Определение № 2164 от 15.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2164 гр. София, 12.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно частно наказателно дело № 20241100604076 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. второ НПК.

Образувано е по частна жалба на В. К. И. срещу определение № 2546/02.08.2023 г., постановено по НОХД № 10103/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 129 състав, с което на основание чл. 189, ал. 3 НПК жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 200,00 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за служебен защитник.

Жалбоподателят обжалва определението на СРС, с доводи, че вземането за разноски е погасено поради изтекъл давностен срок, както и че в полза на служебния защитник вече е била заплатена сумата от 200 лева. Твърди, че е инвалид, получава много малка пенсия и помага на болната си дъщеря при отглеждането на 4-годишната й дъщеря и негова внучка. С оглед на тези обстоятелства, моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Производството по НОХД № 10103/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 129 състав, е образувано на основание чл. 381 НПК по внесено споразумение за решаване на ДП № 1207/2020 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 26342/2020 г. по описа на СРП.

С протоколно определение от 14.07.2021 г. съдът е одобрил постигнатото между представителя на СРП и служебния защитник на В. К. И. споразумение за решаване на делото, с което последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.

354а, ал. 3, т. 1 НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 55, ал. 3 НК страните са се споразумели на обвиняемия да не бъде налагано наказание „глоба“, а на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на обвиняемия са възложени направените по делото разноски в размер на 1009,12 лева, платими по сметка на СДВР.

Видно от материалите по делото, в производството пред СРС В. К. И. е бил защитаван от служебен защитник – адв. И.А.В., САК, който е бил назначен на фазата на досъдебното производство.

1

По делото е постъпило писмо вх. № 69355/14.10.2021 г. от председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отправено искане а полза на НБПП да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на служебен защитник. Към писмото е приложено решение № СФ-8278-16700/27.08.2021 г. на НБПП, от което се установява, че на служебния защитник адв. И.А.В. е било изплатено възнаграждение в размер на 200 лева за предоставена правна помощ на В. К. И. по ДП № 1207/2020 г. по описа на 09 РУ-СДВРСофия и по НОХД № 10103/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 129 състав.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение № 2546/02.08.2023 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, съобразявайки крайния изход на делото и постъпилото искане от Националното бюро за правна помощ, СРС е приел, че в случая служебният защитник е бил назначен в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, тъй като лицето В. К. И. е било задържано в хода на досъдебното производство, поради което защитата му е била абсолютно задължителна. По тези съображения В. К. И. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София сумата от 200,00 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за служебен защитник.

При тези данни, въззивният съд приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 27а от Закона за правната помощ (ЗПП) в определени със закон случаи, лицата на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Такъв случай е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако последните са направили такова искане. В същия смисъл е и задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд, обективирана в ТР № 4/19.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г. на ОСНК, съгласно което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

В конкретния случай участието на защитник при приключване на наказателното производство със споразумение е задължително, но не на основание чл. 96, ал. 1, т. 6 НПК, както е приел СРС, доколкото от данните по делото не се установява В. И. да е бил задържан, а на основание чл. 381, ал. 1 НПК, чл. 381, ал. 6 НПК и чл. 382, ал. 3 и ал. 6 НПК, които предвиждат, че споразумението се сключва между защитника на подсъдимия и прокурора. С оглед на това, защитата на настоящия жалбоподател в наказателното производство по ДП № 1207/2020 г. по описа на 09 РУ-СДВР-София и по НОХД № 10103/2021 г. на СРС, НО, 129 състав, е била абсолютно задължителна, поради което, в съответствие с изискванията на закона, му е била предоставена правна помощ чрез назначения му още в хода на досъдебното производство служебен защитник.

Доколкото жалбоподателят е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение с влязло в сила споразумение, същият е бил представляван от служебен защитник, назначен по реда на ЗПП, на когото съгласно представеното решение на НБПП е било заплатено възнаграждение в размер на 200 лева, настоящият въззивен съдебен състав счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за осъждане на В. К. И. да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София разноските за изплатено адвокатско възнаграждение на назначения му служебен защитник.

Определеното от НБПП възнаграждение е съобразено с нормативно определените 2 предели на възнагражденията, регламентирани в относимите разпоредби на Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед размера на предвиденото наказание за извършеното от подсъдимото лице престъпление и броя съдебни заседания, в които назначеният служебен защитник е взел участие. Ето защо, районният съд законосъобразно, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, след представяне на решението на НБПП, е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 200 лева по сметка на НБПП.

Във връзка с доводите на жалбоподателя, свързани с материалното му състояние, следва да се посочи, че задължителната защита в процесната хипотеза на чл. 381, ал. 1 НПК не се предпоставя от имущественото състояние на лицето, на което трябва да се назначи служебен защитник. В хипотезата на сключване на споразумение нуждите на правосъдието изискват назначаването на професионален защитник, ако подсъдимият не си ангажира сам адвокат. Не се установява и вземането за разноски да е погасено по давност.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че контролираният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден като краен резултат.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3 НПК, Софийски градски съд, НО, I въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2546/02.08.2023 г., постановено по НОХД № 10103/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 129 състав.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3