Протоколно определение № 517 от 15.11.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 517 гр. С., 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М. Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500422 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:12 часа се явиха:

Въззивницата С. Е. Е. - Х.а, редовно призована, се явява лично и с процесуални представители по пълномощие адв. А. Н. и адв. Р. М. от АК-Т., редовно упълномощени и приети от по-рано.

Въззиваемият П. С. Х., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М. М. от АК - С., редовно упълномощена и приета от по-рано.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на дeлото.

Производството се намира във фазата на съдебното дирене.

Отложено е за събиране на допуснато гласно доказателствено средство чрез разпита на свидетел при режим на довеждане от страна на въззивницата.

Адв. Н.: Водим допуснатия свидетел.

Съдът покани в залата свидетеля и пристъпи към снемане на самоличността, както следва:

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: Г. А. С. на 58 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство със страните, 1

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, обещава да говори истината.

Свид. Г. С., РАЗПИТАН КАЗА: Обещавам да говоря истината. Познавам С. откакто се прибра в Т. от две години и нещо. П. не го познавам. Децата ги познавам от 12-13 август 2024 г., когато дойдоха при нея в Т. за лятото.

Приятели сме със С.. С. е приятелка със снаха ми - съпругата на брат ми.

Съпругата на брат ми и С. живеят къща до къща, съседи са. Аз често ходя при брат си и от там познавам С.. Като дойдоха децата към 12-13 август беше. С. ми се обади. Имала проблем с плота на котлона, не работи и ме помоли да го сменя. Отидох там и тогава се запознах с децата. След това виждах децата, ако не всеки ден през ден, защото аз ги возех навсякъде през този месец. Аз имам кола моя лична и тя ме помоли да возя децата. Даже да ги вземам и да ги връщам децата. Където се наложи да ходят викат мен и аз ги превозвам с моята кола. Аз съм международен шофьор. През това време бях в отпуска.

Което съм видял отношенията на майката с децата са перфектни отношения. Б. постоянно държи за ръка майка си, не я пуска. Постоянно я прегръща и целува, докато С. малко по-така се държи, в смисъл такъв, тя е в пубертет и не е да я държи и да я целува като Б.. Общуваха С. и Б. и даже по някой път С., понеже Б. не спира да говори при майка си и понякога С. й се кара на Б. да млъкне, за да може С. да говори с майка си. С колата тримата ги водих в Б. до Б. градина и двореца, в Т., на Д. М., навсякъде. Ходиха във В., по молове, по магазини. Не съм ги завел аз до морето, те сами отидоха, а аз ходих да ги взема. Беше към 22-23 август, мисля че беше. Някъде там, понеже трябваше да ги взема, но имаха проблем и само успях да взема лекарствата, защото С. имаше абсцес, а Б. се беше обринала и им носих лекарства. Трябваше да мина през В., защото С. си беше поръчала един специален крем, който трябваше да взема. Те бяха на почивка в К.. Между майката и децата не е имало конфликт, не съм ставал свидетел, а между децата - да. С. се кара на малката. В мое присъствие я е удряла. Като си седят и комуникират и майка им е там, С. казва на Б. – „Теб майка не те обича. Теб никой не те иска. Ти си деБ.. Нямаш приятели“. Така казва на малкото. Майката мълчи, не взема отношение, защото може да е като подстрекателство, притеснява се. Просто укротява Б., за да не плаче. Децата не са споделяли някакви опасения от майка си. Няма притеснения, няма страх, няма нищо. С. говори с майка си приятелски. Като майка и дъщеря си говорят. Ходихме по магазините. Даже единият път отидоха до Техномаркет. Купуваха си преси да си изправят косите, да си правят прически и двете си говореха през това време, общуваха си. Майка й не е правила забележки, не й се е карала, поне аз не съм виждал такова нещо.

До Н.З. съм карал децата и съм ги вземал от Н.З. поне 6-7 пъти, може и повече. Като ги взимам и когато ги връщам, децата са вцепенени, тях ги е страх. Взимам ги и никаква реакция на децата, като се качат и докато излезем от Н.З.. Също и като се прибираме. Като влезем в Н.З., блокаж отвсякъде.

