Решение № 44 от 16.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Благоевград , 16.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20201200501375 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от М. Г.

И., ЕГН ********** и К. С. И., ЕГН **********, срещу решение № 8197/ 26.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 1627/ 2019 г. на Pайонен съд – Г.Д., с което е разпределено ползването на на свободното дворно място на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда деветстотин и десет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Г.Д., община Г.Д., област Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-71 от 02.10.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 372.00 кв.м /триста седемдесет и два квадратни метра/, с административен адрес на имота: град Г.Д., ул. „..” №2, община Г.Д., област Благоевград, трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застроянане /до 10 метра/, при съседи за имота: *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди осемдесет и две/, *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда деветстотин и девет/, *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда деветстотин и осем/, *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда деветстотин и единадесет/, който поземлен имот по предходен документ за собственост представлява Урегулиран поземлен имот - парцел 1

XII /дванадесети/, имот с планоснимачен номер 1910 /хиляда деветстотин и десет/ от квартал 15 /петнадесети/ по действащият план на град Г.Д., област с административен център град Благоевград, одобрен със Заповед №32/1992 год. на Кмета на общината, с площ за имота от 365 /триста шестдесет и пет/ квадратни метра, при съседи за имота: от североизток - УПИ /парцел/ X /десети/; от северозапад - УПИ /парцел/ XIII /тринадесети/; от югоизток УПИ /парцел/ XI /единадесети/; от югозапад - улица, съгласно Вариант първи от заключението на вещото лице и съобразно изготвената скица, както следва: ищците И. К. Г., ЕГН ********** и Л. И. Г., ЕГН **********, двамата от гр.Г.Д., ул. „..“ № 2 да ползват югоизточната част от ПИ с идентификатор ***, защрихована със сини щрихи на приложения графичен материал в М 1 : 250, върху която е изградена и жилищна сграда с идентификатор ***, с обща площ от 186,00 м2; ответниците М.

Г. И., ЕГН ********** и К. С. И., ЕГН **********, двамата от гр.Г.Д., ул.

„..“ № 2 да ползват северозападната част от ПИ с идентификатор ***, защрихована с жълти щрихи на приложния графичен материал в М 1 : 250, върху която са изградени и жилищна сграда с идентификатор ***, търговски обект с идентификатор 17395.

501.1910.3, склад с идентификатор *** и дървен навес към склад обща площ от 186,00 кв. м., като скица по одобрения Вариант първи към заключението на вещото лице относно този имот, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението.

Навежда се възражение, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалният закон и на процесуалните правила. Поддържа се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, като е направил грешен изовд, за това, че между предишните съсобственици на процесния имот - а именно майката на първия ищец и първия ответник по делото е съществувало устно споразумение за разпределяне ползването на имота, както и е направил грешен извод, че премахването на съществуващата ограда е изменение на фактическото положение, водещо до възможност за пререшаване на въпроса за разпределение ползването на имота от неговите съсобственици. Поддържа се, че настоящия спор е предявен след като между страните е приключило с влязло в сила решение производство по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, с което решение искът е отхвърлен.

Поддържа се, че е грешен извода на съда, че е налице ново фактическо положение, като събарянето на оградата, служеща за граница между обособените дялове не променя начина, по който се ползва имота, като ответниците по жалбата продължават да ползват същия дял, който са ползвали и преди оградата да бъде построена.

Навежда се, че наличието на разлика в площта на ползваните части само по себе си също не е основание за извършване на ново разпределение на ползване, тъй като същото може да бъде компенсирано по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, което през годините не е поискано, вероятно поради близките 2 роднински връзки между съсобствениците на имота и поради факта, че праводателят на ищците е получил безвъзмездно, чрез дарение, правото на собственост върху ½ /една втора/ идеална част от поземления имот от сестра си М.И., която е първият ответник по делото.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8197/ 26.10.2020 г. на PC - Г.Д., постановено по гр. дело № 1627/ 2019 г. по описа на същия съд, като отхвърли предявения иск.

