Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5342 от 26.10.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2212/2026
Вид
Определение № 5342
Подписан
26.10.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл.207 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5342 гр. Варна, 26.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502212 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба вх. № 69896/04.09.2026г., подадена от М.

Ю. М. срещу определение № 10457/12.08.2026г., постановено по гр.д. № 8267/2025г. по описа на РС-Варна, 52 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 52271/30.06.2026 г. от М. Ю. М. с искане за изменение на Решение №1836/14.05.2026 г., постановено по гр.д. № 8267/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 52 с-в, в частта за разноските.

В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението поради необоснованост, нарушение на материалния закони съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Сочи, че подадената от него молба с вх. № 102795/09.12.2025г. е извадена от контекста, като подчертава, че е имал предвид, че от края на м. юни 2025г. е започнал да търси банкова сметка на К. В. за да плати сумите, определени по експертизата, но още от преди този момент е опитвал заедно с майка си да получи информация от същото лице за това какви щети има в дома му и какви суми иска да му бъдат заплатени. Поддържа, че датата на завеждане на ч.гр.д. № 2240/2025г. на ВРС, в рамките на което е приета експертизата, няма никакво значение по настоящото дело, защото е установено, че към този момент той не е имал данни нито за теча, нито за претенциите на К. В.. Излага още, че производството по настоящото дело е заведено няколко дни преди заседанието по ч.гр.д. № 2240/2025г. на ВРС, поради което не е имало как да иска банкова сметка преди този момент. По 1 изложените съображения жалбоподателят счита, че не е станал повод за завеждане на делото. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него решението да бъде изменено в частта, с която на ищеца са присъдени разноски в производството.

В законоустановения срок насрещната страна К. В. В. е депозирал писмен отговор, с който излага становище за правилност на определението.

Поддържа, че М. М. не е изразявал съгласие да заплати обезщетение за причинените от течовете вреди. Сочи, че видно от материалите по обезпечителното производство същият е бил призоваван за съдебните заседания, участвал е лично и е оспорвал заключението на вещото лице, включително му е задал въпроси в писмена форма. Счита, че М. е бил наясно с характера на причинените вреди и размера на дължимото обезщетение, тъй като се е запознал с експертизата още преди приемането й от съда, като дори е оспорил заключението като необосновано и непълно. Твърди още, че наемодателката на жилището на М.а е заявила, че го е уведомила още в началото на 2025г. за проблемите, свързани с течове в имота, но същият не е предприел действия за преустановяването им. Отделно от това въззиваемият сочи, че обстоятелството, че жалбоподателят не е знаел банковата му сметка е без значение, тъй като е могъл да заплати чрез пощенски запис или по друг алтернативен начин. Моли определението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноски за изготвянето на отговор на чатната жалба.

Моли определението да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени разноски.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. 8267/2025г. по описа на РС-Варна, 52 състав е образувано на 23.06.2025г. по искова молба, подадена от К. В. В. срещу М. Ю.

М., с която са предявени обективно съединени искове по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за поправка на некачествено изпълнените СМР в жилището си, находящо се на адрес: гр.

Варна, **********, в резултат на които е възникнал теч в имота на ищеца, находящ се на адрес: гр. Варна, **********, пречещ му да упражнява пълноценно правото си на собственост върху същото, и по чл.50 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 868,88 евро (1699,39 лева) с вкл. ДДС, представляваща стойността на необходимите материали и СМР за отстраняване на причинените вреди в имота на ищеца, находящ се на адрес: гр. Варна, **********, от теча, предизвикан от некачествено изпълнени СМР в жилището на ответника, находящо се на адрес: гр. Варна, **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на 2 исковата молба в съда – 23.06.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмен отговор, но е подал молба с вх. № 102795/09.12.2025г., в която е посочил, че е от края на месец юни се опитва да получи от К. В. неговата банкова сметка, за да му заплати сумите, определени от експертизата по гр.д. № 2240/2025г., но той не му давал тази информация, поради което е отправено искане ищецът да бъде задължен да предостави на ответника банкова сметка. Изрично е заявил, че не е станал повод за завеждане на делото.

Видно от представеното от ответника платежно нареждане от 20.01.2026г., М. М. е заплатил по банкова сметка на К. В. сумата от 869 евро за ремонт на ап.8 съгласно СТЕ по гр.д. 2250/2025г. на ВРС.

Присъединено към настоящото дело е ч.гр.д. № 2240/2025г. по описа на РС-Варна, образувано на 21.02.2025г. по молба на К. В. В. срещу М. Ю. М. с правно основание чл.207 от ГПК за допускане на обезпечение на доказателства чрез назначаване на съдебно-техническа и оценителна експертиза, която да даде заключение относно нанесените материални щети в апартамента на молителя в резултат на теч от апартамента на ответника, възможността за отремонтирането им и стойността на разходите за ремонт.

