Решение № 1147 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20235330200307 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 150/20.12.2022 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „Пътремонт“ ЕООД, ЕИК: 115887057, представлявано от Л.П.С., на основание чл. 200, ал. 1, т. 7 от Закона за водите е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.

143, т. 3 от Закона за водите.

Жалбоподателят „Пътремонт“ ЕООД, по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление.

Редовно призовано, в съдебно заседание дружеството се представлява от процесуалния си представител адв. Д. Х., който излага доводи за отмяна на процесното НП, претендира разноски.

Въззиваемата страна, Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К. оспорва жалбата, като сочи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, в който смисъл взема становище и предлага същото да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесет дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 06.04.2022 г., по повод на подаден сигнал в БДИБР, свидетелят П. А.

П., в качеството си на младши ** – контрол, при Басейнова дирекция 1

„Източнобеломорски район“, извършил проверка. Проверката се състояла в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Пловдив в землището на гр. Пловдив, област Пловдив, община Пловдив (район Западен, около парк „Отдих и култура“), с НТП „Водно течение, река”, разположен на ляв бряг на река Марица. Процесният имот попадал в некоригиран участък на р. Марица, т. е. без изградени диги покрай коритото на реката, в обхвата на райони под заплаха от наводнения по чл. 146е от ЗВ.

При направения оглед било констатирано, че теренът е видимо заравнен и в близост до водното течение на река Марица има струпани земни маси. В момента на проверката на място били установени три броя тежкотоварни камиони, както следват: „MERCEDES ACTROS“, с per. № ** , „IVECO TRAKKER“ с per. № РВ 2655 МР, „IVECO TRAKKER“ с per. № **, които изсипвали земна маса (пръст). Земната маса била изсипана по протежение на ляв бряг в близост до водното течение на р. Марица. Тежкотоварните камиони били надписани с надписи „Пътремонт“ Пловдив. Свидетелят С.П., ** на камион IVECO TRAKKER с peг. № **, представил пътен лист № 499255 на управлявания от него камион, издаден от дружеството жалбоподател „Пътремонт“.

С оглед на горното, на 21.06.2022 г. свидетелят П. П. съставил АУАН № 231 срещу „Пътремонт“ ЕООД за нарушение на чл. 143, т. 3 от ЗВ. АУАН бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в присъствието на двама свидетели, като след получена покана от дружеството не се явил негов представител.

На 03.08.2022г. АУАН бил връчен на управителя на дружеството, Л.С..

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение от управителя на „Пътстрой“ ЕООД срещу акт за установяване на административно нарушение № 231/21.06.2022 г., в което са изложени твърдения за липса на основания за реализиране на административнонаказателна отговорност. Сочи се, че дружеството изпълнявало задължения по споразумение от 30.03.2022г. с „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРЪКШЪН“ ЕООД, което дружество определило мястото където да се извърши депонирането на земни маси, затова не можело да бъдат квалифицирани като нарушение извършените от представляваното дружество действия.

Въз основа на така съставеният акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за това, че при проверка на 06.04.2022 г. било установено, че извършва депониране на земни маси (пръст), с което използвал принадлежащите към водните обекти земи или земите на крайбрежните заливаеми ивици не по предназначение /чл. 200, ал. 1, т. 7 от ЗВ/.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на 2 съдебното следствие свидетели П. П. – актосъставител и С.П.. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, покана изх. № ПО-02-280/23.05.2022 г. на БД ИБР, Констативен протокол за проверка № ПВ3-44/06.04.2022 г., справки за собственост на МПС, известия за доставяне, пътен лист на ППС „Ивеко“ с РВ2654МР, пътен лист с GPS координати на „Дачия Дъстър“ С РВ9520ВС и др..

Свидетелят П. П. в подробности описва констатираните на място обстоятелства. Разказва за личните си впечатления, свързани с установяването на трите камиона, собственост на дружеството жалбоподател, да изсипват земна маса – пръст. След заснемане на географските координати с GPS, изискал съдействие от Дирекция „Планове и разрешителни“ към ИБР, с цел установяване къде точно попадат заснетите координати. Установено било, че струпаните земни маси са в имот прилежащ към зоната на реката.

Съдът установи известни неточности в показанията на актосътавителят П. П. относно датата на извършване на проверката и начинът на съставяне на АУАН. Съдът прие, че проверката е извършена на 06.04.2022г., доколкото това е датата отбелязана в представеният Констативен протокол № ПВ344/06.04.2022 г.. Протокола е подписан от актосътавителя и от А.Б., ** в БДИБР, присъствала при извършване на проверката. В показанията си актоставителят заяви, че АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството, но видно от самия АУАН, той е съставен в присъствието на двама свидетели на 21.06.2022г. и на 03.08.2022 г. е връчен на представител на дружеството. При преценка на показанията на св. П. се отчете обстоятелството, че същите са конкретни и детайлни, а констатираните несъответствия с писмените доказателства, се отдава на изминалото време и многобройните подобни случаи в работата му и не е основание същите да се дискредитират и изключат от доказателствената маса. Не се посочиха твърдения и доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на показанията на свидетеля. Овен друго, не се установиха вътрешни противоречия в показанията на свидетеля.

