Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 794 от 13.07.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2232/2018
Вид
Решение № 794
Подписан
13.07.2018
В сила
13.07.2018
Състав
ТОНИ ПЕТКОВ ГЕТОВ, ВЕРА СТАНИСЛАВОВА ЧОЧКОВА, АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 325, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.281 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ гр.София, ………07.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

АНЕТА ИЛЧЕВА при участието на секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на прокурора Деян Маринов, разгледа докладваното от съдия ГЕТОВ ВНОХД № 2232 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 04.10.2017 г. по НОХД № 19008/2016 г. Софийски районен съд, НО, 121 състав е признал подсъдимия А.Р.Н. за невиновен в това, че на 24.11.2015 г. в гр. София, в заведение „Найт Елф“, находящо се на ул. „*********, в присъствието на служители на заведението и други граждани, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - счупил в пода на заведението няколко бирени бутилки, след което отишъл до намиращите се в заведението компютри, които били свързани в мрежа, като последователно ударил с юмрук по екрана два от мониторите на компютрите с марка „PHILIPS“ модел „196V4 LSB“ на обща стойност 132 лева, вследствие на което същите се счупили и станали окончателно негодни за употребление, след което ударил с юмрук 2 броя гипсокартонени плоскости на тавана на обща стойност от 5,40 лева, вследствие на което се образували дупки, като общата стойност на нанесената вреда е 137,40 лева, а всички повредени от Н. вещи били собственост на дружество „Е.“ ООД, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

На основание чл.190 ал.1 от НПК с присъдата първоинстанционният съд е възложил в тежест на държавата направените по делото разноски.

Против постановената присъда в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от прокурор при СРП, в който се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. В постъпилото по делото допълнение към протеста се застъпва становище, че мотивите на районния съд са неясни и съдържат вътрешни противоречия, като първоинстанционният съд не е дал отговор на основните въпроси по чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на СРП изразява критика към направения анализ на свидетелските показания. Твърди се, че с действията си подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подс. Н. да бъде признат за виновен по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал.

1 от НК.

В закрито заседание, проведено на 15.05.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 и сл. от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови гласни и писмени доказателства и изслушването на съдебни експертизи и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и аргументите, изложени в него. Излага довод за липса на мотиви на първоинстанционния акт, поради което моли съда да отмени присъдата и върне делото на друг състав. Алтернативно моли протеста да бъде уважен, като подс. Н. бъде признат за виновен по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и му бъде наложено наказание „глоба“.

Защитникът на подс. Н. – адв. Славчев, моли съда да остави без уважение протеста на прокуратурата.

Счита постановената присъда за правилна и законосъобразна. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства не се установява с категоричност подсъдимият да е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Предвид това моли настоящата съдебна инстанция да потвърди така постановената оправдателна присъда.

В правото си на последна дума подсъдимият

Н. поддържа становище, че не е направил нищо.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал.

Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във фактическата обстановка възприетата от първостепенния съд - от една страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга- не са налице основания за промяна на фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, доколкото тя е правилно установена от същия на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал, като анализът на същите сочи на следното:

Подсъдимият А.Р.Н. е роден на *** ***.

Същият живее заедно с родителите си на адрес - гр.София, ж.к.“**********. Н. е със средно образование, неженен, неосъждан и спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК.

На 23.11.2015 г. около 23.00 часа подсъдимият Н. посетил заведение „Найт Елф”, находящо се в гр.София, ул.”**********2, стопанисвано от „Е.”, с управители свидетелите И.С.Б.и Х.К.Р..

В заведението имало и други посетители, включително свидетелят А.В. П., познат на подсъдимия от квартала.

Барман на смяна за времето от 20.00 часа до 08.00 часа бил свидетелят Б.Б.П..

Подсъдимият си поръчал алкохол, разменили си няколко думи със свидетеля П., след което седнал на маса при свои познати. След известно време, П. отишъл до тоалетна, като на път видял как подсъдимият седи в обособено помещение, в което имало компютри, свързани в мрежа и играел на игри. Не след дълго, самият П. си тръгнал, а на сутринта единият от барманите там, (не ги различавал, защото са близнаци), му казал, че А. е счупил някакви компютри.

В хода на досъдебното производство, свидетелят Б.П.твърди, че към 01.00 часа подсъдимият е бил много пиян и първо счупил няколко бутилки на пода в заведението, след което ударил два от мониторите с юмрук, след което и тавана, покрит с гипсови плоскости. После заспал на един от диваните в заведението, на сутринта пил кафе и си тръгнал.

В разпита си в хода на съдебното следствие, П. вече заявявява, че действително два от мониторите в заведението били счупени, но лично той не е видял подсъдимият да ги чупи. Що се отнася до счупените гипсови плоскости на тавана, с юмрук ги е ударил и счупил не подсъдимият, а свидетелят А.П..

