Решение № 154 от 09.08.2023, Районен съд - Тутракан
- Съд
- Районен съд - Тутракан
- Дело
- Гражданско дело 519/2021
- Вид
- Решение № 154
- Подписан
- 09.08.2023
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- Георги Манолов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 14 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 154 гр. Тутракан, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги М. Георгиев при участието на секретаря Заниела Л. В. като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело № 20213430100519 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. § 19, ал. 1 от ЗИД на АПК, ЗИДАПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).
1. Постъпила е жалба от от А. О. А., М. С. М. И Д. С. М., конституирани като правоприемници на починА.я в хода на производството С. М. А., упълномощили като проц. представител адв. Ж. В. от Адвокатска колегия - гр. Варна (л. 136), с която се иска обявяването на нищожността на:
1. Решение, обективирано в Протокол № 2/11.08.1992 г. по преписка с вх. № 106/30.01.1992 г. на ПК – гр. Главиница, с което е отказано на наследниците на А. М. Х. да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на имот от 6 дка; като основания за нищожността са наведени твърдения, че жалбоподателите реално ползвА. и владеели имота (уточнено в о. с. з. - л. 210);
2. т. 1 от Решение по преписка ЗА802/29.05.1992 г. на ПК – гр. Главиница, в частта, с която на Община Главиница е възстановена собствеността върху Гробище, съставляващо имот с идентификатор № 001013 по плана на с. Зарица, като основания за нищожността са наведени твърдения, че решението не е подписано, липсвала административна преписка (уточнено в о. с. з. - л. 210);
3. Административният орган ОБЩИНСКА СЛУЖБА „ЗЕМЕДЕЛИЕ” - ГР.
ГЛАВИНИЦА не е взела становище по жалбата.
4. Районна прокуратура - гр. Тутракан, не взема становище.
5. Заинтересованите страни Н. С. М., А. С. Ю., К. Н. М., Г. Р. Л., А. Р. С., Ф. М.
А., Ф. Л. Р., М. Л. Ю., Н. Л. Р., Х. Р. А., С. Р. Н., Г. И. А., И. И. А., Т. И. А., Х.
М. А., З. М. Ю., А. Ф. Б., А. Ф. **** Х. не вземат становище.
1
6. Заинтересованата страна ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА, упълномощили като проц. представител адв. Н. Б. от Адвокатска колегия - гр. Русе, оспорва жалбата като неоснователна.
От фактическа страна
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните прие за установено следното от фактическа страна:
2. На 30.01.1992 г. Л. Р. А. е подал заявление за възстановяване на собствеността върху нива с площ 6 дка в Землището на с. Зарица на наследниците на А. М. Х. (л. 46).
3. На 11.08.1992 г. е съставен Протокол № 2 от заседание на ПК - гр. Главиница, в което е обективирано решение, с което на наследниците на А. М. Х. е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на имот от 6 дка, с мотив „Неуважените 6 000 дка се намират в регулация на селото.“ (л. 5). Вероятно решението е базирано на представения данъчен регистър, в който е отбелязано, че А.
М. Х. е притежавал „ясак” от 6 дка „въ селото” (л. 57).
4. На 28.11.1997 г. Л. Р. А. е подал до Председателя на ПК - Главиница молба, с която заявява, че не е съгласен с плана за земеразделяне, тъй като били „преместени истинските реални граници на земята от населеното място” (л. 55).
От правна страна
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
1. По допустимостта
5. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 5 от АПК.
6. Жалбата е недопустима в частта, с която е поискано обявяването на нищожността на т. 1 от Решение по преписка ЗА802/29.05.1992 г. на ПК – гр. Главиница, с което на Община Главиница е възстановена собствеността върху Гробище, съставляващо имот с идентификатор № 001013 по плана на с. Зарица (сега имот с идентификатор № *** по кадастралната карта).
7. Административният акт поражда права и задължения за трето лице - Община Главиница, поради което жалбоподателите принципно нямат интерес от атакуването му.
8. Жалбоподателите са извели интереса от обжалването от собственическите си претенции върху част от имот с идентификатор № ***, правото на собственост 2 върху който е възстановена на Община Главиница. Същевременно обаче жалбоподателите не разполагат с титул за собственост за същия имот.
9. На съдът е служебно известно, че С. М. А. (първоначален жалбоподател) и А. О. А., са инициирА. исково производство (гр. д. № 459/2019 г. на ТнРС), претендирайки признаването на правото им на собственост върху реална част от имот с идентификатор № ***, с площ 3 000 кв. м., заключена между т. 3, 4, 5 и 6 от изготвена по делото Комбинирана скица (л. 11), въз основа на осъществено в периода придобито въз основа на осъществено в периода от 1964 г. - 2019 г. давностно владение. Съдът е отхвърлил исковете, приемайки, че собствеността върху имота е била отнета, и имотът е станал държавна, а впоследствие и общинска собственост (само че на осн. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ). В тази връзка, с оглед съществуващите нормативни ограничения, имотът не е могъл да бъде придобит по давност. Решението е обжалвано, като делото към настоящия момент е висящо пред Окръжен съд - гр.
