Решение № 287 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110163340 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит (ЗПК); с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД; иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “А.С.В.” ЕАД е подал срещу ответника К. Ц. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 15 996,99 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит № PLUS- 17173431, скл. на 26.07.2019г. между "Б.П.Ф..", клон България и К. Ц. П., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.01.2023г., за периода от 20.03.2022г. до 20.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 10.06.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 4 188,75 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2022г. до 24.01.2024г., сумата 2 754,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.01.2024г. до 10.06.2024г. След постъпило възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, съдът е дал указания на ищеца и в срок са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “А.С.В.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че на 26.07.2019г. между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключен договор за кредит № PLUS- 17173431, по силата на който на предоставил на ответницата сумата 65000 лева. Същият сочи, че по силата на посочения договор ответникът 1 се задължил да върне получената сума, ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер на 6,92 %, на 120 равни анюитетни погасителни вноски в срок до 20.07.2029г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че кредитополучателятответник, не е изпълнил задължението си да плати месечните анюитетни вноски в срок, от което претърпял вреди в размер на законната лихва за периода 24.01.2024г.- 10.06.2024г.

При изложените фактически твърдения ищецът моли да бъде постановено решение, с което да признае за установено по отношение на К. Ц. П. за сумата 15 996,99 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит № PLUS17173431, скл. на 26.07.2019г. между "Б.П.Ф..", клон България и К. Ц. П., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г., Приложение № 1 от 11.01.2023г., за периода от 20.03.2022г. до 20.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 10.06.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 4 188,75 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.10.2022г. до 24.01.2024г., сумата 2 754,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 24.01.2024г. до 10.06.2024г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата К. Ц. П..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ паричен кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS- 17173431/ 26.07.2019г. се установява, че между "Б.П.Ф." С.А.- клон България и К. Ц. П. е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който "Б.П.Ф." С.А.- клон България се задължил да предостави в заем сумата 65000 лева на К. Ц. П., а последната- да върне получената в заем сума на 120 погасителни вноски, всяка в размер на сумата 854,70 лева, с падеж на първата вноска 20.01.2019г. и падеж на последната вноска- 20.05.2029г. Страните са постигнали съгласие размерът на договорната лихва да бъде 6,92 %, а на годишният процент на разходите- 7,68 %.

В договора е посочено, че размерът на заема е равен на сумата, посочена в поле "Общ размер на кредита". Размерът на премията по застраховка "Защита на плащанията" се заплаща на застрахователя. Посочената сума е разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.

Видно от представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г., скл. между "Б.П.Ф." С.А.- клон България и "А.С.В." ЕАД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден 2 договор за кредит № PLUS- 17173431, скл. между "Б.П.Ф." С.А. и К. Ц. П., по силата на който за последния е възникнало задължение да върне на "Б.П.Ф." С.А.- клон България предоставената му сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от "Б.П.Ф." С.А.- клон България на А.С.В." ЕАД; настъпване на падеж на вземанията; забава на длъжника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца.

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните, като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата е в съответствие с чл.

19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да 3 разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (в този смисъл решение от 9 юли 2015г. по дело C- 348/14 Bucura). Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение за правата на потребителя. (в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 Pohotovos).

Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е спазено това законово изискване. В настоящия случай, макар формално предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент и на годишния процент на разходите. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита- кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,97%. Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е решение по дело C- 448/17, EOS KSI Slovensko. В процесния договор за кредит, липсва яснота досежно посочените обстоятелства. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В светлината на изложеното и след анализ на определения годишен лихвен процент на разходите и предвид липсата на възможност да се проверят индивидуалните му компоненти, настоящият съдебен състав счита, че на потребителя не е предоставена ясна и достъпна за него информация, тази уговорка е във вреда на потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставлява неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Следва да се има предвид, че тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това 4 да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения (в т.см. решение по дело Home Credit Slovakia, C- 42/15). Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето- чл. 22 ЗПК.

Предвид обстоятелството, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК, без значение за изхода на спора се явяват останалите релевирани оплаквания от ответницата, поради което същите не следва да се обсъждат по същество.