На другата сутрин, П. уведомил и двамата управители за станалото, а те от своя страна подали жалба до началника на 05 РУ-СДВР, в резултат на което било образувано ДП №ЗМ 293/2016 г., пр.пр.№4018/2016 г. по описа на СРП.

От заключението на назначената и изготвена на Съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на 2 бр. монитора „PHILIPS“ модел „196V4 LSB“ е общо 132 лв., а стойността на гипсокартона - 5,40 лв., или общо 137, 40 лв.

Така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд прие за несъмнено установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали, а именно: гласните доказателства, съдържащи се показанията на свидетелите А.В. П., (включително тези от ДП, прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК), Х.К.Р., И.С.Б., прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.З НПК, показанията на св. Б.Б.П. (включително тези от ДП, прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК), писмените доказателства и доказателствени средства: гаранционна карта за монитори и фискален бон, удостоверение за актуално състояние на ЮЛ, удостоверение за регистрация на обект, договор за наем на недвижим имот и анекс към него, справки от АИС-БДС, свидетелство за съдимост на подсъдимия Н., заключение по СОЕ.

Според практиката на ВКС, когато въззивната инстанция е съгласна с приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, същата не е длъжна отново да обсъжда всички доказателствени източници, освен ако не приема за установени факти, различни от приетите за доказани от първоинстанционния съд. В случая, настоящата въззивна инстанция не е установила при анализа на доказателствата и доказателствените средства по делото различни факти от установените от първоинстанционния съд, нито приема други изводи за тяхното положително осъществяване в обективната действителност.

В случая, въпреки съществуващата процесуална възможност да не анализира повторно и в цялост събраната по делото доказателствена съвкупност, именно поради това че изводите на първоинстанционната и въззивната инстанция напълно съвпадат с фактите от предмета на доказване, съдът приема, че със своя самостоятелен анализ и оценка ще има възможност да проследи правилността и обосноваността на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд при вземането на неговото крайно решение и така ще даде отговор на възраженията, поддържани от представителите на държавното обвинение.

По отношение на доказателствата и доказателствените средства не се отчита и не се установява да им е придадено на същите съдържание, каквото те нямат, а в случая е съобразено с правилата на формалната логика изводът, до който съдът правилно е достигнал. Съдът е изложил конкретни и убедителни съображения при оценката на доказателствените източници.

При тази оценка и извършен доказателствен анализ от съда е направено ясно и пълно разграничение кои от доказателства по своето естество са пряко установени и кои косвено.

В този смисъл, правилни са изводите на първоинсттанционния съд, че показанията на основния свидетел по делото, който е и свидетел-очевидец – Б.П.следва да се кредитират изцяло. При депозиране на показанията си при условията на непосредственост и устност хода на съдебното следствие същият подробно излага разказ на случилото се в процесната вечер. Посочва, че подсъдимият бил седнал на една от масите в заведението с приятели и пиел алкохол, като без да иска счупил две чаши. Разпитан пред съда свидетелят заявява с категоричност, че не е видял подсъдимия Н. да чупи компютърните монитори, както и че никой не му е казал, че именно подсъдимият ги е счупил.

Поддържа, че в помещението, в което се намирали мониторите имало и други хора и той не е видял и не знае кой точно ги е счупил. Допълва, че е видял счупването на плоскост от тавана, което било извършено от свидетеля по делото П., а не от подсъдимия. Първоинстанционният съд е констатирал противоречия в депозираните показания на свидетеля на досъдебната фаза на производството и изложеното от него пред съдебния състав, поради което ги е прочел и приобщил. Свидетелят поддържа казаното пред съдебния състав в хода на съдебното следствие, като обяснява, че към онзи момент е бил афектиран и притеснен, че управителят на заведението ще държи него отговорен за причинените щети.

Във връзка с възражението на прокуратурата, че контролираният съд не е анализирал правилно показанията на свидетеля досежно счупването на инкриминирани вещи, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. По същество съдът е изложил мотиви за приемането на този спорен факт по делото, елемент от предмета на доказване, доколкото безспорно касае обстоятелства от кръга на чл. 102 от НПК. Районният съд е направил правилно преценката си на гласното доказателство, като го е съпоставил с останалия доказателствен материал и на база на това е стигнал до крайния си извод на коя от двете тези на свидетеля дава вяра и защо.

Софийски градски съд се солидаризира с фактическите изводи на районния съд. Контролният съд отчита младата възраст на свидетеля към момента на деянието и разпита му от разследващите органи, както и служебната му зависимост. Съдът намира за достоверен аргумента на свидетеля, че към момента на депозиране на показанията си е изпитвал страх и притеснение, че работодателят му би държал него материално отговорен за причинените щети, тъй като е бил в трудовоправоотношение със същия. Съпоставяйки показанията на св. П. с тези на св. П. съдът достига до извода за тяхната еднопосочност и правдивост във връзка с това, че и двамата не са видели подсъдимия да чупи мониторите.