Решение № 2934 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2934 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря МАЛВИНА ЛЮБ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110206704 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***''“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, ,,***'', представлявано от управителя Я.Н.К., ЕГН : ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 817784-F811161 от 11.03.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 5 във вр. с ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В писмено допълнение към жалбата се сочи, че дружеството не е извършило нарушението, за което е санкционирано, доколкото се касае до формален пропуск от страна на касиера да въведе сумата от 8,00 лв. като начално салдо. Но дори и да се приеме, че посочената сума се дължи на продажби, то в случая се касае до маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. На следващо място в писменото становище се излагат доводи за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липса на пълно и точно описание на нарушението, както и с дадената му правна квалификация. В заключение се посочва, че НП не е надлежно 1 връчено на дружеството чрез неговия управител и законен представител.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който моли съда да отмени процесното НП по изложените в жалбата и допълнението към нея съображения.

Въззиваемата страна - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - редовно призована, чрез своя процесуален представител моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С акт за установяване на административно нарушение № F811161 от 19.02.2025 г., съставен от Е. А. К., на длъжност старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, при извършена на 19.12.2024 г. в 10:56 часа проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС - автомивка, находяща се в гр. София, УПИ IX за КОО кв.21 М, НПЗ СРЕДЕЦ, стопанисвана от „,,***''" ЕООД с ЕИК ********, е установено, че обектът представлява автомивка на самообслужване чрез жетони, които се закупуват на гише, като цената на един жетон е 2,00 лв. При проверката е установено, че в обекта има монтирано и функциониращо 1бр. фискално устройство модел „А1 K L " с индивидуален номер ED362351 и номер на фискалната памет № 44381368, регистрирано в НАП с потвърждение № 4676930/04.12.2023 г., което притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, видно от Дневен финансов X отчет с пореден № 0016360/19.12.2024 г.. В хода на проверката от фискалното устройство са разчетени общо налични - 86,00 лв., парични средства в началото на работния ден -0,00 лв., въведени пари в касата - 0,00 лв., изведени пари от касата - 0,00 лв., фактическа наличност на паричните средства, преброени от касиера в обекта и записани в опис на паричните средства в касата към момента на проверката -94,00 лв., като е констатирана разлика в размер на 8,00 лв. Установената промяна в касовата наличност представлява въвеждане на пари в касата извън случаите на продажби, които не са отразени във фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута. В предоставено писмено обяснение към описа от Л.Ч.касиер в обекта, същият е заявил, че не може да обясни от къде произлиза разликата от 8,00 лв. Резултатите от извършената проверка били отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0204942/19.12.2024 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. От горното извършилият проверката инспектор по приходите приел, че „,,***''" ЕООД не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, с което е извършил нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

2

Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление № 817784-F811161 от 11.03.2025 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

От правна страна наказващият орган приел, че нарушението е извършено повторно по смисъла на §1, т.35 от ЗДДС, доколкото за същото нарушение е издадено Наказателно постановление № 779588F775140/19.07.2024 г., влязло в сила на 21.08.2024 г., с което лицето е било санкционирано за същото нарушение. Административно-наказващият орган посочил, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото е извършено в условията на повторност и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Е. А. К., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, от легитимиран субект – санкционираното лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, съобразно посочените норми. С оглед на това съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.

Настоящият съдебен състав счита, че с деянието си жалб. „,,***''“ ЕООД е осъществил състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите. Съгласно тази разпоредба, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Установената в случая промяна в касовата наличност е в размер на 8,00 лв., която не е отразена във фискалното устройство в момента на извършването. Фискалното устройство е разполагало 3 с функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. При така установената фактическа обстановка, обоснован се явява изводът на наказващия орган, че нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не води до неотразяване на приходи.

Административно-наказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна В случая, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 185, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗДДС. Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба при повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 1200 до 4000 лв., а на имуществената санкция - от 12 000 до 40 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4 - глобата е от 400 до 2000 лв., а имуществената санкция - от 2000 до 8000 лв. Съгласно разпоредбата на §1, т.35 от ЗДДС „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Съдът намира, че административно – наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗДДС, приемайки, че извършеното от жалбоподателя нарушение е било осъществено в условията на повторност, доколкото видно от приложеното наказателно постановление № 779587- F775140/19.07.2024 г., влязло в сила на 12.08.2024 г., на дружеството –жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция” за същото по вид нарушение. Съдът намира, че така определената в минимален размер санкция, с оглед засегнатите обществени отношения, съответства на вида, характера и тежестта на извършеното нарушение.

Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява нарушение. А от друга страна нарушението е извършено в условията на повторност, при което се изключва възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 4

2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка н а Н А П юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, с левова равностойност 130,00 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.