Решение № 309 от 21.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Велико Търново, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря М. Й. Ранкова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20244100100351 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявена е искова молба от М. С. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.

С., ул. Р. и Б. С. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. Р., чрез адв. С. Н. - САК срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, гр. С., бул. „Симеоновско шосе", № 67А, в която кумулативно, обективно и субективно са съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Ищците развиват съображения в исковата молба, че синът им Б.Б.К. е загинал в резултат на ПТП, настъпило на *** около 16:55 часа, като е бил пътник в лек автомобил „***“, с рег. № ***, управляван от А.Ю.А., който се движел по път *** в посока от град. С. към град Г.О.. Твърди се, че на км. 3+615 водачът А. е предприел изпреварване на колона от автомобили с висока скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение, в резултат на което лекият автомобил е излязъл извън платното за движение вляво и се е ударил в крайпътно дърво. Посочва се, че виновен за настъпване на ПТП е водачът А.Ю.А.. Твърди се, че от смъртта на сина им ищците търпят и ще търпят в бъдеще изключителни неимуществени вреди.

1

Посочват, че към датата на ПТП лек автомобил „***“, с peг. № *** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788, гр. С. с полица № BG/22/122002296530, валидна от 04.08.2022г. до 04.08.2023г., поради което е предявена претенция пред застрахователя по реда на чл.380, ал.1 КЗ.

Направено е искане ЗК „Лев Инс“ АД – град С. да бъде осъдено да заплати на М. С. Н. и Б. С. К. сума в размер на по 300 000,00 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина им Б.Б.К., починал при ПТП от ***, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.04.2024г. до окончателното им изплащане на задължението. Претендира се да бъдат присъдени и направените от ищците разноски по делото.

Депозиран е отговор на исковата молба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788, гр. С.. Заема се становище, че предявените искове са напълно неоснователни, оспорват се както по основание, така и по размер, но не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Изрично се навеждат твърдения, че е налице съпричиняване от страна на починалия Б.Б.К., поради непоставяне на предпазен колан, както и наличието на принос от двамата ищци, които не са упражнявали родителски контрол върху непълнолетния си син Б.Б.К.. Във връзка с тези наведени твърдения са изложени в отговора подробни съображения.

След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната цялост, съобразно правилата на ГПК, съдът намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, включително от изисканото и приложено НОХД № 167/2024 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с приложеното към него ДП № 574/2022 година на РУ – Горна Оряховица и другите приложения, и наказателни дела се установява, че А.Ю.А., ЕГН: **********, от гр. С., обл. В.Т. на ***, на път ***, км 3+615, в землището на гр. С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***" с рег. № ***, негова собственост, нарушил правилата за 2 движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, в следствие на което, по непредпазливост, причинил смърт и телесна повреда на повече от едно лице, в това число и смъртта на Б.Б.К., с ЕГН: **********, от гр. С., настъпила на ***, поради което и на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал. 3, б.»А» и б.»Б», пр.1, във вр. ал.1, б.»В», във вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК ( редакция, ДВ.бр. 74/2015г.), вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, във вр. чл.20, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 36 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал.1 от НК, му е наложено определено наказание. Налице са: НОХД № 167/2024 година на ВТОС - приключило с влязъл в сила съдебен акт - приложени са Присъда № 12 от 29.05.2024 година по НОХД № 167/2024 година на ВТОС, Решение № 135 от 18.11.2024 година по ВНОХД № 200/2024 година на ВТАС и Решение № 189 от 25.04.2025 година по КНОХД № 67/2025 година на III н.о. на ВКС.

Ищците са родители и наследници по закон на загиналото лице при ПТП Б.Б.К..

Приложени са още писмени доказателства: Амбулаторен лист № 230066026D6E/06.01.2023г.,

Амбулаторен лист

№

57/06.01.2023г.,

Амбулаторен лист № 23061202281C/02.03.2023г., Амбулаторен лист № 233130061D18/09.11.2023г., Амбулаторен лист № 22350100912D/16.12.2022г., Рецептурна бланка-7бр.; медицинска документация и доказателства за претърпените вреди.

Виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от него МПС, издадена в ответното дружество и валидна за период: от 04.08.2022г. до 04.08.2023г. - полица № BG/22/122002296530. Било подадено на 12.01.2024г. заявление до ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за изплащане на обезщетение за вреди. Заведена била щета с № 000-1000-61-24-7042/12.01.2024г. по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, като с писмо с изх. № 703/18.01.2024г., последното е изискало да се представят изброени документи - и до получаване на изискуемите такива, ЗК „ЛЕВ ИНС" АД заявява, че не е налице основание да уважи предявената претенция.

