Решение № 445 от 25.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Русе, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20254520201266 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от С. А. А. от гр.Русе ЕГН ********** против наказателно постановление № 25-1882-000296/16.06.2025г. на началник Сектор при ОДМВР РУ01Русе,с което на основание чл.175 ал.1 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на СТО лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ месеца.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „А,В,С,АМ и Ткт ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе.Като водач на МПС към м.май 2025г. А. има две наложени с наказателни постановления наказание за нарушения на ЗДвП, по което да не е настъпила реабилитация и две глоби с фиш.

На 22.01.2025г. в информационната система на КАТ постъпва информация за промяна на собствеността върху л.а.Мерцедес с рег.№ Р3356КХ. На 26.03.2025г. АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците 1 им“ автоматично прекратява регистрацията на превозното средство,като регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.

В системите на МВР като собственик на автомобила фигурирал Д.Д.Б. а като предстоящ собственик – И. А.а А.а.

На 04.05. 2025г. жалбоподателят управлява горепосоченият автомобил в гр.Русе. При движение по ул.“Цар Освободител“ близо до №185 е спрян за проверка от свид.Д. ст.полицай в РУ01 Русе. При проверката се установява, че автомобилът управляван от жалбоподателя е със служебно прекратена регистрация и срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС което не е регистрирано.

На 16.06.2025г. въз основа на акта, началникът на Сектор при ОДМВР РУ01Русе издава обжалваното наказателно постановление,с което на основание чл.175 ал.1 пр.1 от ЗДвП налага на А. административни наказания ГЛОБА в размер на СТО лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ месеца .

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от представените писмени доказателства – справка за водач,справка за собственост на МПС,справка за регистрации на МПС.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по всички наведени съображения.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От обективна страна жалбоподателят А. е извършил деяние,с което е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП ,тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

2

Вместо да направи същия извод и да санкционира водача на основание чл.175 ал.3от ЗДвП наказващият орган е приложил неправилна санкционна разпоредба като е санкционирал водача за липса на регистрационни табели,какъвто факт не е установяван.

Независимо от горното от субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това А. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят,който е управлявал чуждо МПС не е възразил против съставяне на акта. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание да се приемат за установени фактите,че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР,които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца още по-малко на водача преди да предприеме неправомерното управление.

Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат,че А. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. А. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост,както и със заплатена задължителна застраховка гражданска отговорност и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища ,а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира,че не са осъществени субективните признаци на нарушението и А. следва да бъде признат за невинен в извършване на административното нарушение и наложените административни наказания отменени изцяло.

Като е направил обратния извод наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.

3

Освен тези съображения със задължително за приложение Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия Върховният административен съд е приел,че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда н а чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата , без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В конкретния случай от извършената справка се установява,че регистрацията е била прекратена служебно и собственикът не е уведомяван за това. Този факт е бил неизвестен дори за актосъставителя до момента на извършване на проверка в масив за служебна информация,до който гражданите нямат достъп.

По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 1000 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното писмено становище е частично основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е основателно по отношение на заплатения хонорар от 1000лв. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил подробна жалба и се е явявал в две съдебни заседания в настоящото производство и е изготвил и представил писмено становище,съдът намира че претендираната сума за хонорар на пълномощник, не съответства на положения труд и следва да се редуцира до малко над минималния размер съответен на изготвяне на жалба с процесуално представителство,каквото действие адвокатът е извършил.Определени по правилата на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения разноските следва да се присъдят на 650лв.която сума е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.

Тъй като разноските са претендирани без конкретно искане, нарочно произнасяне за неуважената част не следва да се прави.

4

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 25-1882000296/16.06.2025г. на началник Сектор при ОДМВР РУ01Русе,с което на С.

А. А. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.1 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на СТО лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на С. А. А. от гр.Русе ЕГН ********** сумата от 650/шестотин и петдесет/ лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5