Решение № 146 от 21.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Благоевград, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20251200900068 по описа за 2025 година

Производството е обазувано по предявен иск от ДФ „З.“ срещу ЕТ „С...“ и „К.“ ЕООД заОбявява за недействителна по отношение на ищеца на сделката, сключена на 24.06.2022 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ...., съгласно която ЕТ „С...“ продава на „В...“ ЕООД, следния недвижим имот, а именно: МАСИВНА СГРАДА-КЪЩА № 1 със застроена площ от 185,43 кв.м. и РЗП 550,08 кв.м. и БАРБЕКЮ със застроена площ от 43,59 кв.м., построени в УПИ - парцел XI, отреден за имот с пл. № 327 от кв.

23 по действащия дворищно регулационен план на село С., община Г., обл. Б., с площ на имота от 1440 кв. м., ведно с учреденото срочно право на ползване на северната половина на парцела с площ от 720 кв.

Ищецът сочи, че на ЕТ е определено подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 386 467, 56 лв. Твърди, че публичните задължения на ЕТ са установени от Д.. още с извършените проверки на място от служители на Д.., за които е издаден Контролен лист за посещение на място от 06.08.2019 г. Сочи, че сделката за продажбата на недвижимия имот е сключена след датата на установяване на публичното задължение. В резултат на договора ЕТ се е лишил от правото си на собственост върху недвижим имот, намалявайки по този начин сигурните ликвидни активи, като със сумата, платена от купувача по сделката ЕТ не е 1 пристъпил към плащане на установените публични задължения и към настоящия момент същото не е платено. Сочи, че ЕТ няма друго имущество, върху което да може да се насочи принудителното изпълнение, което води до невъзможност публичният изпълнител е да събере вземането. От факта, че продажбата е извършена не с оглед на стопанската дейност на ЕТ, а само с цел да се „освободи“ от имущество, счита за косвено доказателство за намерението на ответника да увреди публичния взискател, като с получените суми не се погасява задължението. Представя писмена защита претендира разноски.

Ответниците - ЕТ „С...“ и „К.“, ЕООД изразяват становище за неоснователност на иска. Сочат, че хипотезата на чл. 216 от ДОПК предвижда да са налице алтернативно предпоставките разпоредителната сделка да е извършена след деклариране на публичното задължение, разпоредителната сделка да е извършена след установяване на публичното задължение или след връчването на заповед за възлагане на ревизия. В случая те не са налице предвид твърдението в исковата молба, че процесната сделка е сключена след датата на установяване на публичното задължение.Подробни съображения представя в писмена защита.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

На 16.10.2024 г. между ищецът ДФ з./Д../ и ЕТ „С...“/ЕТ/ е сключен Договор №23/311/01065 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 “Р...” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР.

Едноличният търговец се е задължил да изгради “С..., находящ се в местността “С.П.”, в землището на село Г., общ. Х., обл. Б.”; както и да реализира определени приходи от предоставяните услуги, след изграждане на комплекса и да създаде и поддържа работни места. С Контролен лист за посещение на място от 25.06.2019 г., служители на Д.. са констатирали неизпълнение на бизнес плана.

На 17.07.2020 г. изпълнителният директор на Д.. издава Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ ..., с който на ЕТ „С...“/ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 386 467,56 лева.

2

Издаденият АУПДВ е обжалван пред Административен съд като с влязло в сила на 13.04.2022 г., Решение № 3566 от 13.04.2022г., на ВАС, постановено по адм. д. № 8014/2021 г., АУПДВ е отменен.

Според мотивите на

ВАС дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в конкретната хипотеза на нередности по см. на т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ с оглед разпоредбата на чл. 27, т. 6 от ЗПЗП.

Във връзка с решението на ВАС с писмо изх. 01 -6500/8840# 15 от 18.05.2022 г., Изпълнителният директор на Д.. открива производство по налагане на финансова корекция.

Преди 13.7.2022 г. – датата на връчване на писмото за откриване на производството за финансовата корекция на едноличния търговец, видно от писмото на Български пощи изх. №438/11.6.2025 г., едноличният търговец сключва процесната сделка.

На 24.06.2022 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ... ЕТ „С...“ продава на „В...“ ЕООД, следния недвижим имот, а именно:

МАСИВНА СГРАДА-КЪЩА № 1 със застроена площ от 185,43 кв.м. и РЗП 550,08 кв.м. и БАРБЕКЮ със застроена площ от 43,59 кв.м., построени в УПИ - парцел XI, отреден за имот с пл. № 327 от кв. 23 по действащия дворищно регулационен план на село С., община Г., обл. Б., с площ на имота от 1440 кв. м., ведно с учреденото срочно право на ползване на северната половина на парцела с площ от 720 кв.

На 11.10.2022 г. е издадено Решение № 01/311/01065/3/01/04/02, за налагане на финансова корекция /РФК/, с което на ЕТ е определено подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 386 467, 56 лв.

