Определение № 46 от 22.01.2020, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 7/2020
- Вид
- Определение № 46
- Подписан
- 22.01.2020
- Състав
- НИКОЛИНА ПЕТРОВА ДАМЯНОВА, ВИЛИЯН ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ, ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 46
22.01.2020г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 7 по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София, чрез РЗОК-Разград, представлявана от гл. ю. к. Ралица Драгнева, срещу решение № 64/09.10.2019 г., постановено по т. д. № 18/2019 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „МБАЛ-КУБРАТ“ ЕООД - гр. Кубрат, ЕИК *********, представлявано от управителя д-р Павлина Димитрова Мичева сумата 207 185 лв., на основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗО и чл. 86, ал.1 ЗЗД, представляваща стойността на извършена болнична дейност по клинични пътеки за месеците февруари, март, юни, юли, август и ноември 2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 10.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Оплакванията са, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и в пълно несъответствие със събраните по делото доказателства. Излагат се съображение за законосъобразност на действията на НЗОК и съобразяване същите със ЗБНЗОК, Правилата и Договора между страните. Въззивникът счита отказа за заплащане на неотчетената и нефактурирана дейност над определената месечна стойност за законосъобразен, поради което твърди, че процесната сума, претендирана като незаплатена болнична помощ по клинични пътеки за месеците февруари, март, юни, юли, август и ноември през календарната 2016г. Не се дължиамира за недължима. Излагат се и подробни съображения за ограничение обема на задължението на НЗОК за заплащане осъществените от болничните заведения медицински дейности, като извършените дейности на стойност над уговорените с процесния Договор не пораждат договорно задължение за НЗОК да заплати същите, за несъобразяване на решението с чл. 45 ЗЗО, която следва да се тълкува кумулативно с нормата на чл. 51 ЗЗО. Релевира се довод, че бюджетът, определен и утвърден по реда на ЗБНЗОК за 2016г., е правно значим и меродавен и следва да се приложи в отношенията между страните по делото. Твърди се още, че на национално ниво средствата са били изчерпани, за което представя като доказателства решения на НС на НЗОК от 27.07.2016г. и от 21.12.2016г. съответно за отпускане на допълнително средства за здравноосигурените лица в болничната помощ за сметка на средства от „резерва“и за освобождаване на средства от „резерва“. Представя същите и моли съда да ги приобщи към събраните по делото писмени доказателства. Поради изложените съображения намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, респ. исковата претенция за неоснователна и недоказана. Претендират се направените в хода на двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Същата отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
В законоустановения двуседмичен срок не е представен отговор от въззиваемото дружество „МБАЛ-КУБРАТ“ ЕООД - гр. Кубрат.
Направеното с жалбата доказателствено искане за приемане на писмени доказателства е неоснователно. Не се установяват допуснати от окръжния съд процесуални нарушения, които да обосноват извод за наличие на предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ГПК изключение от приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК, постановяваща забрана за събиране на доказателства във въззивното производството
Предвид изводите за допустимост и редовност на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София, чрез РЗОК-Разград, срещу решение № 64/09.10.2019 г., постановено по т. д. № 18/2019 г. по описа на Разградски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззивника за приемане на писмени доказателства: решения на НС на НЗОК от 27.07.2016г. и от 21.12.2016г., като неоснователно.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.02.2020г. от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.