периода 01.01.2025 г. – 05.01.2025 г. част от продажбите са останали отразени с 9% ДДС, вместо с 20% ДДС. Във възражението се сочи още, че проблемът със софтуера бил своевременно засечен от дружеството при вътрешна проверка, след което незабавно била потърсена обслужващата фирма („,,***'') и била извършена корекция. Жалбоподателката отбелязва, че бил налице технически проблем, удостоверен с протокол на поддържащата фирма от 20.01.2025 г. Допълнително във възражението се заявява, че дружеството е извършило счетоводни корекции, начислило е дължимия данък по правилната ставка и е подало справка-декларация за м. януари 2025 г., в 3 която продажбите били отразени с 20% ДДС, т.е. не са останали неплатени задължения към държавния бюджета.

Въпреки подаденото възражение, административнонаказващият орган издал Наказателно постановление № 828191–F809960/23.05.2025 г., с което приел, че фирма „,,***'', извършвайки гореописаните действия, е нарушила разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради което следва да й бъде наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева. В наказателното постановление органът отразил, че АУАН бил редовно връчен и че срещу него не е направено възражение. Наказващият орган приел също, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Наказателното постановление било връчено на В. Д. лично на 16.10.2025 г., а на 06.11.2025 г. то било атакувано с жалба пред Софийски районен съд, подадена на 29.10.2025 г. чрез началника на отдел „Оперативни дейности” София, ГДФК при ЦУ на НАП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на показанията на свидетелката Е.Я., въз основа на писмените доказателства по административнонаказателната преписка – 1) Протокол за извършена проверка от служители на НАП от 29.01.2025 г.; 2) АУАН № F809960; 3) Протокол от 20.01.2025 от фирмата, поддържаща фискалните устройства „,,***'' г., в който е видно, че именно възникнал срив в софтуера е довел до грешно отчитане на ставка за част от артикулите; 4) отчетни документи на санкционираното дружество; 5) Копие от подадена справка-декларация за ДДС; 6) Възражението на управителя срещу съставения АУАН и приложените към него; 7) Наказателно постановление 828191-F809960 /23.05.2025 г., както и въз основа на останалите писмени доказателства по делото, събрани и приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

В хода на съдебното следствие е разпитана като свидетел Е.Я. – главен инспекто в НАП, съставила АУАН № F809960 на 11.02.2025 г. В качеството си на актосъставител, г-жа Я. разказва за извършената проверка, обосновава констатациите по нея и заявява, че възражение срещу АУАН действително било подадено, но тъй като същото било входирано „в грешното деловодство“, то не било отчетено своевременно от наказващия орган, който издал процесния атакуван акт. Свидетелката Я. потвърждава също, че 4 санкционираното дружество действително е предприело мерки да начисли и заплати разликата в ДДС и че към момента на издаване на НП то не е имало неплатени задължения към държавата. Съдът кредитира показанията на свидетелката Я., като ги намира за достатъчно ясни, последователни и непротиворечиви, за да спомогнат за разкриване на обективната истина. Те кореспондират и с останалия доказателствен материал по делото. Особено значение за изхода на делото имат изявленията на свидетелката, че възражение срещу АУАН действително било подадено, но тъй като било „входирано в грешното деловодство“ то не е достигнало своевременно до административнонаказващия орган. Друг важен момент от свидетелските показания е потвърждението на г-жа Я., че санкционираното дружество действително няма неплатени задължения към бюджета. Съдът кредитира показанията на свидетелката като правдоподобни, доколкото същите намират опора и в останалия доказателствен материал.

В пледоарията си управителят на дружеството заявява, че не оспорва констатациите по проверката, но поддържа, че е подала възражение срещу АУАН, в което е изложила конкретните обстоятелства относно причината за отчетената грешна данъчна група, както и предприетите действия за отстраняването на допуснатите грешки. Допълва, че е извършена корекция, след която дружеството няма непогасени задължения към държавата. Тези изявления съдът отчита като достоверни, тъй като от една страна се подкрепят от свидетелските показания, а от друга се допълват и от приобщените по делото писмени доказателства (възражение с вх. № 55-30-2780/14.02.2025 г., съдържащо подробни обяснения относно техническия проблем и последвалите корекции, протокол от обслужващата фирма, седмични/месечни отчети, справка-декларация по ДДС и т.н.). Съдът кредитира писмените доказателства като автентични и относими към предмета на спора, като констатира, че същите се допълват взаимно и не съдържат противоречия. При това положение не е необходимо да се излага обстоен доказателствен анализ по всяко отделно доказателство, доколкото доказателствената съвкупност е еднопосочна и позволява да се установят релевантните за изхода на делото факти.

При така установената фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира че наказателното 5 постановление е незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС регламентира актовете за установяване на административни нарушения да се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице. Видно от данните по делото (Заповед № 412/29.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП), актосъставителят Е.А. Я. към 11.02.2025 г. е заемала длъжността главен инспектор в НАП, поради което същата е разполагала с компетентност да състави процесния АУАН. Що се отнася до наказващия орган - към материалите по делото е приложена Заповед № ЗЦУ – 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с която са овластени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ при главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения, санкционирани по чл. 185 ЗДДС. Служителят, издал обжалваното о НП – С.К.Д., е заемал именно горепосочената длъжност към дата 23.05.2025 г., поради което е разполагал с необходимата материална компетентност като наказващ орган в производството. От изложеното следва да се приеме, че и двата акта са издадени от компетентен орган. Що се отнася до тяхното съдържание – съдът констатира, че както АУАН, така и НП, не съдържат всички изискуеми реквизити, визирани в разпоредбите на чл. 42, ал.1 т.3 и чл.