В процесният случай безспорно се доказва, че основна причина за настъпване на произшествието са действията на водача А.Ю.А., ЕГН:

3

**********, от гр. С., обл. В.Т. на МПС – лек автомобил „***" с рег. № ***, негова собственост - нарушил е редица правила за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, в следствие на което, по непредпазливост, причинил смърт и телесна повреда на повече от едно лице, в това число и смъртта на Б.Б.К., с ЕГН: **********, от гр. С., настъпила на ***

От изготвеното и прието по делото заключение по КОМПЛЕКСНАТА СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА И АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, се установява: Лек автомобил, марка „***“ с рег. № *** е тотално деформиран по всички части на купето и двигателния отсек. Липсва двигател, предна челна дясна част е деформирана на широчина 1,50м. и дълбочина 1,30 метра. Задна лява ъглова част е деформирана на широчина 0,50м./10,50м. по цялата височина. В зоната на двете деформации в предна и задна част се намериха захванати парчета дървесна кора. Всички гуми са с налягане и грайфер с дълбочина 5мм. с изключение на предна дясна гума която е без налягане. Унищожени са всички части по купето – предно панорамно стъкло, предна броня, четирите калника са унищожени, таванът е огънат, подът е огънат, задният капак, таблото е огънато.... Унищожени са всички части на двигателния отсек. Скоростта на движение преди и в момента на удара, на лекия автомобил „***“ е била около 35,82м/с или 128,95 km/h.

Отново според експертизата: В автомобила Б.Б.К. е пътувал на предна дясна седалка и тази позиция е била обезопасена конструктивно от завода производител с предпазен колан, където е намерен последният след ПТП от служителите на реда. Така събраните данни в делото определят, както посоченото от свидетели, че Б.Б.К. е бил увиснал на колана определят същият да е бил с правилно поставен обезопасителен колан по време на ПТП.

Предвид настъпилите травматични увреждания и механизма на ПТП К. е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Пряката причина за смъртта на Б.К е механична асфиксия от масивна аспирация/вдишване/ на кръв в бронхиалното дърво и белите дробове. Смъртта е настъпила бързо но не веднагa. Травмите са в резултат от удари и притискане с или между твърди тъпи/тъпоръбести предмети с голям по интензитет сила и са в пряка връзка с настъпилото ПТП. По трупа не се установяват други травматични 4 увреждания и данни за счупвания на кости освен описаните такива. Не се установяват съпътстващи заболявания. Дълбочината на проникванията в резултат на възникналите деформации на части и детайли от купето на автомобила достигнали до тялото на К. от ударния импулс и предадения инерционен момент от удара е механизмът на нараняване.

Много тежка пластична деформация на кабината, независимо, че според експертите К. е бил с правилно поставен предпазен колан. Така, въпреки колана са получени травмите.

Така се решава въпросът с възраженията на ответника за съпричиняване от страна на починалия Б.Б.К., поради непоставяне на предпазен колан, които са неоснователни.

Тезата ищецът да не търпи вреди, евентуално да не са в причинна връзка с транспортното произшествие е в директно противоречие със събраните по делото конкретни и изчерпателни доказателства, установили противното.

При събраните доказателства изводът за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД в това отношение, от страна на загиналия би бил произволен.

КОМПЛЕКСНАТА

СЪДЕБНО

МЕДИЦИНСКА

И

АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА описва много тежката пластична деформация на кабината. В случая Б.Б.К. е бил с правилно поставен колан и не е могъл да се избегне леталния изход, въпреки отклонението на тялото с колан и задействането на предни въздушни възглавници.

Събитието се е отразило върху физическото и психическото състояние на ищците. В резултат на загубата на синът им ищците са преживели и продължават да търпи големи душевни болки и страдания. В съдебно заседание е проведен и разпит на свидетел - П.П.П. – приятел на ищците.

Според показанията му майката и бащата много трудно преживяват загубата.

Според СЪДЕБНО - ПСИХОЛОГИЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА: Делото касае двама родители, загубили сина си, на ***, в ПТП. Психологичното изследване установява, че смъртта на детето им силно е белязала личностите им, начина им на живот, отношенията им, светогледа им. И двамата, към момента на изследването живеят със силната емоция на мъка, болка, ужас, несправедливост. И речта, и невербалният език, изразяват силно страдание, 5 непоносимост на тежестта на скръбта, депресивни преживявания на отчаяние, униние, безнадежност. И двама се «справят» с непоносимите чувства на мъка, болка, тъга по различен начин: майката М. Н. чрез депресивно състояние, отказ от живот - от контакти, от разнообразие, от преживяване на радост; бащата Б. К. - чрез грижа за съпругата, чрез бягство от тежката реалност – в риболова, в алкохола, във фантазита.

Контактите за жената са непоносими. Установява се пълен отказ да се върне към нормално функциониране - изцяло променя начина си на живот от преди смъртта на сина им, не излиза дори до близкия магазин, до центъра, за да не среща живите приятели на сина си, не може да понесе болката от загубата. Избягва местата, където е бил живият им син. Изпитва силен гняв, несправедливост към съдбата, към това прибавя и гняв заради очакването за липса на правосъдие за причинителя на катастрофата. При бащата е налице силна болка, която разтуря на гроба на сина, на мислените разговори с него, с минаване покрай некролога и «поздравяване» - така създава заблудата, че още е жива бащината му роля. Страда, че само веднъж е сънувал сина си, което приема за възможност за контакт и оживяване на мъртвото момче. Говори си с него, когато посещава гроба му.

При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Също, че е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност” с ответника, с необходимата валидност по срок за съответното МПС, при управлението на което е настъпило процесното ПТП и са причинени вредите, които се претендират.