Решение № 292 от 06.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Бургас, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501013 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивните жалби: вх.№ 270169/04.11.2020 г., подадена от Д. А. А., представлявана от пълномощника си С. А.; вх.№ 270366/05.11.2020 г., подадена от Д. Х. Г., Х. И. Г. и Н. Х. Н. , всички, представлявани от адв.М.Овагемова от АК-Бургас; вх.№ 270587/06.11.2020 г., подадена от А. К. К., гражданин на ***, представляван от адв.Божилова-Арабова; и вх.№ 271658/13.11.2020 г., подадена от И.К. К. и Д.К. К., двамата представлявани от адв.Стефан Иванов от САК, против решение № 260410/13.10.2020 г. по гр.д.1631/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, с което съдът е допуснал извършването на съдебна делба между М. К. М., К. К.

Г. и Е. К. К., по отношение на следните недвижими имоти:

1.поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 450 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица;

2.поземлен имот е идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 2573 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: второстепенна улица,

3.поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, е площ от 259 кв.м., адрес: м.“Брястите“, трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих 1

(съгласно §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ);

4.поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 1603 кв.м. трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.);

5.поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 4522 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ);

6.поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 486 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ);

7.поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, с площ от 2577 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, При квоти: 1/3 ид.ч. за М. К. М., 1/3 ид.ч. за К. К. Г. и 1/3 ид.ч. ЕЛ. К. К., и с което решение е отхвърлен иска на И. К. К. и Д. К. К., против К. К. К., М. С.

К., К. С. К., С. С. О., М. Н. Я., М. Н. К., Д. И. Б., Д. А. А., И. А. Ф., М. Щ. С., А. К. К., И. Д.

Г., Т. В. Г., Д. Х. Г., И. Х. Г., и Н. Х. Н. за делба на следните недвижими имоти:

1.поземлен имот с идентификатор *** с площ от 450 кв.м.;

2.поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2573 кв.м.;

3.поземлен имот е идентификатор *** с площ от 259 кв.м.;

4.поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1603 кв.м.;

5.поземлен имот с идентификатор *** с площ от 4522 кв.м.;

6.поземлен имот с идентификатор *** е площ от 486 кв.м. и

7.поземлен нмот с идентификатор *** с площ от 2577 кв.м., всички по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК и находящи се в гр.Бургас; и И. К. К. и Д. К. К., са осъдени да заплатят на М. К. М. сумата от 500,00 лв, представляваща съдебно-деловодни разноски, и 80,00 лв по сметката на PC-Бургас държавна такса върху отхвърлената част от иска.

Въззивницата Д. А. А. обжалва решението на БРС като неправилно. Твърди, че след като е изяснил фактите по делото, съдът ги е интерпретирал в полза на ответниците М.

К. М., К. К. Г. и Е.К. К.. Оспорва се извода на съда, че общата наследодателка на страните е направила отказ от наследството. Твърди се, че такъв отказ не е правен тъй като съгласно българското законодателнство отказът от наследство се извършва по строго определен формален ред - чл.52 от Закона за наследството, а по делото не са представени доказателства за откази от наследство, направени от някой от наследниците на М. К.. Оспорва се и приетото от съда, че въззивницата не е изразила становище по иска за делба. Посочва се отново, че въззивницата никога не е давала съгласие трите сестри да са единствени наследници. Твърди се, съдът незаконосъобразно е приел, че процедурата по възстановяване на земеделските земи е приключила, тъй като е приет план на новообразуваните имоти за м.

„Брястовете“. Сочи се, че съдът е следвало да има предвид, че съгласно съдебната практика, най-ранният момент, в който е възможно да се осъществи правното качество на обекта на собствеността - неговата индивидуализация, е моментът на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Посочва се съдебна практика.

Твърди се, че в случаите, когато процесът на правно обособяване на имотите тези, подлежащи на възстановяване от тези, подлежащи на придобиване на основание §4а и 2

§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - е приключил след влизане в сила на изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г.), издаденото решение на поземлената комисия при действието на старата редакция има значението единствено на признаващо право на възстановяване при условията на §4 - §4л, а самото възстановяване на правото на собственост настъпва по силата на заповедта на кмета на общината, издадена по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тези случаи придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че възстановяването на собствеността приключва със заповедта на кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в настоящия случай такава заповед няма, тъй като е бил налице спор за материално право, след което са подадени заявления от М.М. именно за възстановяване на земите, т.е. реално възстановяване не е имало, а това е именно моментът, от който нататък всички други сънаследници биха могли да се защият от евентуална придобивна давност. Посочва се, че е изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността.

Излагат се оплаквания, че съдът незаконосъобразно е отказал на И.К. събирането на каквито и да било доказателства – писмени и устни; незаконосъобразно е отказал да разпита длъжностните лица по гражданско състояние, които са издали оспорваното удостоверение за наследници, без да изложи мотиви за това; както и е отказал да извърши съдебна поръчка по направеното доказателствено искане на К., че наследодателката на страните до 1934 г. не е била „български поданик“, а поданик на Османската империя, а впоследствие на Турция, като относно осиновяването към 1902-1903 г. следва да се търси правен източник именно от Труция, където семейството се е намирало при сключването на брака между наследодателката М. К. К. и К. К. К.