Както съдът каза, показанията са подробни и последователни, логични и затова съдът ги намира за достоверни и им се довери.

Съдът дава вяра и на показанията на св. С.П., които намира за подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени. В показанията си свидетелят възпроизвежда непосредствени възприятия като очевидец. Показанията на същия съдът кредитира изцяло като достоверни, логични, последователни и съответни на останалия доказателствен материал, поради което и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

НП и АУАН са издадени от компетентни лица. При изготвяне съдържанието на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални 3 нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Спазени са и изискванията на закона за реквизити на АУАН и НП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението и нарушителят са констатирани на 06.04.2022 г., АУАН е издаден на 21.06.2022 г. при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а НП - на 21.12.2022 г., тоест преди погасяване на административнонаказателната отговорност по давност.

Отделно от горното, настоящата съдебна инстанция намира, че по категоричен и безсъмнен начин се установява описаното в Наказателното постановление нарушение, като възраженията в обратна насока не се споделят.

От обективна страна се установи, че на 06.04.2022 г. била извършена проверка от служители на БДИБР, при което било констатирано, че трима служители на дружество „Пътремонт“ ЕООД, с товарни автомобили, изсипват земна маса (пръст) на терен, който бил видимо заравнен. С тези действия се е стигнало до нарушение забраната на чл. 143, т. 1 от Закона за водите, предвиждаща, че за защита от вредното въздействие на водите се забранява използването на речните легла като депа за отпадъци, земни и скални маси.

Субективната страна на Д.ието не следва да бъде обсъждана, тъй като нарушителят е юридическо лице и това предполага неговата безвиновна и обективна административнонаказателна отговорност и не може да прояви същинските характеристики на вината. Поради това и възраженията в тази насока за липса на вина, съдът на мира за неоснователни.

За пълнота на изложението, във връзка с възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че договореностите, до които са достигнали представителите на дружеството жалбоподател и на „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ ЕООД по никакъв начин не могат да обвържат съда и в този смисъл са изцяло ирелевантни.

В аспект на горното и предвид изричните възражения на жалбоподателя, съдът държи да отбележи следното:

Основното възражение на жалбоподателя е че не следва да носи отговорност за процесните действия, тъй като процесното място където били изсипани земните маси било посочено от представител на „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“. Основателността на това възражение се аргументира с наличието на споразумение от 30.03.2022г., което е приложено по делото.

Посоченото споразумение има за предмет предоставянето на имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив от страна на „ЕВРО СТРОЙ КЪНСТРАКШЪН“ за депониране на излишни земни маси от страна на „Пътремонт“ ЕООД. Депонираните земни маси по делото обаче са в имот с 4 идентификатор № *** по КККР на гр. Пловдив. При това положение става ясно, че посоченото споразумение касае друг поземлен имот.

Съдът приема, че е налице и посочена дата на извършване на нарушението. За дата на извършване на нарушението е посочена датата на констатиране на нарушението, касае се за продължителна дейност. В АУАН и НП не са налице пропуски относно посочване датата, на която е извършено процесното нарушение, тъй като проверяващите органи не са изследвали и не знаят от кога е започнало осъществяването на дейността реализирана в разрез със законовите изисквания, но пък е фиксирана дата /06.04.2022 г./, на която считаното за извършено нарушение е установено като извършвано. Тъй като се касае за действие, продължено във времето, при което не е ясен началния момент, то конкретизирането на дата, на която такова е било установено е достатъчно, за да се счита, че този реквизит е налице. От тази дата следва да се пресмятат и сроковете за образуване на административно наказателно производство по ЗАНН.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че са нарушени процесуалните правила, изразяващи се в непроизнасяне от страна на наказващия орган по депозираното възражение и необсъждането на основателността им при издаването на НП. Напротив видно от самото НП, наказващият орган е изложил подробни мотиви във връзка с направените възражения. Законът не предвижда някаква строго формална процедура за провеждане на проверка по направените по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.

27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер.

Определеното спрямо дружеството жалбоподател наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото Д.ие не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, възможните неблагоприятни последици могат да засегнат изключително тежко и сериозно защитаваните обществени отношения по опазване на околната среда, биологичното развитие и здравето и живота на хората. Независимо, че нарушението е извършено за първи път, съдът счита, че случая не отговаря на критериите за маловажност.