Определение № 519 от 20.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519 гр. София, 20.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Христо Лазаров

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно търговско дело № 20261001000493 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – Б. М. Г., ЕГН **********, чрез адв. П. срещу разпореждане № 4472 от 26.05.2026 г. постановено по т.д. № 20261100900476 по описа на СГС, т.о., VI-22 състав, с което е върната исковата й молба срещу Фондация “Европейско Бъдеще“ ЕИК 175795439 и е прекратено като недопустимо производството по делото по предявени иск за установяване, че вписаните обстоятелства с вписване № 20260306174821, относно промяна в състава на Управителния съвет и председател на фондацията са несъществуващи, а при условията на евентуалност, че същото вписване е недопустимо, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Частният жалбоподател/ищецът - Б. М. Г. счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при неправилна преценка относно наличието на правен интерес от предявения иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. С процесното вписване се създавала противопоставимост спрямо трети лица на промяна, която засягала нейното органно качество и правото на трети добросъвестни лица да се позовават на вписваното обстоятелство, дори когато същото не съществува. Това вписване създавало публичност и противопоставимост на заличаването на ищеца като председател и член на Управителния съвет на фондацията, както и на вписването на други лица на нейното място. При уважаването на предявения иск и последващо заличаване на вписването по реда на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ, би отпаднала именно тази непротивопоставимост на вписаното заличаване и на вписаната промяна. Процесното вписване е извършено въз основа на решение, което е взето от ненадлежно легитимиран орган на учредителя – Синдикална организация „Съюз на транспортните синдикати в България“/СТСБ/. Част от лицата участвали във вземането на решението, не са били вписани като членове на Управителния съвет на СТСБ в регистъра на СГС. Тяхното вписване е било спряно с определение от 20.02.2026 г. по ф.д. № 5600/1996 г.

1 по описа на СГС. Въпреки това именно от решението на този спорен състав са изведени последиците от партидата на Фондация „Европейско бъдеще“. От името на СТСБ, като учредител на фондацията е формирана воля за промяна в органния състав на ответната фондация, която била формирана от орган със спорна легитимност. Според частния жалбоподател, щом решението, послужило като основание за процесното вписване е прието от орган със спряно вписване, това поставяло под съмнение самото съществуване на заявеното за вписване обстоятелство и са пряко относими към допустимостта на предявените искове. На следващо място ищцата имала пряка връзка със СТСБ, тъй като била член на СО „Автотранспорт“ към СТСБ и председател на Финансова контролна комисия. Б.

Г. не твърди членствени права във фондацията, каквито не могат да съществуват. Правният й интерес произтичал от заличаването й като вписан председател и член на управителния съвет на фондацията, от оспорения произход на решението на учредителя и от самостоятелната й връзка със СТСБ като лице от неговата структура. В случая, вписаните обстоятелства не съществуват като валидно възникнали в правния мир, евентуално самото вписване е недопустимо, тъй като било лишено от годно материалноправно основание.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В условията на евентуалност, делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на констатираните нередовности.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна, която не участва в това производство на този етап, тъй като препис от исковата молба не е бил връчен, по аргумент от разпоредбата на чл. 130 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази изложените от частния жалбоподател доводи, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна по делото, имаща право и интерес от обжалване и против акт на съда, подлежащ на въззивно обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

За да върне исковата молба и да прекрати производството по евентуалния иск по делото, първоинстанционният съд е приел, че правният интерес от предявяване на иск за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство е налице, ако искът е предявен от лице, чието правно положение се засяга, зависи от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. В случая правният интерес на ищеца от предявяването на иска се извеждал от възможността му да се легитимира спрямо трети лица като органен представител на фондацията и председател на управителния съвет, както и от възможността му да участва в управлението и представителството на фондацията.