Силистра.
10. След приключването на гражданското дело пред районният съд, жалбоподателите извеждат нов придобивен способ, твърдейки че правото им на собственост е следвало да бъде възстановено и то в границите на имот с идентификатор № ***.
Възстановяването на правото на собственост обаче е отказано с Решение, обективирано в Протокол № 2/11.08.1992 г. по преписка с вх. № 106/30.01.1992 г. на ПК – гр. Главиница, което също е атакувано с настоящата жалба. Дори това решение обаче да бъде обявено за нищожно и ОСЗ да бъде задължена да продължи и завърши производството по възстановяване, не може да се предвиди дА. възстановяването ще се извърши в границите на имот с идентификатор № ***, тъй като възстановяването се извършва с план за земеразделяне, а не в стари реални граници[1].
Едва при възстановяването на собствеността в границите на имот с идентификатор № *** принципно би могъл да възникне правен интерес от атакуването на Решение по преписка ЗА802/29.05.1992 г. на ПК – гр. Главиница. Следователно правният интерес в случая е обусловен от бъдещо несигурно събитие.
11. Поради тази част жалбата, в която е атакувано решението за възстановяването на правото на собственост на Община Главиница, следва да бъде оставена без разглеждане на осн. чл. 159, т. 4 от АПК.
12. В останалата част жалбата е допустима.
2. Общи критерии за определянето на административния акт като нищожен 13. Искането в жалбата се ограничава до обявяването на нищожността на административните актове. Доколкото в закона не са въведени ясни критерии за разграничението на този вид порок от унищожаемите административни актове, в доктрината и практиката са изведени няколко критерии:
7. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Това са 3 случаите, когато административният акт е издаден от лица, които не са служители на съответното учреждение или които нямат компетенции по въпросите, решение с издадения акт. (Д., И., К. Д., Х., Д. Административно право на Република България, с. 191, 192).
8. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изрА.ване на волеизявлението и за да бъде нА.це необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за вА.дно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока.
9. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
10. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата вА.дност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Т.е. - нищожност на административния акт при нА.чие на материална незаконосъобразност е нА.це, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Нищожни са актовете при което няма адресат, към който са отправени или обектът, към който се отнасят, не съществува, Нищожно са актове, с който се нарежда адресатът да извърши нещо невъзможно или противоестествено. (Д., И., К. Д., Х., Д. Административно право на Република България, с 191, 192).
11. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
14. В тази връзка служебната проверка по чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК следва да се ограничи върху горепосочените пороци.
4
3. Компетентност и форма
15. Спазени са изискванията за форма и компетентност.
16. Съгл. чл. 14 от ЗСПЗЗ Поземлената комисия (сега ОСЗ) е компетентният орган за произнасянето по исканията за възстановяването на правото на собственост (респ. отказът да се възстанови правото).
17. Решението е постановено в писмена форма и е подписано от членовете на комисията.
4. Спазване на административнопроизводствените правила
18. Не са установени нарушени административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, които да водят до липса на волеизявление (вж. т. 16.3).
5. Спазване на материалноправните разпоредби и съответствие с целта на закона 19. Решението на ПК не е лишено от законова опора (вж. т. 16.4).
20. То е издадено във връзка с подадено от Л. Р. А. заявление за възстановяване на собствеността върху поземлен имот, като ПК се е произнесла в рамките на законовата си компетентност.
21. Наведените от жалбоподателя твърдения, че такъв акт не следвало да се издава тъй като жалбоподателите (респ. техния наследодател) владеели имота, освен че касаят унищожаемостта, а не нищожността на акта, не намират опора и в разпоредбите на ЗСПЗЗ. Реституцията на собственическите права не е обвързана с упражняването на фактическа власт върху реституирания имот.
22. Съответствие на административния акт с целта на закона 23. Административния не преследва цел, която не може да се постигне с никакъв акт (вж. т . 16.5). Издаването му е предвидено в закона и преследва реституционните цели, заложени в ЗСПЗЗ.
24. В тази връзка съдът намира, че жалбата в допустимата част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Разноски
5
25. С оглед отхвърлянето на оспорването жалбоподателите следва на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплатят на заинтересованата страна ОБЩИНА ГЛАВИНИЦА, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., или по 500 лв. за всеки жалбоподател.