Решение № 992 от 11.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110144723 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от град СОФИЯ г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 44723 от 2021-ва година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, 1 взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред във връзка с чл. 10 ЗОДОВ.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 2017461/08.09.2020г. на СРС, подадена от ИВ. М. Ц. срещу ***. По същата е образувано гр.д. № 43072/2020г. на СРС, І ГО, 173 състав. С Определение № 20242430/03.11.2020г. съдът е приел, че изложените в исковата молба твърдения и приложените към нея писмени доказателства обосновават извод, че се касае за иск с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като става дума за наложено административно наказание "глоба" по реда на чл. 405 ЗСВ.

Особеност в това производство е, че предвижда санкциониране от орган на съдебната власт за неизпълнение на негови разпореждания. Макар в производството да са налице определени специфики, включително несъставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление, съдът е отчел, че се касае за производство по налагане на административно наказание не във връзка с правораздавателната дейност на органа на съдебната власт, а във връзка с негови специфични административни и административно-наказателни правомощия. Налагането на санкции по реда на чл. 405 ЗСВ е винаги проявление на административно-наказателна дейност, макар и осъществявана не от административен орган, а от орган на съдебната власт (арг. р.610/02.02.2018г.-адм.д.13234/2017г.-АССГ). От значение е не конкретният вид акт, с който се налага наказанието, а видът на осъществяваната при налагането му от органа дейност, която в случая е административна. В тази насока и с оглед разясненията, дадени в ТП 2/2014-2015-ВКС/ВАС, т. 1, а именно, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, съдебният състав е приел, че делото е подсъдно на административен съд и по-специално на Административен съд – София-град, комуто е изпратено делото.

Административният съд - София-град обаче е прекратил образуваното пред него адм.д. № 11979/2020г., ІІ отд., 22 състав, като е повдигнал спор за подсъдност. С Определение № 38/20.07.2021г. по адм.д. № 7/2021г. на петчленен смесен състав на ВКС и ВАС е прието, че се касае за обезщетение за неимуществени вреди от отменено постановление на прокурор за налагане на глоба по чл. 405 ЗСВ, т.е. за наложено административно наказание, което е отменено. Затова правната квалификация на предявения иск била по чл. 2, ал.

1, т. 4 ЗОДОВ и той следвало да се разгледа от общите, а не от административните съдилища. Искът не е предявен срещу административен орган по смисъла на §1, т. 1 АПК, а в исковата молба не се съдържат твърдения за незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на изпълнителната власт. Делото е изпратено за разглеждане на Софийския районен съд, като е образувано под номер 44723/2021г. и разпределено за разглеждане на 173 състав на І ГО. Макар настоящият съдебен състав да остава на мнението си, че естеството и правната квалификация на предявения иск обуславят разглеждането му от административните съдилища, той е 2 обвързан от произнасянето на петчленния смесен състав на ВКС и ВАС по този въпрос, поради което и разглежда настоящия спор.

Ищецът ИВ. М. Ц. чрез адв. К.Т. - АК-София, е предявил срещу *** иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто му име и професионален авторитет, душевен дискомфорт и страдание, възмущение, раздразнение, яд, огорчение, безпомощност, срам, притеснения за професионалната и личностна реализация, негативно колегиално отношение, тревожност и социално дистанциране, представляващо последица от наложеното му с Постановление от 27.11.2015г. по пр.пр. № 4985/2014г. на прокурор от Софийската районна прокуратура наказание "глоба" в размер на 1000,00 лева, което в последствие било отменено от съда, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (08.09.2020г.) до окончателното ѝ изплащане. Правната квалификация на иска е указана на съда с Определение № 38/20.07.2021г. по адм.д. № 7/2021г. на ВАС/ВКС, 5чл.

Основателността на претенциите си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 27.11.2015г. Ю. У. - Прокурор в Софийската районна прокуратура, му наложила по реда на чл. 405 ЗСВ наказание "глоба" в размер на 1000,00 лева. Постановлението било предхождано от друго такова, с което ищецът бил отстранен от разследване по досъдебно производство. Ц. дал писмени обяснения, които изпратил и до административния ръководител на СРП. В тази връзка прокурор У. провела разговор по телефона с него, в който му заявила, че, щом си е позволил да изпрати обясненията си и до ръководителя на Прокуратурата, то ще бъде наказан по максималния възможен начин, което станало факт. Наказанието било наложено без проверка, като постановлението не било връчено лично, а чрез органите на 07 РУ-СДВР, в което се съзира целено злепоставяне пред колегите на ищеца.

