Определение № 679 от 17.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Благоевград, 16.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20231200601169 по описа за 2023 година

Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по частният протест на Г.Д.- прокурор от ТО Сливница при Районна прокуратура Перник и е за въззивна проверка на определение № 727/29.06.2023 год., постановено по нохд № 564/2021 год. по описа на Районен съд гр.Разлог.

С цитираното определение съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на Териториалното отделение/ТО/Сливница при РП Перник за отстраняване на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване процесуалните права на подсъдимите и пострадалите по делото, тъй като според съда обвинителния акт не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, поради констатирани от съда неясноти относно обективните признаци от деянието, в което подсъдимите са обвинени . В обстоятелствената част на атакуваното определение РС е приел, че тези недостатъци на обвинителния акт се дължат на следното: според съда в обвинителния акт липсва описание на конкретните действия на двамата подсъдими, с които те са въвели в заблуждение и са поддържали същото у тримата пострадали, които да са мотивирали пострадалите да извършат имуществено разпореждане. Тъй като обвинението е за периода от началото на 2005 год. до 25.07.2012 год., то съдът е посочил, че в обвинителния акт са изложени общи твърдения за разпоредителни 1 действия с имотите, без конкретни действия на подсъдимите, които да са мотивирали с измамна цел пострадалите да сторят това и то тези действия да предхождат имущественото разпореждане на всеки един от тримата пострадали, а след 2007 год. до 25.07.2012 год. изобщо липсва описание на действия на двамата подсъдими, свързани с поддържане на заблуждение у пострадалите/или на един от подсъдимите, доколкото обвинението е за съучастие/. В определението си съдът е изложил и теоретични съображения за измамата, квалифицирана като престъпление и неизпълнение на договор, като е акцентирал върху това, че съдебната практика категорично е приела, че за да е налице измама по смисъла на НК, то следва деецът изначално да има намерение да не изпълни уговореното, а само да въвежда пострадалия в заблуждение относно изпълнението с цел да набави имотна облага за себе си или за друго лице.

Решаващият съд е счел, че тази неяснота и непълнота на обвинителния акт е засегнала правата и на двете страни- на подсъдимите, за да разберат в какво са обвинени и на пострадалите- относно претърпяната имотна вреда и реализиране на правата им.

Недоволен от така постановеното определение останал представителя на държавното обвинение, който в частният си протест твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като обвинителния акт отговаря на изискванията на чл.246,ал.2 от НПК. В протеста се преповтарят доводите на съда, послужили за прекратяване на наказателното производство по делото и връщане на същото на прокурора. Прокурорът намира, че в обвинителния акт се съдържа подробно описание на съставомерните действията на двамата подсъдими, при което те са имали разпределение на ролите при осъществяване на деянията и тъй като са имали общност на умисъла, но не е необходимо всеки от подсъдимите да участва при всяко едно от действията при осъществяване на деянията до 25.07.2012 год. Прокурорът също твърди, че в обвинителния акт е посочено какви са били изначално намеренията на двамата подсъдими- а именно да въведат пострадалите в заблуждение, че ще бъдат построени, довършени и прехвърлени в патримониума им процесните апартаменти, като в същото време изначално не са имали намерение да сторят това.

Предлага атакуваното определение на РС Разлог да бъде отменено от 2 въззивната инстанция като неправилно и незаконосъобразно и делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжният съд, в настоящия състав, след като се запозна с атакуваното определение, частния протест и събраните по доказателства, намира следното:

Частният протест е подаден в срок и от легитимно да стори това лице, поради което е допустим за разглеждане. По същество същият е неоснователен по следните съображения:

В хода на разпоредителното заседание по делото едното от правомощията на съда е да провери- или по искане на страните, или по собствена инициатива дали е налице допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на страните в процеса. Кое нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо е изрично посочено в разпоредбата на чл.249,ал.4 от НПК, като за обвиняемия това основно е нарушаване на правото му да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, което от своя страна неотменно включва задължението на прокурора в обвинителния акт да посочи съставомерните признаци на деянието, съобразно правната квалификация която е дал на това деяние. В случая на двамата подсъдими- С. И. Б. и С. Г. В. е повдигнато обвинение, извършено в съучастие като съизвършители, квалифицирано по чл.210,ал.1 т.3 пр.1 и т.5 във вр. с чл.209,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК и чл.20,ал.2 за двамата подсъдими и още по чл.290, ал.1 във вр. с чл.20,ал.3 от НК за подсъдимия Б..

За изготвянето на обвинителният акт се предвидени изрични правила, визирани в разпоредбата на чл.246 от НПК, като в разпоредбата на ал.2 лимитативно е посочено какво следва да съдържа обстоятелствената част, като основното е да се посочи престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му / и др./, като посочването на тези обстоятелства е законовата гаранция за това, че обвиняемия ще разбере в какво е обвинен, така щото да може да организира защитата си по посочените в обвинителния акт факти и да реализира правото си на защита.

