Решение № 224 от 10.11.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Сандански, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250101547 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. И. Я., с ЕГН**********, с адрес-гр.С., ул.”С.”, № 5, против „Сити Кеш“-ООД, с ЕИК:202521869, със седалище и адрес на управление- гр.София, район „Младост”, бул.”Цариградско шосе”, № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.П., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024г., поради противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, и поради накърняване на добрите нрави, с правно основаниечл.26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата от договора за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024г., предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречието й със закона, с правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Сочи се в исковата молба, че на 29.10.2024 г. Г. Я. е сключил договор за потребителски кредит № ****** , по силата на който „Сити Кеш“ ООД му е предоставило в заем сумата от 3000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР от 65.61 %., както и че съгласно погасителен план е следвало да внесе 23 вноски на всеки две седмици в размер на 222,00 лв., като сумата включвала главница 3000 лв., лихва- 403,11 лв. и неустойка - 1702,89 лв. за непредставяне на обезпечение. Твърди се, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 29.10.2024г. е в размер на 13,43%. Твърди се, че договорът е нищожен и поради противоречие със ЗПК-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на 1 формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия, и поради това, чев ГПР не е включена дължимата неустойка, която оскъпява кредита. Твърди се, че в чл. 5 от договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1 702,89 лв. Твърди се, че клаузата от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, защото излиза извън присъщите й функции и нейната цел е неоснователно обогатяване на кредитора. По изложените съображения ищецът предявява настоящите искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Същият оспорва твърдяната недействителност както на целия договор, така и на клаузата за неустойка. Твърди, че са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, като ясно е посочено какъв е размера на ГПР и са посочени компонентите от които се формира същия, както и че в ГПР не следва да се включва уговорената неустойка.

Ответникът твърди, че уговорената неустойка е проявление на свободата на договаряне между страните и е уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, поради което е изначално невъзможно да бъде включена в ГПР. Ответникът твърди, че неустойката е уговорена за неспазване на конкретно задължение по договора и има компесаторен характер, като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, като е направил проверка на кредитоспособността на потребителя. Твърди, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език, уговорени са индивидуално и отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Освен това, ответникът твърди, че нищожността на договорната клауза за неустойка не влече недействителностна целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, тъй като неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Ответникът твърди, че страните са уговорили фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, като оспорва, че уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като максималният й размер е нормативно регулиран опосредено-чрез предвидения максимален размер на ГПР, който към момента на сключване на договора е 67,15%.

По делото е предявен насрещен иск от „Сити Кеш“-ООД срещу Г. И. Я. за заплащане на сумата от 2334 лева-част от главница в размер на 3000лв. по договор за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, с правно основание-чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и евентуален иск за заплащане на сумата от 2334 лева-неизплатената част от чистата стойност на кредита по 2 договор за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024г., с правно основание чл.23 от ЗПК.

Сочи се в насрещната искова молба, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на който „СИТИ КЕШ“ ООД е предоставило на Г. И. Я. заемна сума в размер на 3000 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне при фиксиран лихвен процент от 50% на 23 двуседмични вноски с дата на първо плащане 05.11.2024 г. и последна вноска на 08.04.2025г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на падежите. Твърди се, че след усвояване на кредита кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка. Твърди се, че кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит: на 29.10.2024Г.222лв., на 15.11,2024г. - 222лв., на 26.12.2024г. - 100лв. и на 27.01.2025г. - 122лв., като общо платеното е в размер на 666 лв., с която сума са погасени първите две вноски по кредита и частично третата. Твърди се, че Г. Я. е в просрочие на 16 вноски по кредита с падежи, както следва:19.11.2024, 26.11.2024, 03.12.2024, 10.12.2024г., 17.12.2024, 24.12.2024, 31.12.2024, 07.01.2025, 14.01.2025, 21.01.2025, 28.01.2025г., 04.02.2025, 11.02.2025, 18.02.2025, 25.02.2025 и 04.03.2025, което е основание кредиторът да упражни правото си по чл.6, ал.3 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че задължението на ответника е в размер общо на 4251 лева, от които 3000 лева главница, 327,84 лева възнаградителна лихва, 875,28 лева договорна неустойка и 47,88 лева такси. Към насрещната искова молба се представя уведомление за предсрочна изискуемост, което е връчено на насрещния ответник, ведно с насрещната искова молба.

Ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище, че насрещният иск е основателен, тъй като по един нищожен договор за потребителски кредит заемателят дължи единствено главницата по него. Ответникът признава, че дължи сумата от 2334лв.-неизплатена главница.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.10.2024г. между „Сити Кеш“-ООД, като кредитодател, и Г. И. Я., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ****** към искане № 9476756 при следните параметри: размер на кредита-3000лв.; размер на погасителна вноска3х29,17лв. и 20х165,78лв.; вид вноска-седмична; ден за плащане-вторник; брой вноски-23; дата на първо плащане-05.11.2024г.; дата на последно плащане-08.04.2025г.; фиксиран лихвен процент-50%; годишен процент на разходите-65,61%, който включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва; обща сума за плащане-3403,11лв. и обезпечение-поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя (чл.3 от договора). Съгласно чл.5 от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция,издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключването на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и 3 обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на посочени в договора изисквания. Страните са се споразумели, че кредитополучателят следва да предостави обезпечение в срок до 3 дни от сключването на договора (чл.5, ал.2 от договора), като при неизпълнение на това му задължение дължи заплащане на неустойка в размер на 1702,89 лева, разсрочено-съобразно посочения в приложение 1 към договора начин (чл.11, ал.1 и ал.2 от договора). Приложение 1 към договора съставлява погасителен план, в който са посочени падежните дати и размера на вноските във варианти- с и без дължимост на неустойка. В чл.6, ал.3 от договора е предвидено право на кредитодателя да обяви вземането по договора за предсрочно изискуемо в случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора от страна на кредитополучателя. По делото е представен и СЕФ.

По договора ответникът е направил три плащания-на 29.10.2024г., на 15.11.2024г. и на 27.01.2025г., в размер общо на 666лв., с които плащания са погасени първите две вноски от кредита и част от третата вноска (справка за движенията по договора и извлечение за извършени плащания).

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените от Г. Я. искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищецът и ответникът са страни по договор за потребителски кредит, който е нищожен, респ. съдържа нищожна клауза за заплащане на неустойка.

По основателността на предявените от Г. Я. искове:

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са страни по договор за потребителски кредит № ****** от 29.10.2024г., по който е предоставена заемна сума в размер на 3000лв., която следва да бъде върната, ведно с договорна лихва- при фиксиран лихвен процент- 50%, на 23 седмични погасителни вноски, в срок до 08.04.2025г.

Не се спори също, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния договор е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1702,89 лева при непредоставяне в срок на обезпечение от ищеца-кредитополучател.

Ищецът твърди две основания за нищожност на процесния договор за кредитпротиворечие със закона и накърняване на добрите нрави, като съдът е длъжен да ги разгледа според тежестта на сочения от ищеца порок в последователност от по-тежкия към по-лекия.

Сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (страните имат качествата съответно потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), поради което за него важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Един от задължителните реквизити на този договор е посочване годишният процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин. Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но не са посочени взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по 4 начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.