Съгласно допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, са констатирани следи от теч в апартамента на молителя, както и капещо през монтажните болтове тоалетно казанче в апартамента на ответника. Обратен наклон на подовата облицовка, липса на водобранна лайсна и наличие на голяма неподмазана фуга. Стойността на щетите е определена в размер на 1699.39 лева с ДДС. Експертизата е депозирана по делото на 30.04.2025г.

Посочено в експертизата е, че оглед на място в апартамента на ответника е извършена н 16.04.2025г. в присъствието на вещото лице инж. **********, К.

В. и наемателката на апартамента. По делото са проведени три съдебни заседания, като първото е отложено поради нередовно призоваване на ответника. За второто съдебно заседание, насрочено за 13.06.2026г. ответникът е призован на адрес в гр. велико Търново, като призовката е връчена лично на него на 06.06.2026г. В откритото съдебно заседание М. М. се е явил лично, като е заявил, че има възражения относно размера по експертизата, както и че въобще не е бил уведомен и никой не го е търсил в рамките на три месеца. Изложил е, че адвокатът и лицето ********** са влезли насила при неговата квартирантка, като са я заплашили, че трябва да плати глоба от 600 лева. Третото съдебно заседание е насрочено за 27.06.2026г. На същата дата М. М. е депозирал молба по хода на делото, с която е завил, че няма да се яви и е отправил молба на вещото лице да бъдат зададени 7 въпроса. Заявил е, че оспорва заключението и няма доказателствени искания. Заключението е прието в откритото съдебно заседание на 27.06.2026г., след като вещото лице е запознато с въпросите по молбата и му е дадена възможност да отговори.

3

В рамките на настоящото производство пред първоинстанционния съд, страните по делото са се явили в насроченото за 15.04.2026г. открито съдебно заседание. Съгласно изявленията им в хода на процеса ответникът е извършил ремонт на банята в апартамента си, както и е заплатил сумата за щетите по експертизата, а теч в апартамента на ищеца вече няма. Ответникът е завил, че още преди година и нещо ищецът и адвокатът му без негово знание и присъствие, са оказали натиск на квартирантката му да ги пусне в апартамента и са започнали да правят снимки. Излага, че десетки пъти се е опитвал да се върже с ищеца, но той не отговаря на телефонните му обаждания.

Разпитана като свидетел по делото е майката на ответника – Айше М.а.

Съгласно показанията й апартаментът са закупили в края на месец септември и през м. януари К. казал, че тече, но никой не им се обадил да им каже – направо в съда била подадена молбата. Разбрали от призовка от Търново. След като получили съобщението тя се обадила на К. – през м. юни 2026г. и го питала защо не ги е уведомил. Казала още, че щяла да му плати. Споделя, че звънила и на адвоката да го пита да преведе ли парите, а той казал, че ще провери банковата сметка каква е и тогава да ги превежда.

С постановеното по делото Решение №1836/14.05.2026 г., районният съд е отхвърлил предявените искове по чл.109 от ЗС и чл.50 от ЗЗД, като е съобразил настъпилите в хода на процеса обстоятелства по отстраняване на теча и плащане на претендираната сума за обезщетение. Тъй като е преценил, че ответникът е станал повод за завеждане на делото съдът го е осъдил да заплати на ищеца направените по делото разноски.

С молба от 30.06.2026г. ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, като е не бъдат присъждани такива на ищеца, като е изложил становище, че не е дал повод за завеждане на делото.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК.

Съгласно константната практика на ВКС, ако ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. Същото правило е приложимо и ако в такава ситуация искът не е оттеглен/прекратен, а отхвърлен. В този случай е допустимо при прекратяване на производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяване на производството, и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските, извършени от страните – в този смисъл определение № 388/11.07.2017г. по ч. т. д. № 831/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, IV г. о. и други.

4

Отправеното от ищеца искане по настоящия спор по чл.109 от ЗС е за осъждане на ответника да предприеме необходимите действия за отстраняване на повредите в собствения му апартамент, в резултат на които е възникнал теч в имота на ищеца. Отправено е и искане по чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените вреди в размер на необходимата сума за ремонт.

С цел обезпечаване на доказателствата е заведено първото производство по чл.207 от ГПК. В рамките на същото ответникът е запознат с претенцията на ищеца, явил се е в едно заседание, оспорил е заключението на изготвената по делото експертиза, поставил е въпроси към същата.

Исковото производство е заведено на 23.06.2026г. Едва в хода на процеса ответникът е извършил ремонта и е платил претендираната сума. В самата си молба за снабдяване с банкова сметка на ищеца по делото от 09.12.2025г. ответникът е заявил, че от края на м. юни се опитва да се снабди с такава, но не се е свързал с ищеца. В тази насока са и показанията на св. М.а, която заявява, че през м.юни след като са били уведомени за първото дело (производството по обезпечение на доказателствата) тя лично се е свързала с К. по телефона. Уведомяването на ответника по ч.гр.д. № 2240/2025г. по описа на РС-Варна е от 06.06.2025г.

По делото не са установени наведените във въззивната жалба твърдения на жалбоподателя, че и преди м. юни е правил опити да се свърже с ищеца по повод на течовете в апартамента и нанесените щети.