Решение № 114 от 19.09.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Девин, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100194 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че е страна по договор за потребителски кредит CN 223*/11.12.2021г., сключен с "К." ЕАД. Съгласно Договор за потребителски кредит CN 223*/11.12.2021г. ищцата получава под формата на кредит, сумата в размер на 5170.60 лева. Съгласно чл.4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит CN 223*/11.12.2021г., ищцата е следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит.

На 11.12.2021г. ищцата сключва с „А. Т.“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 3500.00 лева. Ищцата е заплатила по Договор за потребителски кредит CN 223*/11.12.2021г. сумата в размер на 5420.60 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 1200.00 лева. В изпълнение на задълженията по Договор за потребителски кредит CN 223*/11.12.2021г. и Договор за предоставяне на поръчителство на ищцата, са издадени и удостоверения от „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД, че договорите са приключили и сумите са изплатени. Счита, че Договор за потребителски кредит CN 223*/11.12.2021г. сключен с „К.“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл. 19 1 ал.4 от ЗПК. Счита, че Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „А. Т.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, като излага подробни съображения.

Моли съда на основание чл.55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да осъди „К.“ ЕАД да заплати на ищцата, сумата в размер на 250.00 лева, недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит CN 223*/11.12.2021г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда на основание чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди „А. Т.“ ЕООД да заплати на ищцата, сумата в размер на 878.90 лева /в о.с.з. допуснато намаляване на иска на основание чл.214 ГПК/, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 11.12.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „К.“ ЕАД, чрез пълномощника им старши юрисконсулт Е. В., който счита така депозирания иск за допустим, а исковата молба редовна. Признава предявения иск изцяло по основание и размер, като моли на осн. чл. 237 ГПК съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит 223*/12.05.2020г. за заемна сума в размер на 5 170.60 лева - представляваща главница за потребителски цели, при годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40.00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48.21%. Твърди, че доверителят му е изпълнил задължението си да предостави уговореното финансиране, а ищцата изцяло е усвоила заемната сума, като следвало да изплати задължението си на 24 месечни погасителни вноски. Не оспорва, че договора за кредит има посоченото от ищеца съдържание относно възможността на да бъде предоставено обезпечение под формата на договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД. Счита, че за обезпечаване на задължението на ищеца по договора, същият е сключил договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник „А. Т.“ ЕООД, по силата на който другото дружество се е задължило срещу възнаграждение да гарантира като поръчител вземането на доверителя му по процесния договор. Твърди, че между 2 доверителя му и „А. Т.“ ЕООД е сключен договор за поръчителство. Твърди, че Договорът за кредит е изплатен предсрочно. Не оспорва твърдението на ищеца, че по договора за кредит е заплатена сумата от 250.00 лева, която е разпредЕ. за погасяване на задължение, различно от главницата, а именно договорна възнаградителна лихва.

Прави уточнение относно извънпроцесуалното поведение на страните, като твърди, че преди датата на входиране на настоящата искова молба К. К. не се е свързала с доверителя му и не е направила искане сумата от 250.00 лева да й бъде възстановена. Твърди, че доверителят му не разполага с банкова сметка на ищеца, по която би могъл да изпълни задължението си. Предвид изложеното счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като доверителят му признава иска в срока по чл. 131 ГПК и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, поради което моли съда да не бъдат осъждани на разноски. Признава изцяло иска по основание и размер и моли съда на основание чл. 237 ГПК да постанови решение при признание на иска. Не претендира разноски, като моли съда да приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като присъди разноски в полза на ищеца. Прави възражение в условията на евентуалност за прекомерност на претендираното възнаграждение, като предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, моли съда да присъди адвокатско възнаграждение в справедлив размер, който би могъл да бъде и под минимума по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Счита, че сумата от 100.00 лева е справедлив размер. Прави възражение, че ищецът не е материално затруднено лице и не са налице предпоставките по чл.