В настоящият случай обвинителния акт /ОА/ не съдържа такова описание, съгласно повдигнатото обвинение, като същевременно съдържа декларативни твърдения за съставомерни признаци от деянието. Така ОА, на стр.2, 3 описвайки фактическата обстановка започва с посочване от прокурора, че двамата подсъдими се познавали , през 2005 год. взели решение да извършат измама, като въведат в заблуждение инвеститори, че ще построят и продадат на същите апартаменти в жилищна сграда. От стр.2 до стр.7 на ОА са описани действия по действително снабдяване от страна на дружеството, което подсъдимите учредили за нуждите на строежа/ първоначално заедно с още едно лице/, на разрешително за строеж и др. документи, както и описание, че до септември 2007 год. са извършвани действителни строителни дейности, което противоречи на посоченото на стр.2, че още от 2005 год. са взели решение да извършат измама, че ще построят апартаменти. За този периодначалото на 2005 год. до септември 2007 год. ОА съдържа описание на действията само на единия подсъдим- В.. След септември 2007 год. до датата на която според държавното обвинение деянието е довършено в ОА се съдържа описание само на действията на другия подсъдим- Б.. Няма спор, че когато едно деяние се реализира в условията на съучастие следва да има описание на обективните действия, от които може да се направи извод за общност на умисъла, а пък отделните действия могат да бъдат осъществявани от всеки един от подсъдимите по отделно, когато те действат с умисъл за постигане на обща престъпна цел. Такива обстоятелства в ОА липсват /извън декларативно посоченото на стр.2/, а следва да ги има доколкото обвинението за съучастието и то при съизвършителство следва да посочва обективни действия на съставомерен резултат. Нещо повече- в ОА на стр.8 е посочено, че подсъдимия Б. е заявил на пострадалите, че не може да се свърже с подсъдимия В., както и, че последния е сключил предварителните договори за продажба, без да е бил упълномощен за това от съдружниците на „Евростил“.

Твърдяното от прокурора в обстоятелствената част на ОА, че подсъдимите са действали като съизвършители /а са описани самостоятелни действия, без да се сочи, че двамата са имали обща цел да измамят пострадалите/, противоречи и с диспозитива на обвинителния акт, където при повдигане на обвинението на всеки един от подсъдимите са посочени отделни действия на всеки един от подсъдимите- за Б.- „… че ще довърши, предаде и прехвърли нотариалното право на собственост върху апартаменти……, въпреки, че е знаел за сключени от В. предварителни договори….“. За подсъдимия В. обвинението в диспозитивната си част сочи, че същият е възбудил заблуждение у пострадалите, че ще построи предаде и прехвърли 4 собствеността върху апартаментите, като е поддържал това заблуждение показвал им апартаментите в строящата се сграда, с което съзнателно е дал възможност на Б. да се разпореди с процесните три апартамента в интерес на посочените в ОА лица / в обстоятелствената част такова твърдение липсва/.

Налице е и още едно противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на ОА, а именно: описвайки трите деяния по отделно, прокурорът е посочил и в трите, че целта на подсъдимите е била да набавят имотна облага както за себе си, така и за – И. Б. и Ф. Д.. Видно от обстоятелствената част И. Б. е закупил от съдия- изпълнител един от имотите, като Ф. Д. също е закупил един имот и описвайки всяко едно от деянията имотната облага не може да е за всички посочени, а следва да е само за подсъдимите и лицето което е закупило съответния имот за който имало вече сключен предварителен договор и имотна вреда за конкретния пострадал от тримата такива.

Въззивният съд се съгласява и с доводите на РС Разлог, че в обвинителния акт не се сочат и обективните действия на двамата подсъдими- най-вече тези на подсъдимия В., или знанието му за действията на другия подсъдим и съгласието с тях, след 2007 год. до дата 25.07.2012 год.- когато съдияизпълнител е продал един от трите процесни имота и която дата обвинението приема за довършване на престъплението. В този смисъл е Решение –№90 от 19.02.2003 год. по н.д. №687 от 2002 год. на ВКС – „При обвинение за съучастие, освен всички други изисквания, в обвинителния акт следва да бъде посочено и какъв е фактическия състав на действията на всеки от съучастниците“.

Непълнотите на ОА и противоречията в него и между обстоятелствената и диспозитивната му част и непосочването на конкретни съставомерни признаци на деянието е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до засягане по съществен начин на правото на защита / В този смисъл е и ТР №2 от 2002 год. на ОСНК на ВКС; Решение №82 от 25.04.2016 год. по н.д.281 от 2016 год. на ВКС; Решение №98 от 13.03.2015 год. по н.д.

№53 от 2015 год. на ВКС/.

С оглед на изложеното и настоящият състав, така както е приел решаващия съд, намира,че е налице основание за прекратяване на производството по нохд, образувано пред РС Разлог и връщане на същото на прокурора за отстраняване на допуснати при изготвяне на обвинителния акт съществени, 5 но отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита.

Водим от гореизложеното и на основание чл.249,ал.3 във вр. с чл.345,ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 727/29.06.2023 год., постановено по нохд № 564/2021 год. по описа на Районен съд гр.Разлог.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6