Определение № 2055 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2055 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20262100501102 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 413, ал.2 от ГПК и е образувано по повод частна жалба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Симеон Дишлиев против определение № 424 от 28.05.2026 г. по ч.гр.д.№ 1015/2026 г. по описа на КРС, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ж. В. Т. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, по ч.гр.д.№ 1015/2026 г. на КРС.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Позовава се на разпоредбите на чл. 411, ал. 2,т.1 от ГПК и чл. 410, ал. 3 от ГПК. Счита, че заповедният съд е ограничен в преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се удовлетвори, до това да провери, на лице ли са положителните предпоставки изброени по чл.

410 от ГПК и липсата на отрицателни предпоставки по чл. 411 от ГПК. Счита, че отказ може да се постанови, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, 1 сключен с потребител или е на лице обоснована вероятност за това.

Обосновава тезата си с твърдението, че непредставеният договор за цесия не е основание за отхвърляне на заявлението. Същият не е задължително да бъде непременно в писмена форма, а от друга страна чрез него се извършва промяна по отношение на една от страните в облигационното правоотношение, без участието на длъжника и в този смисъл не може да се третира като договор сключен с потребител и не въздейства върху основния потребителски договор.Цитира практика на съдилищата в този смисъл. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Излага съображения.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Пред КРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Ж. В. Т. ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за заплащане на следните суми: 332.34 евро – главница от дата 28.02.2025 г. до 18.07.2025 г., 36,28 евро – договорна лихва за периода 28.02.2025 г. до 18.07.2025г. и обезщетение за забава /мораторна лихва/ от 29.19 евро, считано от 01.03.2025 г. до 19.05.2026 г., ведно с лихва от датата на подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски включващи юрисконсултско възнаграждение от 25,56 евро и държавна такса от 10.86 евро.

За да постанови обжалвания резултат КРС е установил, че по делото не е представен договор за цесия, въз основа, на който частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД претендира горните суми и с разпореждане № 1727 от 26.05.2026 г. е оставил заявлението без движение и е указал на частния жалбоподател да представи договора за цесия, с който му е прехвърлено вземането спрямо длъжника, както и доказателства, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата. Частният жалбоподател не е изпълнил указанията на съда, поради което първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението.

2

Няма спор, че между длъжника Ж. В. Т. ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 е сключен договор за паричен заем № 5369242 от 20.02.2025 г., по силата на който на физическото лице е предоставена сума в размер на 650 лв. и погасителен план към него.

По делото е представен договорът за паричен заем, съгласно който фиксирания годишен лихвен процент е 50 %, годишен процент на разходите 64,69 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, при сключен договор с потребител, заявителят е длъжен да представи договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия ако има такива. Целта в производството по чл. 410 от ГПК, е проверка, съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК, на съответствието на потребителския договор с изискванията на тази разпоредба. В случая непредставянето на договора за цесия в рамките на производството по чл. 410 от ГПК (за разлика от това по чл. 417 от ГПК) не се явява основание за отхвърляне на претенцията, тъй като самият договор за цесия не може да бъде предмет на проверката по чл. 411, ал. 2 от ГПК. В този смисъл съдът намира отказа на КРС за издаване на заповед за изпълнение за частично основателен.

Това е така, тъй като видно от представените по делото доказателства между длъжника Ж. В. Т. ЕГН ********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 е сключен договор за паричен заем № 5369242 от 20.02.2025 г., но наред с това е сключен и договор за предоставяне на гаранция № 5369242 от 20.02.2025 г., сключен между длъжника Ж. В. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690.

Съгласно чл.4 от договора за паричен заем, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя или поръчители физически лица, които да отговарят на изрично изброени в договора условия или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30-дни след падежа за плащане по договора.

Длъжникът се е задължил да върне получената сума, ведно с дължимата лихва, като общата стойност на плащанията по кредита възлиза на 720,96 лв.

Погасителната вноска е в размер на 34.33 лв., като длъжникът е поел задължение за връщане на сумата на 21 месечни вноски.

3

Съдът намира, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД с чл.4 от договора за паричен кредит поставя неизпълними условия на заемателя. Дължимата сума нараства с 350,07 лв., платима разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 16,67 лв., платими на датите по погасителния план.

Посочената сума за гаранция не е включена в ГПР, което противоречи на чл. 11, ал.10 във връзка чл. 19 и чл. 33 от ЗПК и води до прилагането на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, предполагащи връщане на чистата стойност на кредита тъй като е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Накърняват се добрите нрави и се възлага задължение на потребителя, което същият следва да заплати извън сключения между страните договор за отпускане на потребителски кредит. В този смисъл е на лице неравноправна клауза, поради което следва да се заплати само чистата сума по получения по договора кредит- 332,34 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

В останалата му част отхвърлителното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. На частния жалбоподател се дължи сумата от 30.43 евро-разноски по делото.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 424 от 28.05.2026 г. по ч.гр.д.№ 1015/2026 г. по описа на КРС, в частта с която съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ж. В. Т. ЕГН **********, с настоящ адрес:

***, за сумата от 332,34 евро – главница от дата 28.02.2025 г. до 18.07.2025 г, по сключен между страните договор за паричен заем № 5369242 от 20.02.2025 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът Ж. В. Т. ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Симеон Дишлиев, сумата от 332,34 евро– главница по сключен договор за паричен 4 заем № 5369242 от 20.02.2025 г., между длъжника Ж. В. Т. и Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 30.43 евро- разноски за юрисконсултско възнаграждание и държавна такса.

Потвърждава определението в останалата му част.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение.

ВРЪЩА делото на Карнобатски районен съд за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5