Решение № 2155 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2155 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110203472 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на М. П. К. против Наказателно постановление № СО-ОД-М-2525КС-491 изх. № СОА26-РД11-66/27.01.2026 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 154а, ал. 1 от Наредба за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 500 евро за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 8 НОДТСО, както и, на основание чл. 154а, ал. 2 НПДТСО – глоба, в размер на 1 000 евро, за нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 20 НОДТСО.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност и за процесуални нарушения (смесване на правни норми; компетентност на АНО; нечетливо копие на АУАН). Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява. Оспорва жалбата, излагайки съображения по наведените доводи и възражения.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.09.2025 г., около 10:50 ч. жалбоподателят К. управлявал товарен автомобил ***, ДК № **********, натоварен със земни маси в гр. София, р-н „Красна поляна“, кв. Суходол, по ул.

„Околовръстен път“, северно от параклис „***“ без издадено направление по реда на Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична 1 община. При параклис „***“ Х. напуснал пътното платно, завивайки надясно към черен път, в посока – изток и разтоварил земните маси в ПИ ****** и ПИ ********, м. „***“.

Това било установено и заснето от проверяващ екип на Столичен инспекторат, ползващ безпилотен летателен апарат – дрон, с оператор – св. М. Н..

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля М. Н.; АУАН; НП; снимков материал; длъжностна характеристика; заповеди за компетентност; свидетелство за оператор на БЛС; протокол за оглед на ВД.

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя (евентуално). Разпитаният свидетел изложи ясен и последователен спомен за случая, като съдът не намира основания да счете същия за реално или дори потенциално заинтересован от изхода на производството, като хоронология, силно сходна с описаната от него, се извлича от протокола за оглед. В този смисъл и доколкото водачът е установен на място, възражения за недоказаност, касателно деянието и автора, не биха могли да бъдат обосновани. В допълнение, естеството на съдържанието на товарния отсек на превозното средство е изводимо от протокола за оглед, а доводи за джи пи ес координатите не следва да бъдат обект на детайлно обсъждани, доколкото не този способ е бил използван за индивидуализация на поземлените имоти в КП, АУАН или НП.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (във връзка с 2 възражението по същество, т. е. същият е имал връчен екземпляр на свое разположение, с който е могъл да се запознава когато и където пожелае, по свое лично усмотрение), но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Касателно материалната компетентност на наказващия орган, принципни са резервите на настоящия съдебен състав, че НОДТСО има специален характер, спрямо ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 НОДТСО (изм. - Решение № 7976 от 18.12.2014 г., постановено по адм. д. № 6596/2014 г., XII тричленен състав по описа на Административния съд Софияград, Решение № 12473 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 4919/2015 г., отменя като незаконосъобразна разпоредбата в частта "или определени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица", предишна ал. 1 - Решение № 411 по Протокол № 78 от 15.06.2023 г., в сила от 22.06.2023 г.), наказателните постановления се издават от кмета на Столична община, без опция за делегиране. Видно от представената по преписката Заповед № СОА25-РД09-4210/28.10.2025 г., В.

Ч. – зам. кмет на Столична община не е определен да замества титуляра, а са му делегирани правомощията на АНО по преписки, образувани въз основа на съставени АУАН по НОДТСО.

Същевременно, обаче, касационната инстанция е формирала диаметрална последователна практика, обвързваща долустоящия съд (напр. Р 24233/14.07/2025 г. по к.н.а.х.д. № 4676/2025 г. по описа на АССГ, XVIII кас с-в). В тази връзка, разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА изрично регламентира възможност за делегиране на правомощия от кмета на общината, като допълващ характер има нормата на чл. 22, ал. 5 ЗМСМА, според която наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник, т. е. в нормативен акт от по-висока степен е предвидена изрична възможност наказателното постановление да бъде издадено от зам. кмет, както и за делегиране на правомощия от самия кмет (без посочване на изричен кръг от такива), поради което и съдът не намира основание да разглежда атакуваното постановление като издадено, без надлежна материална компетентност (няма как, в този контекст, да не бъде упомената и разпоредбата на чл. 130, ал. 1 НОДТСО). Аргумент в подкрепа на тези доводи е и пар. 12 от РД на НОДТСО, където е отбелязано, че същата е приета, на основание чл. 22 вр. чл. 21, ал. 1, т. 13 ЗМСМА, а тезата на жалбоподателя би довела до хипотеза, в която подзаконов нормативен акт ограничава приложното поле (ерго - противоречи) на висшестоящ (в този смисъл Р 7976/18.12.2014 г. по адм. д. № 6596/2014 г. на АССГ).

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 10.09.2025 г., около 10:50 ч. жалбоподателят К. управлявал товарен автомобил ***, ДК № **********, натоварен със земни маси в гр. София, р-н „Красна поляна“, кв. Суходол, по ул. „Околовръстен път“, северно от параклис „***“ без издадено направление по реда на Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община, като разтоварил земните маси в ПИ ****** и ПИ ********, м. „***“.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че К. е извършил административни нарушения, които законосъобразно е бил санкциониран. Съставите на тези нарушения уреждат изпълнителни деяния, които го определят като нарушения на просто 3 извършване, осъществявани чрез противоправно действие, тъй като водачът извършва превоз на земни маси, без да притежава надлежно издадено направление, респективно – действие, по силата на изхвърлянето на земни маси (без нормотворецът да е поставил изискване – те да произхождат от определена категория обект) на място, различно от място със специално разрешение (в която насока, от страна на жалбоподателя не се ангажират доказателства, противопоставими на обвинителната теза). Теза за обективна несъставомерност е незащитима и доколкото вътрешните отношения между частно-правни субекти (работодател - работник) са неотносими към регламентирани с нормативни (законови или подзаконови) актове задължения и забрани (в рамките на настоящото производство, съдът не следва да разсъждава, на плоскостта на последваща регресна отговорност и пр.). Касателно субективната страна, нормотворецът не е счел за необходимо – да постави изискване за наличие на пряк умисъл, в контекста на съставомерността, поради което и деянието би било теоретично съставомерно, и при форма на вина – непредпазливост. Касателно евентуални доводи за изпълнение на служебна заповед, същите биха могли (а и би следвало) да бъдат обсъдено сериозно, при разглеждане на регресна (или друга) претенция от работника към далия разпореждането (за каквото данни по делото няма).

Съдът приема, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в Наредбата задължения на физическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).

Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 от ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай извършеното деяние е застрашило обществените отношения с класическия интензитет, но не може да не бъдат коментирани и мащабите на тази категория противоправни действия, изводими от показанията на разпитания свидетел, количеството на субстанцията – достатъчно да изпълни товарния отсек на цял камион и констатациите от огледа за мащабите на депонирането (вкл. и засипване на зелена растителност), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на деянието се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото е административно нарушение, а не – маловажен случай.