Сочи се, че едва през 2016 г., след получаването на писмо регистрационен индекс 94-01-28180 от Община Бургас, адресирано до всички наследници на М. К. К., по повод подадена от М. К. М. молба за възстановяване на правото на собственост на наследници върху имоти по плана на новообразуваните имоти на м.“Брястите“, землище Меден Рудник, гр.Бургас,въззивницата Д.А. и други наследници са разбрали, че голяма част от имотите, възстановени по силата на „Закона за земята“, са били присвоени от М.М. чрез използване на документи с невярно съдържание, а именно - удостоверения за наследници Удостоверение за наследници № 00709 от 08.08.1991 г., издадено от Община Бургас, кметство „Възраждане”; Удостоверение за наследници № 414 от 08.06.1998 г.;

Удостоверение за наследници № 428 от 11.06.1998 г.;Удостоверение за наследници № 343/30.06.2005 г., издадено от община Бургас, които са представени от ищеца И.К..

Твърди се, че първоинстанционният съд е игнорирал тези факти и обстоятелства, който е приел, че никой от наследниците на М. К. К. не са пречили на владението на М.М. върху процесните имоти. Сочи се, че съдът не е обсъдил и факта, че преписката, образувана по молба вх.№ 94-01- 28180/18.08.2015 г. на Община Бургас за възстановяване на право на собственост върху земи на наследници на М. К. К. по ПНИ в м.„Брястите“ в землището на кв.Меден рудник, гр.Бургас, като административна процедура по възстановяване на имотите, не е приключила до момента и няма как да започне да тече придобивна давност в полза на трите сестри и в ущърб на останалите наследници, аще повече, че никой от свидетелите не твърди, че именно трите сестри са владяли процесните имоти през последните десет години. Твърди се, че дори само наличието на спор за материално право е достатъчно основание да се приеме, че М. К. М., К. К. Г. и Е.К. К. са владяла процесиите имоти, спокойно, необезпокоявани от никого.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което делбата се допуска между всички страни, при посочените от ищците квоти. Няма 3 искания по доказателствата.

Въззивниците Д. Х. Г., Х. И. Г. и Н. Х. Н. , обжалват като неправилно решението на БРС, с което делбата е допусната само между трима от наследниците на М. Щ. К. (поч. на 13.02.1955 г.), а именно - между М. К. М., Е. К. К. и К. К. Г., при квоти от по 1/3 за всяка от тях, и искът е отхвърлен по отношение на останалите наследници на М. Щ. К.. Твърди се, че без да излага своите конкретни фактически установявания и без да извършва каквато и да била преценка на събраните по делото доказателства, съдът приел за основателно възражението на съделителите М. и К. за придобиване на делбените имоти по давност.

Твърди се, че по делото няма доказателства за упражняване на фактическа власт върху делбените имоти от страна на тези съделители за 10 и повече години след възстановяването на делбените имоти по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че са необосновани изводите на съда, че считано от 24.03.2005 г. наследниците на К. К. К. (съделителите М. К. М., Е. К. К. и К. К. Г.) са манифестирали спрямо останалите наследници на М. К. К. намерението си да придобият собствените им идеални части, както и, че никой от наследниците на М. К. К., не са смущавали това владение, тъй като „не са изразявали воля да упражняват правата си върху съсобствените земеделски земи”. Твърди се, че манифестиране на владението от страна на съделителите - наследници на К. К. К. е обективно невъзможно, тъй като невладеещите сънаследници не са проявявали интерес към собствените си имоти, инидиция за което са и подписани от част от тях декларации за отказ от наследство.

Оспорва се изводът на съда, че по делото имало „достатъчно доказателства” за това, че М. К. М., Е. К. К. и К. К. Г. са упражнявали фактическа власт върху всички делбени имоти - в пълен обем, в 10 и повече годишен период от време. Излагат се съображения, че делбените имоти са такива по чл.9а от ЗН, и са възстановени към наследствто на общия наследодател с Решение № 10948 от 11.05.1995 г. на ПК-Бургас. Оспорва се като неправилен изводът на съда, че Решение № 10948 от 11.05.1995 г. на ПК-Бургас няма конститутивен характер, и че фактическият състав на реституцията е завършен с издаването на Заповед № РД-09-100 от 24.03.2005 г. за одобряване на план на новообразуваните имоти, съотв.че до 23.03.2005 г. давност за имотите не тече, и имотите са могли да се придобият по давност след тази дата. Поддържа се заявеното пред първата инстанция становище, че решението на ПК Бургас има конститутивно действие, от което се прави извод, че наследниците на М.К. са станали собственици от влизането в сила на решението на поземлената комисия.

Евентуално се заявява, че ако се приеме, че Решение № 10948 от 11.05.1995 г. на ПК - Бургас няма конститутивно действие, то делбата би била недопустима, заради незавършен фактически състав на реституцията, тъй като за делбените имоти не са издавани заповеди на кмета с правно основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за възстановяване право на собственост върху новообразуван имот. Сочи се, че в този случай искът за делба е следвало да се отхвърли спрямо всички.