Решение № 159 от 30.06.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр. Добрич, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500147 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод постъпили две въззивни жалби срещу решение № 23 от 13.01.2025г. по гр.д.№ 879/2023г. по описа на Районен съд – Добрич:

1./ въззивна жалба с вх. № 2199 от 03.02.2025г., подадена от Д. С. З. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „К*** чрез адвокат В. З. от ДАК, със съдебен адрес в гр. Д., бул. „***, срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника иск срещу „Екострой“ АД, ЕИК 124035416, гр. Д., ул. „Стоил Войвода” № 30, за обезщетение за бъдещи вреди в размер на 55000 лв. за закупуване на бедрена модулна протеза, която сума да се изплаща пожизнено на ищеца на всеки 4 години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата, на която следва да се извърши плащането до окончателното изплащане на дължимата сума;

2./ въззивна жалба с вх. № 2375 от 05.02.2025г., подадена от „Екострой“ АД, ЕИК 124035416, гр. Д., ул. „Стоил Войвода” № 30, чрез адвокат Б. К., срещу решението, в частта, в която въззивникът е осъден да плати на Д. С. З. с ЕГН **********, гр. Д., ул. „К*** следните суми на основание чл. 200, ал. 1 от КТ: сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Д. С.

З. имуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука от 06.04.2020г., за закупена и доплатена с негови лични средства бедрена модулна протеза, за което е издадена фактура №1000004737/13.09.2021г. на стойност 16 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1

24.08.2021г. /дата на плащането/ до окончателното и изплащане; сумата от 708 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука от 06.04.2020г. за заплатен пакет АДЛ, тренинг програма с нощувка, за което е издадена фактура №1000004751/16.09.2021г. на стойност 708 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на плащането – 16.09.2021г. до окончателното изплащане, както и в частта относно присъдените разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца за сумата от 838,80 лв. и възложените в негова тежест по сметка на РС - Добрич 690 лв. за държавна такса върху уважената част от иска и 349,50 лв. съдебни разноски, изплатени от бюджета на съда.

Д. С. З. счита решението в обжалваната от него част за неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на акта с позоваване на цитирана съдебна практика и анализ на събраните доказателства срещу приетото от районния съд, че не е доказано сигурното настъпване на претендираните вреди и не е налице установимост на размера им, поради което и вредите, които ще настъпят за в бъдеще за ищеца по повод необходимостта от подмяна на поставената му модулна протеза, следва да бъдат претендирани в друго съдебно производство като нововъзникнали вреди, следствие на „ексцес“. Изводите си съдът направил в нарушение на процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 от ГПК, като не обсъдил задълбочено и всестранно събраните доказателства и наведените от страните доводи и възражения, вкл. не обсъдил съображенията по същество на спора в писмената защита, допуснал противоречия в изложените мотиви относно това могат или не могат да бъдат обезщетявани бъдещи имуществени вреди и при какви условия, както и изложил лаконични съждения по доказателства във връзка с тази претенция. Отправя искане за отмяна на решението в тази част и уважаване на предявения иск, както и за присъждане на сторените разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение и за настоящото производство.

В отговора си по жалбата „Екострой“ АД оспорва същата и поддържа изложените свои аргументи в първата инстанция, основани на цитирана съдебна практика и анализ на доказателствата, в подкрепа на становището си за изложени от съда подробни мотиви, правилност и обоснованост на решението.

„Екострой“ АД счита решението в обжалваните от него части за неправилно поради неправилност на изводите на съда за неоснователност на възраженията на ответника по чл. 201, ал. 2 от КТ и по чл. 200, ал. 3 от КТ – за намаляване отговорността на работодателя, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност и за дължимост на разликата между причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, следствие неправилно тълкуване и прилагане на 2 правните норми, обосновано с анализ на доказателствата, доводите на страните и цитирана съдебна практика. Съдът приел, че има съпричиняване на трудовата злополука и приносът на пострадалия в нея е 25 % - този процент на съпричиняване бил установен с влязлото в сила решение № 267/05.04.2023г. по гр.дело № 844/2021г. на Районен съд – Добрич по иск за обезщетение за неимуществени вреди от същата трудова злополука; бил посочен от ответника в отговора на исковата молба и обосноваващите го обстоятелства били признати от ищеца в първото съдебно заседание. Така съдът неправилно приел, че съпричиняването на злополуката не е резултат на проявена от пострадалия груба небрежност при изпълнение на възложената работа. Съдът следвало да направи собствен правен извод за наличието или липсата на проявена груба небрежност въз основа на заявените от страните и неоспорените от тях факти, касаещи механизма на настъпване на трудовата злополука и действията на участниците в инцидента и да разпредели отговорността и за имуществените вреди по същия начин, по който тя е била разпределена за неимуществените вреди, като възложи 75% от нея на ответника - работодател и 25% на ищеца - пострадалия работник и като резултат по първия иск отговорността на ответника за имуществени вреди следвало да се ограничи до 12 000 лв., а по втория иск - до 531 лв. На следващо място съдът следвало да установи, че ответникът не дължи на ищеца суми за обезщетения за имуществени вреди, тъй като до завеждането на двата иска за тях ищецът е получил обезщетения и пенсии от социалното осигуряване в общ размер на 25 834,98 лв., изплатени във връзка с процесната трудовата злополука, за приспадането на които ответникът е направил своето възражение. Отправено е искане за отмяна на решението в тези части и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски за двете инстанции.

