Решение № 158 от 24.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 6744/2025
- Вид
- Решение № 158
- Подписан
- 24.02.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Петър Ненчев Славчев, Радина Калинова Калева
Цитирани разпоредби
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 213а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 86, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 88а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 158 гр. София, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:
Петър Н. Славчев
Радина К. Калева при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100606744 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 27.02.2024г. по НЧХД № 15640/2022г., СРС, НО, 15 състав е признал подсъдимия Г. В. Г. за виновен в това, че на 02.09.2021 г. около 21:30 ч. пред къща, находяща се на адрес в с.Герман, на ул. ****, чрез нанасяне на удар с юмрук по лицето на И. К. Х., причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа, счупване на костите на носа с дислокация на носната пирамида, хематом, оток и охлузване на носа (контузио, хематома ет екскориацио нази), които увреждания в съвкупност реализират медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание ’’Глоба” в размер на 1000,00 лева. С присъдата съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия Г. В. Г. да заплати на И. К. Х., ЕГН **********, сумата от 1812,00 лева - разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител 1
И. Х. чрез повереника му адв. И. К., в които се обжалва присъдата в частта относно вида и размера на наложеното наказание, в която част намират съдебния акт за неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Иска се да бъде отменена обжалваната присъда и да се постанови нова, с която да се наложи наказание, съобразно събраните по делото доказателства, включително съдебното минало на подсъдимия, без да се прилага разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание адв. К. моли съда да остави без уважение въззивната жалба на подсъдимия като излага аргументи в тази насока, а постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена като законосъобразна и правно обоснована. Моли същата да бъде изменена в частта относно наложеното наказание, което да бъде завишено. Отправя се искане за присъждане на разноски.
Постъпила е и въззивна жалба и допълнение към нея и от подс.Г. Г. чрез защитника му – адв. Г. Г., в които се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и постановена при неправилна преценка на събраните доказателства.
Поддържа се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, а фактическите изводи на съда били изведени при допуснати нарушения на процесуалните правила, въз основа на предположения и без дължимия доказателствен анализ. Твърди се, че присъдата е необоснована. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедлИ.. Иска се да се да се отмени присъдата, като подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подс. Г. Г. – адв. Г. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Посочва, че правилно първоинстанционният съд при постановяване на присъдата си е приложил материалния закон по отношение приложението на чл.78а НК, тъй като е настъпила реабилитация по отношение на подзащитния му. Твърди, че от доказателствата по делото не се доказвало по несъмнен и безспорен начин повдигнатото с частната тъжба обвинение, като се излагат доводи в тази насока. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия по така повдигнатото му обвинение. Частният тъжител И. Х. е поддържал изложеното от повереника му.
Подс. Г. Г. в даденото му от съда право на последна дума моли да бъде 2 оправдан.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивните жалби и допълненията към тях, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Ц.И.С., И.Г.С., М.С., Л.К.С., Н.А.Н., Ц.Б.Т., Р.Ц.Б. – Г.а, Ц.М.И. и И.Ф.Б.; писмени - справка за съдимост, справка от НАП, епикризи и медицинска документация, предоставена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД гр. София, СМУ № 596/2021 г., удостоверение за раждане, справка от Дирекция "Национална система 112" МВР, ведно с диск, способите за доказване - заключение на съдебномедицинска експертиза, справка за съдимост, както и останалите писмени доказателства, приобщени към делото по съответния надлежен за това ред по чл. 283 НПК.
Въз основа на горните доказателства, които са били предмет на обсъждане и от районната инстанция, въззивният съд прие фактическа обстановка, която е сходна с приетата от контролиращия съд, и която е следната:
Подсъдимият Г. В. Г. е роден на **** г. в гр. Сливен, българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), със средно образование, женен, трудово ангажиран, с адрес в с. ****,с ЕГН **********.
Към месец септември 2021 г. подсъдимият Г. Г. живеел със семейството си - свидетелката Р.Ц.Б. - Г.а и малолетното им дете на адрес, находящ се в с.
Герман, ул.****. На същия адрес живеел и свидетелят Ц.Б.Т. - баща на свидетеля Р. Г.а, както и майката на последната.
В тяхно съседство в с. Герман и на ул.**** по същото време живеели свидетелите И.Г.С. и Л.К.С., с чиято дъщеря - М.С., частният тъжител И. К. Х. живеел на семейни начала.
На 02.09.2021 г. М.С. родила дете от частния тъжител Х., като по този повод последният посетил дома на семейството й - къщата на свидетелите И.С. и Л.С.. На място освен последните били още и свидетелят Ц.И.С. - сестра 3 на М.С. и нейният приятел - свидетелят Н.А.Н..
Около 21:30 ч. същата вечер - на 02.09.2021 г., за да отпразнуват раждането на детето в семейството им, свидетелят И.С. излязъл в двора на къщата си и започнал да „пуска“ фойерверки, като междувременно свидетелите Ц.С., Н.Н., Л.С. и частният тъжител И. Х. застанали на терасата на къщата, за да ги наблюдават.
