Решение № 129 от 11.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Монтана, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630102853 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД по отношение на Договор за паричен заем № 939220 от 25.03.2024 година и в условията на евентуалност: клауза в чл.8 от същия договор и иск по чл.55 ал.1 предложение първо ЗЗД.

Ищцата, С. В. Г., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ******, чрез процесуалния си представител адвокат А. Д., член на САК, е предявила иск СРЕЩУ: **** ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

Х., п.к. 6300, ****, представлявано от В. М. И..

В исковата си молба твърди, че на 25.03.2024 г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за паричен заем № 939220.

Съгласно чл. 3 от Договора Заемодателят предоставя на Заемателя потребителски заем при следните параметри:

(1) Размер на отпуснатия заем: 3000 лева

(2) Размер на погасителна вноска: 233.96 лв.

(3) Ден на плащане: 25-о число

(4) Вид вноска: месечна

(5) ГПР: 48.056 %

(6) Брой вноски: 17

(7) Месечен лихвен процент: 3.330 %

(8) Дата на първо плащане: 25.04.2024 г.

(9) Обезпечение: ДА /посочено в чл. 6 по-долу/

(10) Дата на последно плащане: 25.08.2025 г.

1

(11) Такса за усвояване: няма

(12) Обща сума за плащане: 3 977.19 лв.

Съгласно чл. 6 от Договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя:

1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия;

2. Особен залог върху движимото имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия;

3. Банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия;

4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

Съгласно чл. 8 от Договора с подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай. че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2771.81 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем. В случаите по предходното изречение задължението по този договор за паричен заем ще бъде в общ размер на 6749.00 лв.

Ищцата е осигурила поръчител, с когото е сключен договор за поръчителство към договор за заем № 939220 от дата 25.03.2024г.. Поръчител е Е. Г. К. с ЕГН **********.

Съгласно чл. 1 от Договора за поръчителство Поръчителят отговаря солидарно със заемателя за изпълнението на неговото задължение по договор за паричен заем № 939220 от дата 25.03.2024г.

Съгласно чл. 2 от Договора за поръчителство Поръчителят се задължава да отговаря солидарно спрямо заемодателя при неизпълнение от заемателя на задълженията му, да ги изпълни при условията на договор за паричен заем № 939220 от дата 25.03.2024г.

Съгласно чл. 4 от Договора за поръчителство с подписването му Поръчителят декларира, че му е известно и се считат за уведомени в случай че Заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора за паричен заем в тридневен срок от сключването му обезпечение или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т.4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 771.81 лева с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към договора за заем.

Доверителката му освен поръчител не е представила и поне едно от другите алтернативно посочени четири обезпечения, поради което и ответното дружество й начислява погасителна вноска в размер от 397.00 лева.

Съгласно чл. 10 от Договора Заемателят може да се възползва от 2 правото си по чл. 29 от Закона за потребителския кредит и съгласно чл. 8 ал. 4 от Общите условия на Договора за заем, в случай, че размерът на заема е равен на или по - голям от 400 лв. Заемателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, като за целта отправи искане за това към Заемодателя в срок от 14 дни, считано от датата на сключване на договора. При упражняване валидно право на отказ от сключения договор за заем, Заемателят връща на Заемодателя главницата и заплаща лихвата, изчислена за периода от датата на усвояване на сумата по договора до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и съгласно останалите условия за отказ, посочени в чл. 8 ал. 4 от Общите условия към договора за заем.

Съгласно Погасителния план към Договора погасителната вноска е в размер на 397 лв., предвид че в Договора е посочено чл. 3 /2/, че размерът на погасителната вноска е 233.96 лв. Сборът на вноските, всяка от които е в размер на 397 лв., е равен на сумата от 6749.00 лв., от което следва, че в погасителния план е калкулирана и неустойката за непредоставяне на обезпечение.

С оглед така зададените параметри се извежда, че в края на Договора Доверителката му следва да върне сумата в размер на 6749 лв., т.е. повече от двойно на заетата сума от 3000.00 лв., като съотношението неустойката главницата е 92.39 %, а между неустойката и общо дължимата сума (главница + лихва) - почти 70 %.

Към настоящия момент процесният договор е предсрочно погасен, като е рефинансиран с Договор за паричен заем № 237221 от 20.11.2024г., който прилагат към исковата молба.

Приложимият нормативен акт в случая у Законът за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове 3 разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Договор за потребителски кредит № 939220 от 25.03.2024г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 от ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, поради причини:

1/. Нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК, поради липса на лихвен процент по кредита.

2/. В договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на ГПР.

3/. Неправилно посочване на ГПР в Договора, поради невключването на неустойката за непредоставяне на обезпечение при изчисляване размера на ГПР.

4/. Не е посочен лихвен процент на ден.

По отношение на евентуалния иск:

При условие, че се отхвърли иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 20, моли съда да разгледа и уважи предявения в условията на евентуалност иск по чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност - чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД, с който моли съда да прогласи за недействителна клаузата съдържаща се в чл. 8 от Договора.

Изискването за предоставяне на обезпечение чрез гаранти или банкова гаранция в размер на двоен размер на цялата дължима сума по договора главница и лихви /чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия на Договора, към която препраща чл. 8 от Договора/, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят -до три дни от сключването на Договора, на практика правят задължението неизпълнимо.

Срокът е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или поръчители/гаранти, тъй като за учредяването на банковата гаранция се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие, същото важи и за осигуряването на гаранти, които да отговарят на всички изисквания на Заемодателя. При това положение и имайки предвид изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски при непредоставяне на обезпечение /гаранция/, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на 4 заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостта й в чл. 8 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума. Размерът на предвидената неустойка представлява 92.39% от заетата сума т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, почти толкова голяма, колкото главницата по кредита.

Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните и функции, които законодателят определя.