Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5673 от 21.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6820/2023
Вид
Решение № 5673
Подписан
21.10.2024
В сила
21.10.2024
Състав
Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73 · Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 5 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.70, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 78, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 78, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.79, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи

РЕШЕНИЕ

№ 5673 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100506820 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14174 от 08.12.2022 год., постановено по гр.дело № 37643 по описа за 2022 год. на СРС, 78 с-в, допълнено на основание чл.250 от ГПК с Решение №1745/07.02.2023 год. постановено по гр.дело № 37643 по описа за 2022 год. на СРС, 78 с-в и поправено на основание чл.247 от ГПК с Решение № 6369/24.04.2023 год., постановено по гр.дело № 37643 по описа за 2022 год. на СРС, 78 с-в са УВАЖЕНИ предявените от „Е.С.П.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Г. – Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** срещу „А.Б.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.А. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и ответникът е ОСЪДЕН да заплати на ищеца сумите, както следва: 10 561,55 лв., представляваща невъзстановената част от стойността на шест броя неразрешени платежни операции, извършени на 15.10.2020 г., заедно със събраните за тези операции банкови такси;

4 946,20 лв. върху главницата от 47 305,59 лв. за периода 17.10.2020 г. – 01.10.2021 г., представляваща лихва за забава за периода 17.10.2020 г. – 01.10.2021 г. Ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заплати на ищеца сумата от 3 815,40 лв. деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от ответника, с която оспорва решението като неправилно и необосновано, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на изискванията на ГПК, изразяващи се в непреценяване на всички доказателства по делото и възражения, наведени от ответника в отговора на исковата молба. Твърди, че оспорваните транзакции са извършени от счетоводителката, която многократно е въвеждала персонализиращите данни за достъп до банковите сметки на ищеца в платформата за интернет банкиране на ответното 1 дружество. Поддържа твърдението, заявено още с отговора на исковата молба и допълнителния отговор на искова молба, че поведението на счетоводителката следва да се квалифицира като „груба небрежност“. Последното се потвърждавало както от обясненията, които е дала непосредствено след неразрешените плащания, така и от показанията й, дадени в открито съдебно заседание. Оспорва извода на съда за добросъвестност в поведението на счетоводителката. Възразява последната да се е свързала с банката по установения за това начин и по осигурените за това канал и телефонен номер, поради което и свързването със стационарен телефон на клона в Сливен, не може да се определи като полагане на дължимата грижа. Твърди, че грижата, положена от страна на счетоводителката, на която се позовава съдът, не е положена при настъпване на събитието, а в последващ момент, поради което няма как да бъде взета предвид при квалифициране на поведението й като добросъвестно. Оспорва ответникът да е твърдял нарушение на разпоредбата на чл.75, т.2 от ЗПУПС. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго решение, с което изцяло да отхвърли претенциите срещу ответника. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с която оспорва възраженията, изложени във въззивната жалба. Твърди, че въвеждането на персонализиращите данни в системата е извършено от счетоводителката със съзнанието, че се осъществява в платформата за интернет банкиране на ищеца. Твърди, че е изпълнила задълженията си като е информирала незабавно доставчика на услуги – ответника за настъпилите проблеми. Оспорва твърденията, че не се е свързала с компетентните за това лица за разрешаване на проблема, тъй като потребителите и клиентите на банката нямат задължение да са запознати с разпределението на функциите според компетенции между служителите в банката, респ. че съответният служител, при невъзможност да се справи с проблема, следва да препрати клиента към лице със съответните знания и умения. Оспорва по делото да са доказани обстоятелства, че при възникване на затрудненията са биле достатъчно необичайни сигнали и индикации, които счетоводителката да трябва да вземе предвид. Евентуалното забавяне при уведомяване за проблема и евентуалното спиране на операциите, твърди, да се дължи на некоректни инструкции от страна на служителя на банката. Твърди, че грубата небрежност само по себе си не е основание за освобождаване от отговорност, доколкото не е свързана с нарушение на задълженията по чл.75 от ЗПУПС, каквото по делото не е установено. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС – 10 561,55 лв.

2

Производството се разглежда от СРС, след като с определение от откритото съдебно заседание от 23.06.2022 г. по т.д. № 1944/2021 г. на СГС, ТО, VI-19 с-в, е съобразена молбата на ищеца от 18.05.2022 г. , с която е направено изменение на исковете на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, и делото е изпратено по подсъдност на СРС на основание чл. 104, т. 4 от ГПК.

Ищецът „Е.С.П.” ООД, ЕИК: ****, адр. гр. Сливен 8800, ул. **** твърди в депозираната искова молба, че е клиент по две банкови сметки при ответника „А.Б.Б.” АД, ЕИК: ****, адр. гр. София 1407, ул. „****. Твърди, че 15.10.2020 г. , надлежно упълномощената за онлайн банкиране със сметките на ищеца, негова счетоводителка Д.Д., станала обект на измама при опита си да нареди чрез онлайн банкиране парични суми от посочените сметки на ищеца.

