Решение № 609 от 16.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Н.

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Е. Юр. В. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20251100603722 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.306,ал.3,вр. с ал.1,т.1,предл.2 от НПК.

Производството е инициирано, чрез жалба, от В. С. Ч., с ЕГН:

**********, подадена чрез защитника – адв. Н. Н. от АК-Силистра и допълнение към нея срещу Протоколно определение от 25.02.2025г., по НОХД № 1198/25г.,по описа на СРС, НО, 3 състав, с което Ч. е осъден, на основание чл.343б,ал.5,пр.2 НК, да заплати в полза на държавата паричната сума от 21 015лв./двадесет и една хиляди и петнадесет лева/, представляваща равностойността на управлявания от него лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.№ ****, собственост на „Алианц лизинг България“ЕАД,с ЕИК:175200915.

В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното определение е неправилно, необосновано, несправедливо и противоречащо на основни принципи на правото на ЕС /ПЕС/. Акцентира се, че при сравнителен анализ на нормите на чл.343б,ал.5 от НК и на чл.53,ал.1,б.“а“ от НК, се налага убеждението, че законодателят е предоставил възможност на съда да присъди равностойността на вещите, принадлежащи на виновния и предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление, „…само при условие, че същите липсват или са отчуждени, но такова процедиране е възможно и законосъобразно само и единствено при задължителното условие, че към 1 момента на осъществяване на деянието, процесните вещи или вещ са собственост на дееца“.

В случая е безспорно установено, че управлявания от Ч. лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.№ ****, е бил собственост на „Алианц лизинг България“ЕАД,с ЕИК:175200915 към датата на инкриминираното деяние, поради което считат, че съдът е подходил незаконосъобразно и неправилно. В разсъжденията си продължават, че в ал.2, на чл.53 от НК действително е предвидена възможност отнемането да е насочено и към вещи, които не са собственост на дееца, „..но това се отнася само за вещи,предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено…“, какъвто не е настоящия случай.В подкрепа на вижданията си, в жалбата се цитират становища на държавни органи и съсловни организации, действащи магистрати и известни юристи по обединени конституционни дела № 15 и № 16 от 2024г. на Конституционния съд на РБ, касаещи материята.

В жалбата се акцентира и върху установеното с ТР № 1 от 19.03.2023г. по тълкувателно дело № 1 от 2022г. на ОСНК на ВКС, правило, че „Приложението на чл.55,ал.3 НК…/която/разпоредба се намира в Общата част на НК и, доколкото в закона липсват ограничаващи приложението й правила, тя се явява универсално приложима към нормите от Особената част“.

Излага се и разбирането, че санкцията по чл.343б,ал.5,пр.2 НК представлява наказание „Глоба“ по смисъла на чл.37,ал.1,т.4 НК, тъй като установява парично задължение за осъдения в полза на държавата, но по този начин грубо се нарушава изискването размера на налаганата санкция „Глоба“ да бъде съобразен с имотното състояние на дееца, като се сочи и съдебна практика в тази насока.

В жалбата се навеждат доводи и, че нормата на чл.343б,ал.5,пр.2 от НК противоречи на общите за ПЕС принципи на пропорционалност и законоустановеност на наказанията, като в тази насока се цитират редица дела от практиката на СЕС, а същевременно, противоречи и на принципите за равенство на гражданите пред закона - в това число и регламентирания в чл.11 на НПК, принцип за равенство.

Считат, че, както е установена разпоредбата на чл. 343 б, ал. 5, пр. 2 от НК, глобата-санкция зависи и се определя единствено от равностойността на управляваното от дееца МПС, като съдът е лишен от възможност да съобразява и взема предвид степента на обществена опасност на деянието и на самия деец, смекчаващите или отегчаващите вината обстоятелства.

В жалбата продължават, че „ привлечените към наказателна отговорност лица /нямат/ вина, че законодателят, с нормата на чл. 343 б, ал. 5, пр. 2 от НК, е въвел една неясно и неточно формулирана санкция „Глоба“, която по никакъв начин не кореспондира с нормата на чл.53 от НК, в която норма от своя страна не са въведени законодателни изменения, чрез които евентуално да се предостави възможност на магистратите да правораздават законосъобразно“.

2

Иска се, СГС да отмени изцяло атакуваното определение, като „… неправилно, необосновано, несправедливо и противоречащо на основни принципи на правото на Европейския съюз“.

В допълнението към жалбата, се твърди, че СРС не е изложил никакви мотиви по отношение прилагането, спрямо подсъдимия, на нормата на чл.53 НК, вр. с чл.306НПК, въз основа на която Ч. е осъден да заплати в полза на държавата сумата в размер на 21 015лв., като равностойност на управлявания от него лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег.№ ****, собственост на „Алианц лизинг България“ЕАД,с ЕИК:175200915, като молбата към СГС е, освен да отмени изцяло атакуваното определение, като неправилно, необосновано, несправедливо и постановено при пълна липса на мотиви и да върне делото на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В съдебното заседание пред настоящата въззивна инстанция, жалбоподателят и осъден Ч., редовно призован, не се явява.

Явилият се негов защитник адв. Н., поддържа подадената жалба и допълнението към нея, като не излага допълнителни съображения и моли СГС да отмени изцяло обжалваното определение, като незаконосъобразно и неправилно и в условията на евентуалност – моли съда да го отмени поради пълна липса на мотиви и да върне делото на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Прокурорът -представител на СГП, оспорва жалбата и допълнението към нея, считайки ги неоснователни, а атакуваното определение на СРС – правилно и законосъобразно. Поддържа, че разпоредбата на действащата норма на чл.343б, ал.5 НК не предоставя на съда възможност за преценка дали да отнеме или не, респ.да осъди дееца да заплати в пари равностойността на управляваното от него МПС.

