Решение № 468 от 16.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Пазарджик, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20235200100731 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от П. Д. Т., от с. С., обл.

М., ул. „П. Е.“ № **, със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“№ **, офис ** - чрез адвокат П. К., от С., срещу „А. М.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. П., площадка „А.“, представлявано от изпълнителния директор Д. С. Н..

В обстоятелствената част на исковата молба се твърдят следните факти и обстоятелства:

Въз основа на договор от **** г., дружеството-ответник са възложили на „М. К.“ ЕООД да извършат СМР на обект „******* „А.“ - етапно изпълнение“ с подобект „Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“. За да изпълнят договорените задължения „М. К.“ ЕООД са ангажирали ЕТ“С. – С. Д.“- гр. В. за намиране на работници, като било уговорено да се сключат трудови договори с тях, като за тази услуга едноличният търговец е получил аванс. В изпълнение на тази уговорка, ЕТ“С. – С. Д.“- гр.

В., събрал бригада, част от която е бил и ищецът П. Д. Т..

Твърди се, че на ***** г., сутринта, строителната бригада, работеща на обекта, находящ се на територията на площадка „А.“, са получили задача да работят кофражни работи на ***, *** до *** и почистване на земна основа на опорните блокове, с цел премахване на земната основа и продължаване монтажа на тръбите. Бригадата се е състояла от бригадир и петима работници, сред които са пострадалият П. Д. Т. и загиналият М. С. М., като на площадката по това време е работил и багеристът Н. Т.. В изпълнение на така поставената първоначално задача бригадата се насочила към довършване на започната 1 работа на ***, като са изпълнявали кофражни работи. П. Д. Т. и М. С. М., са започнали да чистят с лопати падналата пръст от опорните блокове, но по-късно бригадирът им е казал да отидат на *** и да изчистят багера. Към онзи момент, на опорния блок имало монтирани 2 броя успоредни тръби, полиетилен с висока плътност *** и ***, разположени от дясно на стоманената тръба и монтирани в дере, с наклон около 40 °, с обща дължина на участъка около 18 метра. Твърди се, че Н. Т. отишъл на място с багера и дал колан на двамата работници, за да завържат тръбите, след което с кофата на багера повдигнал тези тръби. След което М. М. повдигнал П. Т., който се качил на стоманената тръба и вързал на ръка, с арматура, двата броя тръби за метални планки, заварени на прилежащата до тях стоманена тръба, след което освободили колана. Н. Т. е разчистил с багера основата на опорния блок, а П. Т. и М. М., с лопати, са разчиствали изкопа. Когато багеристът е започнал да почиства от лявата страна на стоманената тръба, двамата работници са се намирали от дясната страна и са почиствали под полиетиленовите тръби, когато арматурата, с която са завързани тръбите, се скъсала и тръбите паднали върху тях, причинявайки телесни увреждания на П. Т. и смъртта на М. С. М.. По време на този инцидент най-близко намиращите се работници били онези, работещите на *** - на около 170-180 метра от мястото.

Твърди се, че за настъпилата злополука е уведомено ТП на НОИ с Декларация, вх. № *** г. В хода на разследването извършено от същото са констатирани редица нарушения на трудовото законодателство – на КТ, на ЗЗБУТ, Наредба № 2 на МИЗБУТ и СМР и други.

Установено било, че „М. К.“ ЕООД са нарушили чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, чл.4, ал.2 от ЗЗБУТ, във връзка с чл.16, ал.1, т.“а“ от Наредба № 2 за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, както и текстове от същата наредба: чл.11, ал.5, чл.16, ал.1, т.6, чл.26, т.1, както и чл.126, т.4 и т.5 от КТ. След злополуката е извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик на ЕТ“С.

– С. Д.“, в хода на която е установено, че същият е извършил посредническа дейност по наемане на работа, без регистрация в Агенция по заетостта, в нарушение на чл.24, ал.2, т.2 от ЗНЗ, във връзка с чл.5, ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Твърди се още, че в случаят „А.-М.“ АД, не е изпълнило задълженията си по чл.11, във връзка с чл.6, от Наредба № 2 от 22.03.2004г. - за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР, тъй като в качеството му на възложител не е определил координатор по безопасност и здраве, съгласно чл.5, ал.1 от тази наредба, който да осъществява задълженията по чл.11 от същата.

Поради изложеното ищецът твърди, че ответното дружество му дължи на основание чл.49 от ЗЗД обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие на претърпяната злополука.

Твърди се, че ищецът е получил следните травматични увреждания: изкълчване на бедрото, луксация на дясна тазобедрена става и други. Сочи се, че след инцидента, на ***** г., П. Т. е настанен в Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ“У. Х.“ ООД - П. с оплаквания от болки в дясната тазобедрена става. Направени са му параклинични и образни 2 изследвания, от които се установява травматична луксация на дясната тазобедрена става.

Поставена му е диагноза „Изкълчване на бедрото“ и заради това Т. се е подложил на операция на ***** г., при която под обща интубационна анестезия му е наместена дясната тазобедрена става. На 04.02.2020 г. ищецът е изписан в състояние с постоянна болка в областта на дясната тазобедрена става и ограничени движения на същата. Дадена му е препоръка за ХДР и е назначена медикаментозна терапия в къщи, като му е наложена забрана да стъпва на десния долен крайник и е следвало да ползва помощни средства за период от 6 месеца.