РФК е обжалвано пред Административен съд - Благоевград, който с Решение № 1714 от 12.10.2023 г. по адм. д. 20237030700360 е отхвърлил жалбата на ЕТ, потвърдено от ВАС с Решение № 8798 от 15.07.2024 г., постановено по адм. д. 700/2024 г.

На 16.01.2023 г. в ТРРЮЛНЦ е вписана промяна на фирмата на „В...“ ЕООД, като името е променено на „К.“ ЕООД.

3

Видно е, че след отмяната на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ ..., с който на ЕТ „С...“/ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 386 467,56 лева, е издадено постановление от ТД, С. за о....

Със сумите получени от сделката се установява че: с авансово плащане по сделката за покупко[1]продажба на недвижими имот, още на 21.06.2022 г. са използвани от ЕТ именно за погасяване на единствените към онзи момент изискуеми публични вземания — тези към община Г. — за такса битови отпадъци, в общ размер на 26 277,60 лв.; както и че сумите от продажбата, са превеждани по сметка на продавача ЕТ „С...“, като сметката към момента на превеждане на сумите не е била запорирана.

Уточнява в с.з., че по договора има плащания през м. юни, 2022 г. съотв. плащания от по 30 000 лв. на 15 и 21 юни, 2022 г.; на 24 юни две плащания от 3 000 лв. и от 87 000 лв. и на 27 юни – 20 000 лв., за което представя отчет от сметката с титуляр продавача.

С оглед гореизложените приети за установени от доказателствата факти, съдът счита иска за основателен.

Според чл. 266, ал. 1 т. 4 от ДОПК Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели.

Според БлОС очевидно е, че задължението на едноличния търговец - ЕТ „С...“ е публично.

Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК това са задълженията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на ЕС, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС;

4

Видно от Решението на ВАС, с него е постановено дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в конкретната хипотеза на нередности по см. на т. 36 от Регламент № 1303/2013 г., която обаче е следвало да се установи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ с оглед разпоредбата на чл.

27, т. 6 от ЗПЗП.

Разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК, в която изрично се посочва, че сделките са недействителни ако са сключени и след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, според БлОС следва да намери приложение във всеки един случай, в който лицето е уведомено за предприети действия в изпълнение на разписана в закона процедура за установяване на публични вземания.

Затова в настоящия случай счита, че едноличният търговец е уведомен на датата, на която е постановено решението на ВАС, в което изрично е посочено, че реда за установяване на публичното задължение е по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, за вероятната възможност за предприемане на такава процедура.

Такава е предприета от съответните компетентни органи в рамките на малко повече от един месец, считано от решението на ВАС /13.4.22 г/, като е изпратено уведомление с изходяща дата 18.5.22 г. до едноличния търговец.

Съдът счита, че се установява и намерението за увреждане на Държавата независимо, че сделката е възмездна и че се установява плащането на установените към момента на сделката данъчни задължения. Съгласно трайната практика на ВКС увреждането е налице след като Държавата в качеството на кредитор с публични вземания, с е затруднява удовлетворяването й. В случая в резултат на сделката, длъжникът се е лишил от правото си на собственост върху недвижим имот, намалявайки по този начин сигурните си ликвидни активи и по този начин е увредила държавата /в тази насока е Р. 50141/22.2.23 г. на ВКС по т. д. № 1931/2021 г., II т. о., ТК/.

Увреждането може да бъде изключено само ако длъжникът притежава достатъчно необременени с тежести активи, които да обезпечат напълно вземането на кредитора, каквито не са налице в конкретния казус.

Ето защо съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за уважаване на предявения иск.

С оглед изхода на делото ответниците дължат по сметка на БлОС 5 държавна такса в размер на 377, 19 лв., а на ищеца направените разноски по делото за адвокат в размер на 13 740 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, БлОС РЕШИ:

Обявява за недействителна по отношение на Държавата в лицето на ДФ „З.“ на сделката, сключена на 24.06.2022 г. с Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ...., съгласно която ЕТ „С...“ продава на „В...“ ЕООД, следния недвижим имот, а именно: МАСИВНА СГРАДА-КЪЩА № 1 със застроена площ от 185,43 кв.м. и РЗП 550,08 кв.м. и БАРБЕКЮ със застроена площ от 43,59 кв.м., построени в УПИ - парцел XI, отреден за имот с пл. № 327 от кв. 23 по действащия дворищно регулационен план на село С., община Г., обл. Б., с площ на имота от 1440 кв. м., ведно с учреденото срочно право на ползване на северната половина на парцела с площ от 720 кв.

Осъжда ЕТ „С...“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с. С., общ.

Г., представлявано от С.А.Г. и „К.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г.Д., ул. „Х. С..., представлявано от В.Д.О. да платят по сметка на БлОС държавна такса в размер на 377, 19 лв., а на ДФ „З.“ направените разноски от 13 740, лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред САС.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 6