Константната практика на ВКС /напр. решение № 234/ 23.12.2016 г., по т.д. № 54/2016г. на I ТО/ приемала, че освободеното като управител лице няма правен интерес от предявяване на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с вписванията в търговския регистър, касаещи, както заличаването му като управител, така и за вписването на друг управител на негово място. В 2 случая процесното вписване касаело фондация, която по своята правна същност е персонифицирано имущество, поради което членствени отношения няма, а оттам произтича и невъзможността ищецът, в качеството му на член на управителния орган на фондацията да разполага с установено в закона право да участва в управлението и представителството на фондацията. Съгласно обявения в ТРРЮЛНЦ учредителен акт на фондацията, председателят на фондацията се избира от управителния й съвет, който се състои от три лица, които се избират от учредителя на фондацията. Следователно правата на ищеца, в качеството му на член на управителния орган на фондацията, са посочени изчерпателно в учредителния акт. Ищецът, в това си качество, не можел да влияе върху решенията на учредителя кои лица да бъдат избрани за членове на този орган, съответно не може да попречи на учредителя да извърши свободна преценка дали са налице основания за освобождаване на членовете на управителния съвет и замяната им с нови такива. Ищецът не е изложил никакви самостоятелни фактически твърдения за правния си интерес от предявяване на иска относно процесното вписване в частта, с която е вписана промяна на адреса на управление на фондацията, поради което не се установява така вписаната промяна да засяга по някакъв начин негови права или законни интереси.

Според настоящия съдебен състав, правният интерес на трето лице да предяви иск за установяване на несъществуване, евентуално недопустимост на вписано обстоятелство е допустим само при установяване на конкретен правен интерес. Този правен интерес следва да бъде установен в т.нар. процес относно процеса, в който ищецът следва да го докаже при условията на главно и пълно доказване. В случая, ищецът обосновава правният си интерес от евентуална незаконосъобразност на оспорено по съдебен ред решение за избор на управителен съвет на учредителя на фондацията. Решението за освобождаване на ищцата като представител и член на управителния съвет на Фондация „Европейско бъдеще“ е взето и съществува към момента на предявяване на процесните искове. Предявяването на иск за неговата отмяна поради незаконосъобразност и евентуалното положително решение на съда, няма обратно действие и ще има действие занапред. С неговата евентуална отмяна няма да се установи несъществуване на вписано обстоятелство, предмет на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Недопустимо е преценката за евентуална незаконосъобразност на решение за избор на членове на учредителя на фондацията, да имат за правна последица установяване на неговото несъществуване с обратна сила, както неправилно счита частният жалбоподател. Правният интерес от предявяване на иск по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ следва да съществува към момента на предявяване на иска и до приключване на устните състезания във въззивното производство. Правният интерес не може да бъде обусловен от изхода на правния спор по друго дело, или да е евентуален или хипотетичен, както и да възникне впоследствие.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че този правен интерес се установявал и от постановения съдебен акт за спиране на регистърното производство за вписване на решението за нов управителен съвет на учредителя на фондацията. Вписването на това решение няма конститутивно действие, а само оповестително такова и не може да обоснове 3 самостоятелен извод за съществуване на правен интерес.

Ирелевантно за това производство са твърденията в частната жалба, че правният интерес на ищцата произтичал и от самостоятелната й връзка със СТСБ като лице от неговата структура. Това твърдение би имало значение за производство по евентуално оспорване на законосъобразността на решенията на учредителя.

Настоящия съдебен състав споделя в останалата част правните изводи на първоинстанционния съд за недопустимост, който е излишно да се преповтарят и препраща в тази част към неговите мотиви.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4472 от 26.05.2026 г. постановено по т.д. № 20261100900476 по описа на СГС, т.о., VI-22 състав, с което е върната исковата молба от Б.

М. Г., ЕГН **********, срещу Фондация “Европейско Бъдеще“ ЕИК 175795439 и е прекратено като недопустимо производството по делото по предявени иск за установяване, че вписаните обстоятелства с вписване № 20260306174821, относно промяна в състава на Управителния съвет и председател на фондацията са несъществуващи, а при условията на евентуалност, че същото вписване е недопустимо, на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4