38 ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „А. Т.“ ЕООД, чрез пълномощника му юрк. С. С., с който моли съда служебно да провери редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск. Изразява становище по основателността на предявените искове, като оспорва същите по основание и размер и моли съда да ги отхвърли в цялост. Изразява становище относно фактите, като не оспорва твърдението на ищцата, че на 12.05.2020 г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между „А. Т.“ ЕООД /като Поръчител/ и К. М. К. /като Потребител/ като обезпечение по Договор за потребителски кредит 223* от същата дата за заемна сума в размер на 5170.60 лева – представляваща главница. Оспорва твърдението, че ищцата е заплатила на „А. Т.“ ЕООД 3 сумата в размер на 1200.00 лева. Твърди, че на 12.05.2020 г. е сключен Договор за поръчителство между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД по силата на който „А. Т.“ ЕООД се задължава да отговаря пред „К.“ ЕАД за обезпечението на задълженията на ищцата спрямо „К.“ ЕАД , солидарно с нея. Твърди, че в чл.

8, ал. 2 от сключения между ищцата и „А. Т.“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство ищцата дължи на „А. Т.“ ЕООД възнаграждение за всички периоди /месеци/периоди за револвиране/ от влизането в сила на договора до момента, в който потребителят е погасил задълженията си за връщане на главницата и заплащане на дължимата договорна възнаградителна лихва по Договора за потребителски кредит, т.е. в случай на предсрочно погасяване на задълженията на потребителя спрямо „К.“ ЕАД /както е в настоящия случай/ не се дължи възнаграждение за бъдещи периоди. В този смисъл размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство зависи изцяло от поведението на потребителя. Твърди, че ищцата е заплатила възнаграждение на „А. Т.“ ЕООД по процесния Договор за предоставяне на поръчителство в общ размер на 878.90 лева, като прилага справка относно размерът на направените в полза на доверителя му плащания, като по този начин авансово изпълнява искането на ищеца по чл. 190 ГПК. Счита, че е необходимо да бъде описан на съда механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство, за да се изясни механизма на оценка на кредитоспособността и формирането на параметрите на договорите, като подробно разяснява цялата процедура. Твърди, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става след подписването на договора за кредит, като към този момент основните параметри на кредита са вече договорени между страните. Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда на „А.

Т.“ ЕООД, до която „К.“ ЕАД няма достъп. Впоследствие доверителят му предоставя на „К.“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя, за което излага подробни твърдения. Твърди, че в раздел II, чл. 4, ал. 3 от Договора за кредит е изрично описано, че кредитополучателят има правото да ползва необезпечен кредит т. е. обезпечението на кредита, чрез предоставянето на поръчителство от „А. Т.“ ЕООД е само възможност, но не и задължение на Кредитоискателя. В случай че Кредитоискателят избере 4 необезпечен кредит от „К.“ ЕАД, то неговата заявка ще бъде разгледана, ще бъде направена проверка в базите данни и ще бъде оценена неговата кредитоспособност, съгласно вътрешните правила за оценка на риска на „К.“ ЕАД. Твърди, че обезпечените и необезпечените кредити на „К.“ ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „К.“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит или с условията за погасяването му. Счита, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не следва да бъде включено в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. член 3, б. „ж" от Директива.

2008/48/ЕО, като твърди, че съгласно въпросната дефиниция, за да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва има следните три характеристики: /1/ трябва да бъде разход за кредитополучателя; /2/ да бъде свързан с договора за кредит; /3/ да бъде известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. В случай, че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включва в ГПР, само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита". Счита, че в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора" към момента на сключването на договора за кредит, за да се счете за общ разход по кредита за потребителя. Твърди, че Договора за предоставяне на поръчителство /в случай, че бъде избран такъв/ се сключва след подписването от Кредитоискателя на Договора за кредит с „К.“ ЕАД. Твърди, че „К.“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „А. Т.“ ЕООД, по който бъдещ Договор „К.“ ЕАД не е страна. Твърди, че възнаграждението на „А. Т.“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР от ЗПК, за да е общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.

Твърди, че наличието на свързаност между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредита". К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Т.“ ЕООД, видно от ТРРЮЛНЦ, но „А. Т.“ ЕООД е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от Българска народна банка (БНБ) и различен предметна дейност, а именно гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга 5 форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). Твърди, че в случаите, когато възнаграждението към „А. Т.“ ЕООД се превежда по сметка на „К.“ ЕАД, последният не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото, което е уговорено в чл. 13, ал. 1 от същия. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от ищеца осъдителен иск за сумата от 1200.00 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 12.05.2020 г., сключен като обезпечение по Договор за потребителски кредит № 223* /12.05.2020 г. Моли съда за присъждане на всички направени разноски в настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.