В следствие на така получената травма ищецът П. Т. е търпял силни болки и множество страдания, като не се е чувствал добре физически и емоционално. Твърди се и че към датата на подаване на исковата молба същият продължавал да търпи болка в наранената става. Налице бил функционален дефицит, който му пречел да я движи в пълен обем.

Ищецът твърди, че вследствие на получените травми е следвало да спазва дълъг период от време режим на покой и да не се натоварва, като през този период не е бил в състояние да се грижи сам за себе си, а е разчитал на помощта на своите близки за своето ******, а впоследствие започнал леки раздвижвания с помощни средства. Твърди се също, че тези раздвижвания отново са били съпроводени от силни болки. Според ищеца Т., преди процесната трудова злополука е бил в отлично здравословно състояние, работоспособен мъж, изкарващ прехраната на своето семейство, а след инцидента е лишен завинаги от обичайния си начин на живот и от социален живот.

Ето защо се твърди, че обезщетението за неимуществени вреди, имащо за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и нематериалните последици от инцидента, в претендирания размер е съобразен от една страна с принципа на справедливост и с оглед действително търпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, както и със съдебната практика при компенсиране на вреди от подобен вид.

Заявеният петитум, след увеличение на главния иск, е: Съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „А.-М.“ АД, представлявано от изпълнителния директор Д. С. Н., да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50 000 лв., представляващи частичен иск от 60 000 лв., за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, неудобство и дискомфорт, вследствие на претърпяната злополука, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на увреждането - ***** г., до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с ДДС, тъй като адв. К. е регистрирана по ДДС.

В законоустановения срок, ответното дружество „А.-М.“ АД представя писмен отговор на исковата молба.

Възразява се, че така предявен иска по чл.49 от ЗЗД е процесуално допустим, тъй като ответното дружество не е било в каквито и да било трудовоправни, облигационни или други отношения с пострадалия П. Д. Т. поради което за ответното дружество липсвала пасивна процесуална легитимация да отговоря по иска.

Във връзка с това възражение ответното дружество твърди, че между него, в качеството му на възложител и „М. К.“ ЕООД е сключен договор за строителство, обвързан и с Общите условия към договорите с външни партньори на „А. М.“ АД. За изпълнение на задълженията си по договора „М. К.“ЕООД са ангажирали ЕТ“С. – С. Д.“ гр. В., за намиране на общи работници, с които щели да бъдат подписани трудови договори, като за 3 сформираната бригада ЕТ е поличил и пари в аванс. Именно в тази бригада е влизал и ищецът П. Д. Т., който е нямал писмен трудов договор, или друг подобен, с изпълнителя по договора за строителство.

Ето защо се твърди, че като не е възложител по отношение на пострадалия, ответното дружество не носи отговорност за извършването на каквито и да било действия на територията на дружеството, а съставените документи за пострадалия П. Д. Т., като трудова злополука, са относими към действията и бездействието на изпълнителя по договора за строителство, който всъщност се явявал възложител на ЕТ“С. – С. Д.“ гр. В. и затова и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е именно едноличния търговец.

По същество се възразява предявените искове да са основателни поради липса на осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане. В този смисъл се твърди, че пострадалият П. Т. е допринесъл за настъпване на увреждането си, понеже е извършил дейност, която не е възлагана и е излизала извън неговата компетентност и квалификация, както и извън инструктажа му, поради което, увреждането, според ответника, е настъпило единствено по негова вина. Сочи се също, че изпълнителите са били длъжни да спазват законовите изисквания, свързани със строителството, включително и относно безопасността на строителните работи така, като в случай на неизпълнение отговорността е тяхна, както и било уговорено в договора за строителство.

Сочи се, че на 21.05.2019 г. между ответното дружество и „К. И. Е. Е. - Клон Б.“ КЧТ, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.“ № ***, Б. Ц. „Ф. П. И.“, представлявано от В. А. Й., е сключено подновяване № 1 на Комбинирана застрахователна полица „Обща гражданска отговорност, отговорност за внезапно инцидентно замърсяване и тероризъм“ № **** от **** г., с нов срок за застраховката, в сила от 00,00 часа на 21.05.2019 г. до 24,00 часа до 20.05.2020 г., и претендираните вредите се покривали от застрахователната полица.

След конституирането като трети лица помагачи на страната на ответника, в срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от „М. К.“ ЕООД със седалище в гр. С. и „К. И. Е. Е.

– Клон Б.“ КЧТ със седалище също в гр. С..

В отговора си „М. К.“ ЕООД поддържат, че така предявен иска е недопустим, поради липса на пасивна материална легитимация за ищеца. По същество се поддържа, че предявеният иск в случай, че се приеме за допустим, е неоснователен, поради липсата на доказателства установяващи твърденията на ищеца. В този смисъл на първо място се поддържа възражението, че полученото от ищеца увреждане е настъпило изключително в резултат на поведението на починалия М. М. и пострадалия П. Т.. На второ място се възразява, че в случая непосредственият контрол над работниците при извършване на възложената работа е следвало да бъде осъществен от ЕТ „С. – С. Д.“ , който е страна по договор за подизпълнение сключен с „М. К.“ ЕООД и е за извършване на строително монтажни дейности не изискващи специфична квалификация. Ето защо се твърди, че всъщност „М. К.“ ЕООД не притежава качеството на работодател спрямо лицето П. Д. Т. и за това й не може да носи отговорност за вредите получени при непозволеното увреждане.