Чувство на страх да не ги види някой ли. Особено като ги оставям, С. бърза с раничката, гледа да се прибере, вътре в двора да влезе. Малката и тя. От 2 притеснение не се сбогуват с майка си, защото ги е страх. Бабата ги посреща.

Винаги бабата ги посреща и винаги тя ги изпраща. Бабата и дядото ги посрещат. Господинът не. Един път го видях и тогава бабата и дядото са били на почивка.

Последно идвах да ги взема в петък и в неделя ги върнахме сега последната седмица. С. имала 24 шестици и са й купили суитчър и маратонки за много пари. Баща й ги купил. Тя се похвали на нас. Не съм виждал Б. да бяга и да се крие от майка си, когато беше в Т.. Точно обратното. Тя прави къщичка между два фотьойла и прави място само за нея и за майка си. Вика майка си вътре в къщичката. Имаше кутия за очила и я постави за звънец, след това постави и една лампичка. Те бяха постоянно заедно. Тя Б. не се отделя от майка си. Когато съм бил там не съм чул да се разплачат децата и да искат да се върнат при баща си. Питал съм и С. и Б. дали баща им е звънял. Те казаха, че не е звънял през този целия месец. Може да са си писали, но телефонен разговор не е провеждан. Не са споделяли да им е мъчно. Специално Б. е казвала, че не иска да се прибира, че иска да остане при майка си, а баща й да ходи да я вижда. Докато съм бил там, С. не е обсъждала бащата и близките му.

От две години и нещо познавам С.. Освен при срещите с децата, съм се срещал и със С.. Тя не употребява алкохол, поне в мое присъствие. По една бира е пила и аз съм пил, но иначе друг алкохол не е употребявала. Не съм я виждал пияна и не е употребявала. Когато излезем на заведение е пила бира.

Децата не бързат да се прибират, защото Б. ме кара да ходя през Б. и тогава да ги докарам в Н.З.. От Т. минавам през К., П., С. и Н.З.. Б. иска да минаваме през Б., за да е по-дълъг пътя и на връщане обратното по-бързо да стигнем до Т.. Последният път, когато връщах децата в Н.З. на Б. й се приспа, но взе да плаче и каза, че няма да заспи, защото няма да е с майка си.

Последният път ми се обадиха сутринта в девет часа, че децата искат да ходят на мола и аз ги заведох. Ходихме на мола в Т., пазарувахме. Аз съм ги водил и във В. в мола да пазаруваме.

Международен шофьор съм. Отсъствам от страната различно, както пожелая аз. Мога да пожелая да работя три месеца и един месец цял или два месеца да съм в Б.. Когато съм в чужбина си идвам, но от две години пътувам за пет-десет дни и след това съм в Б.. След курса от десет дни, различно съм в Б. - четири, пет дни, десет. Когато возя С. и децата, с тях се движа.

Придружавам ги по време на цялата екскурзия. Б. споделя с майка си, че много я обича и постоянно рисува, тя не спира да рисува. Постоянно рисува сърчица. Рисува къщи с два прозореца. На единия прозорец е майката и Б., а на другия е С.. Много неща си говорят. Казва, че я обича, най-различни разговори. Постоянно се бъзикат. Единият път Б. се бъзикаше за трътки и през цялото време сме говорили за трътки. Даже една играчка има като дупенце и тя си я стиска. Говори за ежедневието си с майка си, за представление в детската градина - „Житената питка“ ли беше, не знам. С. през повечето време по пътя стои на телефона. Комуникира с майка си, но повечето време, както си говорят, аз карам и не съм постоянно да ги гледам. Те си комуникират, ама за 3 какво си комуникират не знам точно. Постоянно говорещата е Б., не спира да говори, а С. от време на време. Двете деца разговарят помежду си, но в смисъл такъв, че все едно малката иска разрешение от голямата С. да каже нещо.

Постоянно Б. гледа С. като уплашено дете. Все едно иска разрешение за всичко, да говори, да каже нещо. Не знам защо е така, това съм видял. В присъствието на майка си Б. гледа сестра си какво да каже, дали да не каже, навсякъде. Тя си говори постоянно, но гледа кака си. С. започва да й се кара.

