Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21361 от 25.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29813/2024
Вид
Решение № 21361
Подписан
25.11.2024
В сила
31.01.2025
Състав
БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи

РЕШЕНИЕ

№ 21361 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110129813 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „С. В.” АД срещу Н. С. Х., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за сумата от 2248, 40 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 18.11.2019 г. до 21.08.2020 г. в обект, находящ се в гр. София, кв. „О..“, ул. „П..“ № 2, клиентски номер ... с договорна сметка **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (07.01.2021 г.) до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.01.2021 г. по ч.гр.д. № 661/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата ВиК услуги (доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се доводи, че ответницата е прехвърлила правото на собственост върху имота на 05.12.2018 г., преди исковия период, а ако има останали натрупани задължения отпреди това, то те са погасени по давност.

Производството по делото е второ поред след обезсилване на съдебното решение, постановено по гр.д. № 7025/2022 г. по описа на СРС, 157 състав.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните 1 количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно пар. 1, т. 2, б. „а“ ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, в които се предоставят В и К услуги. Аналогична е и регламентацията в разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според която потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл.

198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).

Единственото доказателство, което ищецът е представил за установяване качеството потребител на ответника, е бланка за служебна регистрация на клиент във връзка с подадено от ответницата заявление за закриване на партидата, открита на името на баща й С Х С поради прехвърляне на имота, за който е била открита партидата. Към отговора на исковата молба е приложен нотариален акт от 05.12.2018 г., по силата на който ответницата е прехвърлила чрез покупко-продажба правото на собственост върху процесния имот на И К и К Ч. Същевременно, издадената по ч.гр.д. № 661/2021 г. по описа на СРС, 157 състав, е за сумата от 3008, 84 лв., „представляваща потребена вода от длъжника за имота му“ „за периода от 18.11.2019 г. до 21.8.2020 г.“. В петитума на исковата молба също е посочено, че претендираната сума от 2248 лв. представлява главница за периода 18.11.2019 г. – 21.08.2020 г. С оглед на така заявената претенция и предвид приетия по делото нотариален акт, съдът приема, че през исковия период ответницата не е била потребител на ВиК услуги, тъй като не е била собственик или ползвател на процесния имот. Ето защо, предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен.

По разноските

В полза на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени направените и претендирани в производството разноски в размер на общо 1000 лв., от които 500 лв. при първото разглеждане на делото по гр.д. № 7025/2022 г. по описа на СРС, 157 състав, (от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. депозит за експертиза), и 500 лв. адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове от „С. В.” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „.. III“ № .., ет. 2 и ет. 3, Б.. .., срещу Н. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „О..“, ул. „Ж..“ №..., с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за сумата от 2248, 40 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 18.11.2019 г. до 21.08.2020 г. в обект, находящ се в гр.

София, кв. „О..“, ул. „П..“ № 2, клиентски номер ... с договорна сметка **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 2

(07.01.2021 г.) до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.01.2021 г. по ч.гр.д. № 661/2021 г. по описа на СРС, 157 състав.

ОСЪЖДА „С. В.” АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „..

III“ № .., ет. 2 и ет. 3, Б.. .., да заплати на Н. С. Х. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.

„О..“, ул. „Ж..“ №..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 1000 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3