В отговора си по жалбата Д. С. З. оспорва същата и поддържа изложените свои аргументи в първата инстанция, основани на цитирана съдебна практика и анализ на събраните доказателства, в подкрепа на становището си за правилност и обоснованост на решението, като оспорва изложените в жалбата доводи за установяване по делото на негова груба небрежност и предпоставки за намаляване на обезщетението на двете поддържани от въззивника основания.

Двете жалби са подадени от страни с правен интерес от оспорване на решението в неизгодната за всяка от тях части. Депозирани са от пълномощници на страните в двуседмичния срок по 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба с вх. № 2199 от 03.02.2025г. е постъпила на дата 03.02.2025г.

(преди изтичане на срока с начало 27.01.2025г. и край 10.02.2025г.); въззивна жалба с вх. № 2375 от 05.02.2025г. е постъпила на дата 05.02.2025г. (преди изтичане на срока с начало 23.01.2025г. и край 06.02.2025г.). Двете жалби отговарят на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК и са допустими.

Обжалваното решение е постановено по предявени от Д. С. З. против „Екострой“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за 3 осъждане на ответника да обезщети ищеца за имуществените вреди, които той е претърпял в резултат на трудова злополука от 06.04.2020г., настъпила докато е работил по трудово правоотношение при ответника, а именно: за сумата от 16 000 лв., платени от ищеца за закупена бедрена модулна протеза, ведно със законната лихва от 24.08.2021г. до окончателното и изплащане; сумата от 708 лв., платени от ищеца за пакет АДЛ, тренинг програма с нощувка, ведно със законната лихва от 16.09.2021г. до окончателното изплащане; както и за осъждане на ответника да заплаща на ищеца обезщетение за бъдещи вреди в размер на сумата от 55 000 лв., необходими за закупуване на бедрена модулна протеза, която сума да се изплаща пожизнено на ищеца на всеки 4 години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата, на която следва да се извърши плащането, до окончателното изплащане на дължимата сума.

В обосноваване на исковете си ищецът е изложил твърдения, че на 06.04.2020г. в с. К., общ. Г.Т., по време на работа на обект за асфалтиране като шофьор на тежкотоварен автомобил (с описани задължения по длъжностна характеристика) по сключен с ответника трудов договор настъпила трудова злополука с негово участие, при която следствие на електрокуцио (действие на електрически ток с високо напрежение) са му причинени телесни увреждания, от които търпи и имуществени вреди. Злополуката станала след разтоварване от ищеца на трошен камък от коша на управлявания от него товарен автомобил, на място, намиращо се на около 20 метра от въздушна електрическа линия. След като разтоварил материала Д. З. потеглил и изминал около 20 метра, когато част от автомобила се допряла в проводник с напрежение 20 kv и задната дясна гума и част от рамката на автомобила се запалили. При опит да излезе от кабината на автомобила, ищецът стъпил с единия си крак на предната метална джанта, която била под напрежение и в резултат получил „електрокуцио“ и паднал на земята. Залепналият за предната лява джанта крак на пострадалия бил освободен от техническия ръководител с помощта на лопата. За злополуката работодателят подал декларация на 13.04.2020г. и с разпореждане на НОИ, ТП - Д. от 28.05.2020г. тя била призната за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Непосредствено след инцидента ищецът бил приет в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия при ВМА – Варна. Тежкото му състояние наложило извършване на 10 последователни операции (описани) по време на болничния престой до 13.05.2020г., когато бил изписан за домашно лечение. В резултат от злополуката ищецът получил трайни и необратими травматични увреждания – травматична ампутация на ниво между тазобедрена и коленна става на десен крак, за които с решение на ТЕЛК № 90432/19/27.01.2023г. му е определена 91% пожизнена трудова неработоспособност с чужда помощ.

В резултат на увреждането ищецът не можел да се придвижва самостоятелно и разчитал за това и за обслужване на своя брат. Единствената възможност за възстановяване на самостоятелното придвижване била чрез 4 протезиране със специална протеза, чиято стойност не се покривала от НЗОК.

През месец март 2021г. ищецът направил заявка в Медико-техническа лаборатория - център за протезиране „Алегро“ в гр. София за изработване на бедрена модулна протеза с коляно с движение и динамично стъпало. През месец септември 2021г. постъпил в този център за протезиране за поставяне и провеждане на тренинг програма за експлоатация на изработената за него протеза. Обучителната програма продължила 10 дни, като ищецът заплатил сума в размер на 708 лв. с ДДС, съгласно издадена фактура №1000004751/16.09.2021г. Стойността на протезата възлизала на 19 580 лв.

Ищецът получил целева помощ от Агенция за социално подпомагане за покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия по реда на раздел IV от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания за сумата от 3 580 лв., с която заплатил част от дължимата сума, а остатъкът от стойността на протезата в размер на 16 000 лв. заплатил с лични средства, за което била издадена фактура №1000004737/13.09.2021г.

Претендира осъждане на ответника да му заплати сумите от 708 лв. и 16 000 лв., съставляващи за ищеца претърпени от злополуката имуществени вреди (направени разходи).