Решение № 156 от 06.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110100577 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу „***“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 123,15 лв., представляваща платена без правно основание в полза на ответника сума по договор за кредит № ***/*** г. от страна на Н. Н. В., която последният е цедирал в полза на ищеца по силата на договор за цесия от *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е дружество с ограничена отговорност, чийто основен предмет на дейност е насочен към предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали т.нар. „бързи кредити“. По повод на създадените между дружеството и трето неучастващо за процеса лице - Н. Н. В. контакти, било установено, че последният е предал на “***“ ЕООД парични суми без правно основание. Така между „***“ ЕООД и Н. Н. В. бил сключен Договор за цесия от *** г., с който договор Н. Н. В. в качеството си на кредитор прехвърля на „***“ ЕООД вземане от „***“ ЕООД в размер на 123,15 лв., ведно с изтеклите лихви. Ищецът сочи, че е съобщил за цесията на ответника с Уведомление от *** г., връчено на 10.07.2023 г. от куриер. Посочва, че вземанията са дължими поради неоснователно обогатяване на ответника за сметка на цедента на ищеца.

Заявява, че цедентът изцяло е изпълнил задълженията си, погасявайки всички дължими по него суми, включително и начислената му такса за бързо разглеждане, за която липсва основание за задържането й, тъй като всички надплатени суми над главницата и възнаградителната лихва са платени без основание. Твърди се договорът за кредит между цедента и ответника, както и анекса към него да са нищожни /недействителни/ поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и/или накърняване на добрите нрави и поради липса на форма и съгласие, излагайки конкретни съображения в тази насока, както и конкретните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които счита за нарушени, а именно: чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 и 3 ЗЗД, чл. 10, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 19 и 20 ЗЗП, и на основание чл. 23 ЗПК следва да се дължи само главницата. Излага доводи, че допълнителната услуга за бързо разглеждане е обособена от наличието на отпуснатия кредит и без нея предоставянето му не би било възможно, като за нея кредитополучателят дължи възнаграждение в размер по - висок от възнаградителната лихва, без да предоставя каквато и да било допълнителна услуга. Посочва, че таксата за 1 бързо разглеждане не е включена в ГПР, поради което същият е неправилно изчислен и съответно непосочен, поради което претендира недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, тъй като представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Допълва, че в случай, че възнаграждението за бързо разглеждане бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора, размерът му би надвишил максимално допустимия такъв, което би било в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва договора за потребителски кредит като нищожен поради нарушение на изискването за посочване на ГЛП. Твърди, че липсва посочване размера на ГЛП, което противоречи на добрите нрави. Счита договорът за паричен заем за недействителен и поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като текстът му не е написан по ясен и разбираем начин, не съдържа наличието или правото на отказ на потребителя от него считайки за нарушени и правилата, заложени в чл. 147 ЗЗП. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ ЕООД, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че в договора за цесия и придружаващите го книжа липсвала адекватна и прецизна конкретизация на вида, размера и основанието, от което е възникнало всяко едно от вземанията. Не ставало ясно както точно е прехвърлено с договора за цесия – част от главница, лихва, някаква такса или друг вид разноски. Твърди, че исковата молба не съдържа информация за обстоятелствата, от които произтича вземането, което засяга правото му на защита. Оспорва ищецът да е придобил процесните вземания при твърденията, че приложеният договор за цесия и уведомлението не съдържат конкретизация по вид, размер и основание на придобитите вземания. Оспорва процесният договор за цесия да е валидно сключен, както и да е надлежно уведомен за твърдяното прехвърляне на процесните вземания в полза на ищеца. Поддържа, че в договора за цесия, както и в приложеното уведомление не е извършена индивидуализация на процесните вземания. Навежда доводи за нищожност на договора за цесия поради нарушаване на добрите нрави, липса на основание и предмет. Твърди, че договорът за цесия не може да бъде сключен под отлагателно условие, каквито характеристики има процесния договор. Счита, че ищецът злоупотребява с права. Оспорва договорът за цесия да е бил валидно сключен, като се позовава на вписания в ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на ищеца, а именно: дружество, занимаващо се с финансиране на съдебни дела и изкупуване на вземания. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: твърдяното имуществено разместване - реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираните суми, платени от кредитополучателя Н. Н. В. по процесния договор за кредит № ***/*** г., валидното сключване на действителен договор за цесия от *** г. с твърдяното съдържание, респ. прехвърляне на вземанията в полза на ищеца, за което ответникът да е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване, останалите доводи за недължимост на исковата сума, както и че е погасил задълженията си в случай, че твърди това.

