Определение № 4877 от 03.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4877 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110148054 по описа за 2025 година на основание чл.140 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 01.04.2026 г. от 14:40 ч.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от В. А. К. с ЕГН: ********** срещу „Ф***************я“ ЕООД с ЕИК: ************, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземания на ищеца за следните суми: сумата 1050 лева платена при начална липса на основание по повод вменено задължение за плащане на възнаградителна лихва въз основа на сключен между страните договор за заем № 1099012 от 13.12.2021 г., ведно със законна лихва от 23.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 281,94 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 06.06.2023 г. до 23.05.2025 г., сумата от 1020 лева платена при начална липса на основание по повод вменено задължение за плащане на такса за гаранция въз основа на сключен между страните договор за заем № 1099012 от 13.12.2021 г., ведно със законна лихва от 23.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 273,99 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от 06.06.2023 г. до 23.05.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31019/2025 г. по описа на СРС, 64 – ти състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № 1099012 от 13.12.2021 г., по силата на който на ищеца била 1 предоставена сумата от 3000 лева, при фиксиран лихвен процент от 35 % и ГПР от 49,66 %, като общата дължима сума възлизала в размер на 4050 лева.

Посочва, че в договора било уговорено, че същият се обезпечавал с предоставяне на гаранция (поръчителство), за което се дължала такса в размер на 3030 лева, дължима на месечни вноски в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителен план, аналогичен с този по договора за заем. Посочва, че влязло в сила Решение № 101 от 28.03.2025 г. по гр. д. № 1320/2024 г. по описа РС - Радомир договорът за заем е прогласен за недействителен. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора за заем е платил на ответника общата сума от 5070 лева, като предвид недействителността на същия и на основание чл. 23 ЗПК сумата от 2070 лева (т. е. сумата над платената главница от 3000 лева) се явявала платена при начална липса на основание и като такава подлежала на връщане от ответника.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни при подробни доводи, че договорът за заем е действителен, а договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, по което ответникът не бил страна.

Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил на ответника посочените в исковата молба суми, с които са погасени задължения към същия по договор за заем № 1099012/13.12.2021 г., че последният е прогласен за нищожен с влязло в сила решение № 101 от 28.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1320/2024 г. по описа РС – Радомир, а по исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – и че ответникът преди завеждане на делото е получил покана за плащане на процесните вземания.

УКАЗВА на ищеца, че по иска по чл.86, ал.1 ГПК НЕ СОЧИ доказателства, че преди завеждане на делото е канил ответника да плати процесните главни задължения.

УКАЗВА на ответника в 1 – седмичен срок с писмена молба да посочи дали оспорва твърдението на ищеца, че по повод сключен между страните договор за заем № 1099012/13.12.2021 г. е получил от ищеца плащане в размер общо на сумата от 5070 лева с оглед необходимостта от допускане на съдебно – счетоводна експертиза по посочения въпрос.

По доказателствата:

ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

ДА СЕ ИЗИСКА от Районен съд – Радомир заверен препис от решение с рег. № 101/28.03.2025г. по гр.д. № 20241730101320 на IV – ти състав.

ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в 2 – седмичен срок, с препис за ищеца, да представи погасителен план към договор за потребителски кредит № 1099012 от 13.12.2021 г. и договор за гаранция (поръчителство) към договора за потребителски кредит, като при 2 неизпълнение на основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани твърденията на ищеца.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за изслушване на съдебно – счетоводна експертиза.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. д. № 31019/2025 г. по описа на СРС, 64 – ти състав.

НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи и препис от настоящето определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3