Разпореждане № 5838 от 17.07.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5838 гр. Кюстендил, 17.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. А. като разгледа докладваното от Михаела Ив. А. Частно гражданско дело № 20261520103058 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от Н. Г., против М.

С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“, № *, ет. *, ап. *, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:

245.42 EUR /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два цента/ – неустойка, начислена съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, за което задължение са издадени следните счетоводни документи:

***/25.04.2025г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 09.06.2025г.;

***/25.04.2025г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 71.58EUR, с падеж 09.06.2025г.;***/25.04.2025г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 71.58EUR, с падеж 09.06.2025г.; ***/25.04.2025г., представляваща неустойка за невърнато оборудване, по която дължимата сума е в размер на 51.13EUR, с падеж 09.06.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 26.50 EUR /двадесет и шест евро и петдесет цента/ – мораторна лихва за периода от 10.06.2025 г. до 07.07.2026 г., както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 10.86 EUR и 76.69 EUR юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договори и др.

С Разпореждане рег. № 5421/08.07.2026 г. съдът е оставил заявлението 1 без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности като е посочил правопораждащия задължението на абоната да върне съответните предоставени устройства фактически състав.

Районен съд - Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за неоснователни.

Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението Договор № ***/08.08.2021 г. и анекси към същия, е видно, че М. С. С., за когото се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесния договор, както и от общите условия към същия, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването 2 му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, какъвто е настоящият, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.

На следващо място, неустойката се претендира като стойност на невърнато оборудване по ценова листа. В процесния договор и представените приложения към него, не се съдържа ясна информация относно стойността и вида на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. Това поражда обоснована вероятност искането за възстановяване стойността на невърнато оборудване съгласно действащия ценоразпис на оператора да се основава на неравноправна клауза, тъй като тя е неясна, в нея липсва конкретизация за размера на задължението на потребителя, което може да възникне при предсрочно прекратяване на договора. Неяснота е налице, както относно условията за дължимостта на неустойката в сочения й компонент - за неизпълнение на кое задължение същата се дължи: за неплащане на абонаментните такси, на погасителните вноски за закупено на изплащане устройство, на дължимите суми за предостовеното оборудване или за неизпълнение едновременно на всички тези задължения, така и от неяснотата за това какъв е редът за връщането на устройството, което е условие да се претендира стойността му. Неяснотата, водеща до невъзможност да се прецени цялата финансовата тежест, която се поема при допускане на неизпълнение на задължения по договор, сочи на неравноправие на клаузата по в т. 19 на чл. 143, ал. 2 от ЗЗПотр.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е 3 предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „А1 България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл.

293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него. По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

Изложеното налага извод за недължимост на претендираната сума за неустойка в пълния й размер от 245,42 EUR, а като законна последица от това се явява недължима, като акцесорно задължение, и законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата за мораторна лихва, начислена върху стойността на претендираната неустойка – конкретно сума в размер на 26,50 EUR, представляващи мораторна лихва върху сумата от 245,42 EUR начислена за периода от 10.06.2025 г. до 07.07.2026 г. Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № 10449/08.07.2026 г., подадено от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, против М. С. С., ЕГН **********, по което е образувано ч.гр.д. № 3058/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4