С оглед становищата на страните и на основание чл. 153 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване (с доклада) е отделено обстоятелството относно сключването на процесния договор за кредит № ***/*** г., между „***“ ЕООД (с предишно наименование „***“ ЕООД), в качеството му на кредитодател, от една страна, и Н. Н. В., в качеството му на кредитополучател, от друга страна.

Съгласно Специални условия на Договор за кредит № ***/*** г., кредиторът предоставя на кредитополучателя парична сума в размер на 500 лв. за срок от 30 дни, при 2 лихвен процент за срока на кредита – 41%, при годишен процент на разходите (ГПР) – 49,7 %, и такса за „експресно разглеждане“ – 123,15 лв., като общо дължимата от кредитополучателя сума възлиза на 640 лв. В специалните условия е посочено, че с договорът за кредит, който включва специалните условия на договора за кредит и Общите условия на договора за кредит, се уреждат всички отношения между кредитора и кредитополучателя, като кредитополучателят декларира, че получил подписани от кредитора Общите условия на договора за кредит, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от този договор за кредит. В специалните условия е посочено още, че изчисленият ГПР не включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения и таксата за удължаване на срока.

Съгласно общите условия „такса за експресно разглеждане“ представлява такса за предоставяне на допълнителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит(и) при условия, посочени в общите условия.

В клаузата на чл. 2.2 от ОУ се предвижда, че експресното разглеждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му. Услугата се предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаване на искането за отпускане на кредит. Съгласно чл. 2.6 от ОУ допълнителната услуга за експресна обработка не е задължително условие за получаване на кредит/допълнителен кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит/допълнителен кредит. Изяснява се също, че таксата за експресно разглеждане на кандидатури се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът/допълнителния кредит бъде одобрен и не се дължи от кредитополучателя, ако искането за отпускане на кредит бъде отхвърлено.

Установява се от приетата и неоспорена разписка № ***/*** г., че на 17.07.2020 г. Н.

Н. В. е заплатил в полза на „***“ ЕООД сумата от общо 643,83 лв., с посочено основание на превода: кредит № *** в размер на 500 лв. и падежна дата – 09.07.2020 г.

От представения по делото договор за цесия № ***/*** г., сключен между Н. Н. В. и „***“ ЕООД, се установява, че Н. Н. В., в качеството на цедент, е прехвърлил на ищеца, в качеството на цесионер, вземания, които има към ответника „***“ ЕООД в общ размер на 2944,90 лв. В т. 6 от договора е посочено, че се прехвърля вземане в размер на 123,15 лв., представляваща всички платени без основание суми по договор за кредит № *** от *** г., сключен между „***“ ЕООД и кредитора. Страните по договора за цесия са уговорили, че прехвърлените вземания преминават в патримониума на „***“ ЕООД веднага с всички техни пронадлежности, включително с изтеклите лихви. С клаузата на чл. 12 от договора цедентът упълномощава цесионера да изпрати от негово име съобщение до длъжниците за прехвърляне на вземането в съответствие с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Договорът съдържа изрично изявление за потвърждаване на прехвърлянето на вземанията от страна на цедента.

По делото е представено уведомление за цесия от *** г. на Н. Н. В., чрез „***“ ЕООД, адресирано до „***“ ЕООД, с което длъжникът е уведомен за сключения на *** г. договор за цесия, с който са прехвърлени вземанията на Н. Н. В., възникнали във връзка с процесния договор за кредит № *** от *** г.

Договорът за цесия от *** г. и уведомлението от *** г. са подписани от името на С.

А., която съгласно представеното пълномощно от 01.12.2022 г. разполага с представителна власт да подписва договори за покупка на вземания (цесия) от името на дружеството.

По делото не е спорно, а и видно от представената куриерска разписка уведомлението за цесия е получено от ответника на 10.07.2023 г.

3

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на активна материална легитимация на ищеца да претендира процесното вземане поради недействителност и непротивопоставимост на сключения договор за цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това; предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне; прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. С договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане. За валидността на цесията е необходимо вземането да е индивидуализирано /чрез посочване на източника – юридическият факт или правоотношение, от което произтича прехвърленото вземане и страните по него/, и да бъда определимо, но не е необходимо то да е ликвидно и изискуемо – т. е. да е безспорно и определено по основание и размер, или да е настъпил падежът му. Няма спор в практиката на съдилищата, че обект на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, но не и бъдещи такива, като същите следва да са определени или определяеми към момента на сключване на договора / Решение №196 от 22.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о., ГК/. Според възприетото от ВКС разбиране, изразено в решение № 32/09.09.2010 г., определяемостта на съдържанието на престацията по договор за цесия, независимо от основанието на което се извършва тя, е изискване за действителност на сделката, била тя /продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др./.