При евентуалност се прави искане, в случай, че въззивният съд прецени, че следва да се обсъдят изложените варианти за разпределяне на ползване на имота, поради това, че досега не съществува договор, който да обвързва страните за това, се прави искане съдът да се съобрази със съществуващия вариант на реално ползване на имота, като най-удачен и най- функционален за страните, независимо от разликата в площите, или да разпредели ползването на имота съгласно вариант четвърти от заключението на вещото лице, който отговаря на реалното ползване от страните.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Поддържа се, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Прави искане за разноски в настоящето производство.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е инициирано по искова молба, подадена от И. К. Г. и Л. И. Г. против М. Г. И. и К. С. И., всички от гр.Г.Д., за съдебно разпределение на ползването на притежаван от страните в съсобственост недвижим имот, а именно на свободното дворно място на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда деветстотин и десет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Г.Д., община Г.Д., 3 област Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-71 от 02.10.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 372.00 кв.м /триста седемдесет и два квадратни метра/, с административен адрес на имота: град Г.Д., ул. „..” №2, община Г.Д., област Благоевград, трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застроянане /до 10 метра/, при съседи за имота: *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, девет хиляди осемдесет и две/, *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда деветстотин и девет/, *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда деветстотин и осем/, *** /седемнадесет хиляди триста деветдесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда деветстотин и единадесет/, който поземлен имот по предходен документ за собственост представлява Урегулиран поземлен имот - парцел XII /дванадесети/, имот с планоснимачен номер 1910 /хиляда деветстотин и десет/ от квартал 15 /петнадесети/ по действащият план на град Г.Д., област с административен център град Благоевград, одобрен със Заповед №32/1992 год. на Кмета на общината, с площ за имота от 365 /триста шестдесет и пет/ квадратни метра, при съседи за имота: от североизток - УПИ /парцел/ X /десети/; от северозапад - УПИ /парцел/ XIII /тринадесети/; от югоизток - УПИ /парцел/ XI /единадесети/; от югозапад - улица, както следва - 1/2 /една втора/ идеална част за ищците И. К. Г. и Л. И. Г. и 1/2 /една втора/ идеална част за ответниците М. Г. И. и К. С. И..

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците представят писмен отговор на исковата молба, като изразяват становище за недопустимост и за неоснователност на предявения иск.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:

Между страните по делото не се спори, че ищците заедно с ответницата М.Г.Г. са съсобственици на процесния недвижим имот.Съсобствеността им е при следните квоти: 1/2 /една втора/ идеална част за ищците - И. К. Г. и Л. И.

Г. и 1/2 /една втора/ идеална част за ответницата - М. Г. И.. В имота има изградени общо четири постройки, като две от тях са жилищни. В собствеността върху някои от сградите разположени в процеснияг поземлен имот, участва съпругът на ответницата М. Г. И. – ответника К. С. И..

Първоначална в имота е имало ограда с телена мрежа, като всяка от страните е ползвала съответната част от поземления имот от двете страни на оградата.

Впоследствие ответниците са изградили плътна ограда, като са продължили да ползват имота по същия начин.

С Решение № 1259/ 12.04.2018 година, постановено по гр. дело № 861/ 2017 год. по описа на Районен съд град Г.Д., съдът е отхвърлил предявеният 4 иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС от същите ищци срещу същите ответници, като е приел, че между страните и праводателите им е била налице споразумение, което определя ползването на общата вещ, като решението е потвърдено с Решение № 704/12.02.2019 г. по В.гр.д. № 531/2018 година на ОС Благоевград. Въззивния съд е приел, че всички варианти за разпределеие ползването на имота са свързани с разрушаването на стената, или разрушаване на огнището или попадането му в част определена за ползване от другата страна и предвид на обстоятелството, мче между страните по делото е повдигнат спор по чл. 109 от ЗС, евентуално при положително решение за ищците от изхода на този спор ще има основание да се разпредели правото на собственост, съобразно правата на собственост на страните.

С Решение № 1290/19.03.2019 година, постановено по В. гр. дело № 65/ 2019 г. на ОС Благоевград е потвърдено Решение № 4004 от 26.11.2018 год. по Гр. дело № 616/ 2018 год. по описа на Районен съд град Г.Д., с което е постановено премахването изградената от ответниците по настоящето дело масивна ограда.

Така установената фактическа обстановка, не е оспорена от страните, няма наведени и възражения във въззивната жалба във връзка с събирането на доказателства, поради което съдът, на основание чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно:

Заявената искова претенция има правно основание на такава по смисъла на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността и съответно представлява спорна съдебна администрация, като няма характеристиката на същинско исково производство, в смисъл, че решението на съда не решава спор за собственост между страните, а само определя размера и границите по площ от съсобствения поземлен имот от кого от съсобствениците да се ползва.