Така много от тях разбрали за наложеното наказание. Ищецът изпитвал огромно унижение и срам да обяснява на същите, че наложеното наказание е въпрос на лично отношение, а не на конкретни негови постъпки. Ц. нямал наложени други наказания, а глобата възлизала на повече от 2/3 от месечната му заплата. Изпитвал огромно психическо напрежение с оглед необходимостта да се бори и отстоява правата си срещу действие на магистрат. Наред с това постановлението било изпратено за изпълнение на НАП без да бъде изчакан да изтече срокът за обжалването му. Така през 2016г. ищецът установил при посещение в НАП във връзка с необходимост от снабдяване с документи за закупуване на жилище, че се води длъжник на държавата за сумата от 1000,00 лева за наложената му глоба. Наред с изпитаните унижение и безпомощност, той трябва отново да пътува между град София и град Велико Търново, за представи документите относно обжалване на същото постановление. През 2020г. пък получил покана за доброволно заплащане на глобата, като се наложило отново да представи документи на публичния изпълнител. Наложената на ищеца глоба била оспорена пред Софийския районен съд, като с Решение от 03.10.2019г. по нахд 221/2016г. на СРС, НО, 9 състав, постановлението на Прокурора от СРП е изменено и глобата е намалена от 1000,00 лева на 100,00 лева. С Решение № 3

167/09.01.2020г. по адм.д. № 12515/2019г. на Административен съд - Софияград, решението на Софийския районен съд било отменено, а постановлението на прокурора - отменено. В тази връзка ищецът обосновава необходимост *** да понесе отговорност за нанесените му с издаденото незаконосъобразно постановление вреди. В проведените по делото публични съдебни заседания ищецът се явява лично или не се явява, като се представлява от адв. Т., която поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** чрез С. Р. - Прокурор в Софийската районна прокуратура, е подал Писмен отговор, вх. № 70377/15.10.2021г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че сочените в исковата молба вреди не е доказано да са пряк и непосредствен резултат именно от незаконосъобразния акт. Недоказани били твърденията за това, че наложеното наказание е станало достояние на служителите в 07 РУ СДВР, за засягане на достойнството и доброто име на ищеца, както и създаването на пречки пред кариерното му развитие. Претендираният размер на обезщетението се окачествява като завишен и несъответен на твърдените вреди и икономическото положение в България. Доколкото Прокуратурата не е имала ръководно-решаващи функции в производството по обжалване на постановлението, тя нямало как да носи отговорност за продължителността му. В проведените по делото публични съдебни заседания ответникът се представлява от прокурор Р. / прокурор К.. Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е депозирана от легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наложено му с посоченото от него постановление административно наказание "глоба", както и че същото е отменено като незаконосъобразно с окончателен акт; 2) претърпени имуществени и неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, както и техния размер. В тежест на ответника е да докаже наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 и чл. 6, ал. 2 ЗОДОВ, водещи до изключване или намаляване на отговорността му. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

От писмените доказателства по делото се установява, че в 07 РУ - СДВР срещу Х.М.Г. е водено досъдебно производство № 443/2014г., пр.пр. № 4985/2014г. на Софийската районна прокуратура, за извършено на 07.02.2014г. в град София престъпление по чл. 198 НК, първоначално 4 квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 1 НК. С Постановление от 13.10.2015г. на наблюдаващия прокурор на водещия разследването ст.разследващ полицай И.Ц. е дадена възможност по реда на чл. 405, ал. 2 ЗСВ да даде обявнения за допуснати от него посочени нарушения в качеството му на водещ разследването, като същият е отстранен от него. С Постановление от 27.11.2015г. наблюдаващият прокурор е наложил на ищеца И.Ц. на основание чл. 405, ал. 1 ЗСВ наказание "глоба" в размер от 1000,00 лева. За да наложи наказанието прокурорът е приел, че Ц. от една страна е нарушил разпоредбите на чл. 197 и чл. 145, ал. 4 НПК, като не е изпълнил задължителни за него писмени указания на наблюдаващия прокурор, а от друга е станал причина за неоснователно забавяне на наказателното производство, с което е засегнал както правата на обвиняемия, така и на пострадалото от престъплението лице, а от друга страна е нарушил закона: не е изпълнил обективно възможните действия по разследването и хода на делото (изискване на справки, нови призовки, обявяване за общодържавно издирване, предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, осигуряване на преводач и др.). Разпоредено е постановлението да бъде връчено на ищеца чрез началника на 07 РУ - СДВР, като копие от същото да се изпрати и на НАП за изпълнение. Указана е възможността наложеното наказание да бъде оспорено по реда на ЗАНН. Налице е отбелязване за лично връчване на ищеца на 04.12.2015г.

С Решение от 03.10.2019г. по нахд 221/2016г. на СРС, НО, 9 състав, постановлението е изменено, като наложената глоба е намалена от 1000,00 лева на 100,00 лева. С Решение № 167/09.01.2020г. по кнах № 12515/2019г. на Административен съд - София-град, ХVІІІ к.с., решението на районния съд е отменено, като Постановлението на прокурора от 27.11.2015г. по пр.пр.