Разпореждане № 171037 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 171037 гр. София, 21.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело № 20241110144227 по описа за 2024 година

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.

В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 139,65 лева.

В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга очевидно няма. Същата попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на кредитора по договора - да предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите /ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за единствена цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

По данни на заявителя – отпуснатата главница била в размер на 600 лева, договорната лихва била фиксирана в размер на 40%, а ГПР в размер на 49,42% без да се отчита посочените по-горе суми, престирани въз основа на неравноправни клаузи и невключени в посочения от кредитора годишен процент на разходите, т.е. реалния годишен процент на 1 разходите надвишава значително императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗКП. Настоящият състав приема, че така уговорените допълните услуги водят до извод за вероятна им неравноправност, прикриващи възнаграждение, което е следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР като общ разход по кредита, съответно невключването води до недействителност по чл.22 ЗПК, като в решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС в т.2 се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, то е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата недействителност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница (в този смисъл и Определение № 7707/17.05.2024г. по ч.гр.д. № 5555/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-В състав;

Определение № 2223/15.02.2024г. по ч.гр.д. № 1609/2024.г по описа на СГС, ЧЖ-I-H състав; и др.)

Нарушаване на нормата по чл.19, ал.4 ГПК води до последиците на чл.22 (конкретно вр. чл.11, ал.,1, т.10 ЗПК) и чл.23 ЗПК, т.е. договорът за кредит е недействителен и се дължи от потребителят само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. По въпроса, че следва уговорената в процесния договор „неустойка“ за неосигуряване на обезпечение е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР – подробно съображения виж Решение № 529/29.01.2024г. по в.гр.д.

№ 6422/2023г. по описа на СГС, III-б състав.

На заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 23.20 лв. за д.т. и 29,27 лв. за юрк. възнаграждение.

За заявителя остава възможността по чл.415, ал.1, т. 3 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 24 състав,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. № 237409/19.07.2024 г., подадено от ДРУЖЕСТВО, срещу П. Л. Ц., ЕГН: **********, в ЧАСТТА с която се иска длъжникът да плати сумите от 13,35 лева дължима и неплатена възнаградителна лихва за периода от 22.09.2019 г. до 12.10.2019 г., лихва за забава в размер на 136,23 лева за периода от 12.10.2019 г. до 27.06.2024 г. и неустойка по чл. 6.2. от Договора в размер на 114,65 лева.

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Препис да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3