Шумът от фойерверките събудил детето на подсъдимия Г. Г. и същото се разплакало, тъй като се уплашило от силните „гърмежи“ на фойерверките.
Последното ядосало много подсъдимия Г., който започнал да псува по адрес на живущите в къщата на С., а след това тръгнал към дома на последния, за да потърси сметка за вдигания силен шум. След него към къщата на свидетеля С. веднага тръгнал и свидетелят Ц.Т., а междувременно и чувайки виковете на подсъдимия, членовете от семейството на С., а именно Ц.С., Л.С., както и Н.Н. и частният тъжител И. Х. се присъединили към свидетеля С. в двора на къщата му.
Непосредствено при пристигането на подсъдимия на ул.“Христо Ботев“ пред № 21, от двора на къщата си излязъл свидетелят И.С., като между последния и подсъдимия Г. възникнал словесен конфликт, който бързо прераснал във физическа саморазправа, при която двамата, сбивайки се, паднали на земята. Виждайки случващото се в конфликта, с цел прекратяването му, се намесели свидетелят Т., свидетелят Н. и частният тъжител И. Х., а междувременно свидетелят Ц.С. подала сигнал на националния телефон за спешни повиквания 112, на който сигнализирала за поведението на подсъдимия. След като свидетелят С. и подсъдимият Г. станали от земята, подсъдимият нанесъл удари с юмрук в лицето на частния тъжител Х., с което физическият конфликт приключил.
В резултат на един от нанесените от подсъдимия Г. удари, на частния тъжител било причинено травматичното увреждане контузия на носа, счупване на костите на носа с дислокация на носната пирамида, хематом, отток и охлузване на носа, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.
Друг от ударите, нанесени от подсъдимия Г. причинил на посстрадалия Х. контузия и хематом на горния клепач на лявото око.
Към този момент от двора на къщата, находяща се на ул.**** били 4 излезли и свидетелите Ц.С. и Л.С., а подсъдимият Г. си тръгнал по молба на съпругата му - свидетелят Р. Б. - Г.а, която също пристигнала на място.
Във връзка с подадения от свидетеля Ц.С. сигнал, на място пристигнал АП на 08 РУ - СДВР в състав свидетелите Ц.М.И. и И.Ф.Б..
Тъй като пострадалият И. К. Х. изпитвал силни болки в областта на носа, в 23:25 часа на 02.09.2021 г. последният посетил спешен кабинет по неврохирургия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където бил прегледан и му било издадено направление за прием в болнично заведение, като бил насочен за постъпване на 06.09.2021 г.
На 07.09.2021 г. същият бил приет в Отделение по лицево - челюстна хирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където на 08.09.2021 г. му било извършено оперативно лечение, резултатите от което били обективирани в Епикриза ИЗ № 24341/2021, в която била отразена окончателна диагноза "счупване на костите на носа - закрито" при снета анамнеза от тъжителя за нанесен му побой с множество удари в лицето и носа, като в момента на приемането му на 07.09.2021 г. бил с лицева асиметрия и оток в областта на носа, а при палпация се установявали фрактурен праг и дислокация на носната пирамида.
На 15.09.2021 г. в 09:40 часа И. К. Х. бил освидетелстван от съдебен лекар в Катедра по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, в резултат на което му било издадено СМУ № 596/2021 г., в което въз основа на представена медицинска документация, било отразено следното травматично увреждане на Х.: закрито счупване на носните кости, което е причинило „временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та“.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия - да се защитава. Противно на възраженията на защитника, първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Настоящият състав намира, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните 5 правила, от което следва, че не се налага първоинстанционната присъда да бъде отменяна на това основание, а въззивната инстанция следва да се произнесе относно обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда.
Правилни са изводите на първия съд, че времето и мястото на извършеното престъпно деяние, предметът на същото, механизмът и авторството на престъплението от страна на подсъдимия се установяват по категоричен начин от съвкупния анализ на показанията на свидетелите, експертизата и писмените доказателства.
От заключението на изготвената в хода на делото съдебномедицинска експертиза се установява, че на И. К. Х. са били причинени следните травматични увреждания /лицева травма/: контузия на носа, счупване на костите на носа с дислокация на носната пирамида, хематом, оток, и охлузване на носа, причинила му временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, както и контузия и хематом на горния клепач на лявото око, които са причинили на Х. болка и страдание. Вещото лице е посочило, че описаната лицева травма е резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена контактна повърхност по механизма на удари с такива и могат да се получат чрез удар или удари с части на човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце. В съдебно заседание вещото лице е изразило становище, че морфологичният анализ на травмите дава основание да се посочи, че се касае за най-малко два отделни удара, единият в областта на носа, а другия в областта на горния клепач на лявото око, което кореспондира с анамнестичните данни от частния тъжител, съобщени при съставяне на епикризата и показанията на свидетелката Ц.С., съобщаваща за няколко удара.
Вещото лице не е установило разлика в признаците, определящи давността на двете отделни в морфологично естество увреждания, което съпоставено с информацията от събраните гласни доказателствени средства, дава основание да се рпиеме, че уврежданията са настъпили по време на процесния инцидент.