Така, ненадлежно били преведени 149 128 лв. и 253,57 лв. такси – общо загубата за ищеца била 149 381,57 лв. Ответникът незабавно бил уведомен за ненадлежния превод, след което той възстановил на ищеца веднъж преди завеждане на делото на 01.10.2021 г. 102 075,98 лв.

, като останали дължими 47 305,59 лв. След завеждане на делото, на 04.04.2022 г. ответникът възстановил на ищеца още 36 744,04 лв. , поради което останали дължими още 10 561,55 лв.

Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 10 561,55 лв. , ведно със законната лихва, изчислена както следва, според уважената от СГС молба на ищеца от 18.05.2022 г. : законна лихва върху сумата от 47 305,59 лв. за периода от 02.10.2021 г. до 04.04.2022 г. и законна лихва върху претендираните 10 561,55 лв. , считано от датата на частичното плащане – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли присъждането на деловодни разноски.

Ответникът оспорва иска по съображения, изложени в отговор на исковата молба. Моли присъждането на деловодни разноски.

По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:

Настоящият състав на въззивния съд, вземайки предвид твърденията на ищеца – въззиваем, респ. възраженията на ответника – въззивник и съобразявайки действащата към момента нормативна уредба, стига до следните изводи. В чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС е посочено, че в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно на платеца стойността на неразрешената платежна операция, освен когато доставчика на платежни услуги има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи. Легалната дефиниция за „разрешена платежна операция“ е дадена с разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗПУПС, текстът на която гласи, че платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението, съответно при липса на такова съгласие – операцията е неразрешена. Моментът, в който следва да е дадено съгласието, кога е допустимо отклонение от така установения момент, формата и реда за даване на съгласието са уредени и конкретизирани в ал.2 и ал.3 на цитираната разпоредба.

Правилото е, че съгласието се дава преди извършване на платежната операция, а възможността същото да се даде и след извършване на операцията е поставено единствено в зависимост от волята на страните. Формата, в която следва да е обективирано съгласието и редът, по който да бъде дадено се подчиняват на постигнатите между страните – доставчик на платежни услуги и платец – уговорки, намерили израз в сключения между тях договор.

Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е специална по отношение на общите разпоредби, уреждащи договорната отговорност в ЗЗД и с която се урежда начина на разпределяне на отговорността по договора за платежни услуги при извършване на неразрешена платежна операция. За да бъде ангажирана договорната отговорност на банката по договора за платежни услуги следва да бъде установено настъпването на всички елементи от предвидения в нея фактически състав, както следва: 1. сключването между страните по спора на договор за платежни услуги; 2. изпълнението от страна на банката на конкретна платежна операция; 3. че тази платежна операция има характера на неразрешена такава от платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор; 4. че не е налице 3 някое от предвидените в ЗПУПС основания, при които се изключва или ограничава отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на неразрешена платежна операция.

Нормата на чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС регламентира две хипотези, при които извършената от банката платежна операция не съответства на действителната воля на ползувателя на платежната услуга, в зависимост от степента на отклонението от нея, а именно на 1) неточно изпълнена такава, при която е налице обективирано в електронна форма действително волеизявление на наредителя за извършване на съответната трансакция, но то не е било осъществено от доставчика на платежната услуга точно според неговите указания и на 2) неразрешена платежна операция, т. е. такава, за чието извършване ползвателят - наредител изобщо не е направил волеизявление за разпореждане със сумите по сметката му в полза на лицето, на което те са преведени.

В ЗПУПС са регламентирани специални процесуални правила за това как се разпределя тежестта за доказване на това дали една платежна операция е разрешена, които изключват прилагането на общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК в процеса по разглеждане на иск за ангажиране отговорността на доставчика на платежни услуги за извършена неразрешена платежна операция. По силата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС тогава, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, установяването в процеса на обстоятелството, че тази платежна операция е автентична, точно регистрирана и не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги, е поставено в тежест на доставчика на платежни услуги. Преценката на съда дали ответникът е провел пълно и главно доказване на факта, че платежната операция е автентична и точно извършена е обвързана от допълнителните правила, установени в ЗПУПС във връзка с доказването на това обстоятелство. В чл. 78, ал. 3 ЗПУПС е уточнено, че установяването на автентичността представлява процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Правилото на чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е установено в закона с оглед предвидените в чл. 80, ал. 3 и ал. 4 основания, при които се изключва отговорността на доставчика на платежни услуги на платеца за изпълнение на неразрешена платежна операция. В чл. 80, ал. 3 ЗПУПС е предвидено, че платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност. А разпоредбата на чл. 80, ал. 4 ЗПУПС предвижда, че доставчикът на платежни услуги на платеца се освобождава от отговорност за изпълнената неразрешена платежна операция, дори и когато не изисква задълбочено установяване на идентичността на клиента, когато платецът е действал с цел измама.