СГС, в настоящия въззивен състав, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и, като провери изцяло правилността на атакуваното първоинстанционно определение, намира за установено следното:

СРП е внесла обвинителен акт в СРС срещу В. С. Ч. с ЕГН:**********, за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като съдиядокладчикът, е насрочил открито разпоредително заседание за 25.02.2025г. от 10:15ч. В хода на разпоредителното заседание, представителят на СРП е заявил, че със защитника, със съгласие на подсъдимия, са договорили параметрите на споразумение за решаване на въпроса с наказателната отговорност на Ч., което е било потвърдено и от защитника и от подсъдимият пред съдебния състав, като и те са заявили желание за решаване на делото по реда на Глава 29 от НПК, поради което, след постановяване на определението на основание чл.248,ал.5, във вр. с ал.1, СРС е пристъпил незабавно към разглеждане на делото по реда на особените правила – Глава 29 НПК и, 3 считайки постигнатото споразумение за непротиворечащо на закона и морала, го e одобрил.

Одобреното от СРС споразумение е в следния смисъл:

„Подсъдимият В. С. Ч., роден на **** г. в гр. София, живущ в гр.

Епаноми, ул. ****, Гърция, с регистриран постоянен адрес в гр. София. ул.

****, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи в Гърция като склададжия в „Рефанидис Фруитс“ ЕООД, ЕГН ********** се признава за ВИНОВЕН в това, че на 02.01.2024 г., около 12:15 часа, в гр. София, ж.к.„Дружба“, по ул.****, с посока на движение от ул.

„Капитан Димитър Списаревски" към ул.“****‘‘, пред блок № 88, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия”, модел „Сандеро”, с peг. № ****, след употреба на наркотично вещество - кокаин, включено в Списък I: “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, установена по надлежния ред - със съдебна химикотоксилогична /токсикохнмична/ експертиза с peг. № И-8683 от 25.09.2024 г. на Специализираната химикотоксикологична лаборатория към „Военномедицинска академия"- гр.

София, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества ши техните аналози (загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн. в ДВ, бр. 61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Страните се съгласяват на подсъдимия В. С. Ч. с установена самоличност да бъде наложено наказание на осн. чл.

343б, ал. 3 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА изпълнението, на което да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл.66 ал.1 от НК, от което да бъде зачетено и приспаднато времето на задържане по ЗМВР до 24 часа считано на 02.01.2024 г. на осн. чл. 59, ал.2 от НК. Страните се съгласяват на подсъдимия В. С. Ч. с установена самоличност да не се налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ по чл.343б, ал.3 от НК на осн. чл.55, ал.3 от НК. Страните се съгласяват на подсъдимия В. С. Ч. с установена самоличност да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, от което да бъде зачетено и приспаднато времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред считано от 03.01.2024 г. на осн. чл.59, ал.4 от НК.

Страните се споразумяват веществените доказателства – 1бр. тестова касета с проба „DRUG TEST 5000“ с идент. номер № ARKD - 0049, находяща се на л.89 от ДП, да остане към материалите по делото след влизане в сила на споразумението. Страните се споразумяват направените в ДП разноски в 4 размер на 697.92 лв. да бъдат заплатени от подсъдимия В. С. Ч. по сметка на МВР, както и държавна такса в размер на по 5.00 лв. по сметка на СРС при издаване на 2 бр. изпълнителни листа.“.

СРС, след одобряване на споразумението, се е занимал с приложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК и, тъй като МПС, което е управлявал подсъдимия по време на извършването на инкриминираното деяние - лек автомобил марка „Дачия”, модел „Сандеро”, с рег. № ****, било собственост на „Алианц Лизинг България“ ЕАД, съгласно свидетелството за регистрация, присъдил равностойността му в пари. Според СОЕ, изготвена в хода на ДП, стойността на процесния лек автомобил марка „Дачия”, била в размер на 21 015.00 лева и на основание чл.343б, ал.5 от НК, първоинстанционния съд осъдил подсъдимият да заплати именно тази му равностойност.

След установяване на горе описаната фактическа обстановка, настоящия въззивен състав на СГС, намира за установено следното ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Императивното изискване за отнемане в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на престъпление, е своеобразно отклонение от утвърденото в доктрината и съдебната практика разбиране, че превозните средства при престъпленията по транспорта са техен предмет, тъй като са иманентна част от обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност в страната, а не външно средство, което да е предназначено или послужило за тяхното засягане. В Тълкувателно решение № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/1960 г., ОСНК на ВС,е установено че: „Послужили са за извършване на престъплението вещите, които реално са използвани като средства за извършване на престъплението, а са предназначени за извършване на престъплението вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е било извършено, като е спряло във фазата на приготовлението, когато то се наказва или във фазата на опита.“, а в Тълкувателно решение № 18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/1976г., ОСНК на ВС е подчертано изрично, че „Разграничението между предмета на престъплението и средството за извършването му се съдържа в разпоредбата на чл. 53 НК. Предмет на престъплението най-често са материалните предпоставки на общественото отношение, което е обект на престъплението - те са елемент на засегнатите обществени отношения.