С. й казва – „Б., млъкни!“. В повечето случаи някой път я удря, в мое присъствие лично. Перва я. Аз не съм единствения, който помага на С.. Брат ми и жена му също й помагат. Преди това я возеше друг таксиметров шофьор.

Също така познавам бащата на С. много преди да познавам С.. Познавам майката, познавам и брата на С.. С. има близки в Т. и поддържа контакт с тях.

Има приятели, приятелки, колеги и колежки. Майката на С. има забрана за децата. С. работи в „Недеви дент“. Това е дентална клиника.

От Т. до Н.З. и обратно съм ги возил, обикновено за два часа и половина с кола. Сто и седемдесет километра са през К.. Минавали сме и през Т., през Хаинбоаз и там също е два часа и половина.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.

Адв. Н.: Представям снимков материал, от който да добиете впечатления сега от лятото. Представям и моля да приемете видеоклип, на който са заснети майката с децата по време на почивката, за да може да бъде добито лично впечатление от Вас от реалното поведение на майката и поведението на децата в един момент, който не е бил специално подбиран, не е бил режисиран като сценарий. Ако приемете да ги разгледате и видите, за да може да бъдат добити лични впечатления относно поведението на децата и на майката. Други доказателства няма да сочим.

Адв. М.: Моля да не бъдат приети. Оспорвам същите по съдържание.

Оспорвам истинността на видеофайла, с който не сме запознати и няма какво друго да кажем. Моля съда да не ги приема. Нямам доказателствени искания.

Да приключи съдебното дирене.

По направените от адв. Н. доказателствени искания, съдът намира същите за неоснователни и ще ги остави без уважение. По ГПК не е уреден процесуален ред за приемане като доказателства на представения снимков материал и видеофайл, поради това съдът няма да допусне приемане на този вид доказателства. Освен това, по тези въпроси съдът допусна и изслуша в днешното съдебно заседание свидетел, именно по искане на въззивницата.

Поради това и на основание чл. 159 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. за допускане като доказателства по делото на представен снимков материал и флашка с видеофайл.

4

ВЪРНА същите на адв. Н..

Адв. Н.: Само да кажа, че не мога да се съглася, че няма процесуален ред. Редът е предвиден в ГПК по този въпрос. Това е електронен документ, специално за флашката, но Ваше право е. Действително е преклудирано искането. Нямам други искания.

Адв. М.: Ние ги представихме не заради това, че са някакви документи снимките или клипа, а за да покажем това нагледно от това, което чухте от свидетеля. В този смисъл ги представихме, не беше нещо нарочно.

СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.

Адв. Н.: Понеже режимът, който сте направили в предното съдебно заседание - вземането на децата от петък, само, когато те са първа смяна на училище, искам да добавим това и когато минат втора смяна и няма пречка и има възможност, не всеки път, но когато се прецени, че има такава възможност, децата да бъдат вземани от петък вечер също. Ако има съгласие да бъде от петък вечер. Децата са се разбрали с майка си, че има такава възможност. На последната им среща са се разбрали, че няма проблем, дори и когато са втора смяна на училище тя да може да ги взима още в петък вечер.

Майката има възможността и когато ги взима, говоря, че няма да бъдат в Т., а срещите ще се провеждат в Н.З.. Проблемът е, че няма контакт с бащата, за да може да има свобода.

Адв. М.: В предходното съдебно заседание изменението на мерките за контакти на майката с децата беше по тяхно искане, по тяхна мярка и така, както те го намираха за добре. Ние се съгласихме на всичко. Мисля, че тогава водещ беше интересът на децата и безопасността им да не пътуват през нощите. Преди малко пред залата разговаряхме и казахме, че сме съгласни доброволно, без дори да има изменение в режима на контакти, да се съобразим с това искане на майката и още веднъж да се каже и на съда – контакт между двамата родители има. Майката контактува и се разбира с бащата. Има по телефона съобщение. Съгласни сме в петъчния ден да ги взема. Когато има възможност майката и желание да ги взема от петък, независимо коя смяна е детето С..